Публикувана: 5 май 2011, 16:57 ч.
Последно мнение: 4 септ. 2011, 08:25 ч.

Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

44 621
699
1

# 30 5 май 2011, 20:11 ч.

Мнения: 64

Цитат на: Hari75 в чт, 05 май 2011, 19:51

Гледм го босо по плочките, недобре нахранено, тънко облечено.. правя забележки - отношенията се изострят, а аз се чувствам толкова безпомощна.. същевременно намразвам още повече тази бременност, мъжа ми..
Иначе сме едно нормално семейство, мъжът ми е грижовен, имаме условия. Но факта, че поиска второ дете с цената на живота ми, никога няма да простя.

Е как така хем е грижовен, хем не гледа добре детето и си недоволна?

# 31 5 май 2011, 20:17 ч.

Мнения: 2 381

Търси подсъзнателно неща, в които да го обвини. И още, и още. Ти като сложиш някой на прицел броиш ли му добрите дела?

# 32 5 май 2011, 20:17 ч.

София
Мнения: 4 285

Майка ми има подобна на твоята история.
След дванйсет години стерилитет се раждам аз.
С много патологична и рискова бременност. С огромен риск за живота на майка ми.
И против желанието на моя баща. Той е бил много против да я рискува.
Тя настоява да подпише декларация, че в случай на риск, приоритетно трябва да бъде спасен животът на детето, а не на майката. Каква жена!
След това шест години по-късно, след изрични и категорично забрани за бременност, тя отново рискува. Отново баща ми е твърдо против. Ражда брат ми.
Майка ми са я следили светилата в областта.
Раждането - моето и на брат ми смятат за личен успех и много ни обичат и се гордеят с нас като със собствени деца.
Е, майка ми е забележителна жена, която винаги е знаела какво иска и не се е страхувала да рискува.
От нея знам, че всяко раждане е една малка смърт.
Пожелавам ти същата сила и увереност.
Ще се справиш.

# 33 5 май 2011, 21:11 ч.

София
Мнения: 2 219

Хари, братле, бъди мъж. Ние това го умеем по-добре от тях. Щом си имала нежността да съжалиш едно мъниче и да не го убиеш, ще го обичаш много, така ще е....
И ще видиш къв кеф е да са две и да ги гледаш как си играят...е, и бият Mr. Green

# 34 5 май 2011, 21:46 ч.

Мнения: 2 222

Борила си се със стерилитет за едно дете, съдбата ти праща две. В момента си бременна, изнервена, а дали не си и изплашена здравословно за себе си, не знам. Не си прехвърляй негативните емоции и сърденето на мъжа ти към бебето. Правиш на детето си чудесен подарък - брат или сестра. Ако продължаваш да се самонавиваш колко е нежелано бебето, сама си си виновна вече. Както са ти написали - ако наистина не си искала, да не беше забремнявала, толкова предпазни средства има. Но стигнало ли се е вече до напреднала бременност, да си повтаряш че не си искаш детето - не мога да ти съчувствам Confused

Дано ти размине скоро и да се успокоиш Peace

Ще си обичаш бебето, мисли за това колко ще е сладко, как ще му се радва първото дете, ей такива работи Simple Smile

Казали ли са ти категорично, че бременността е пряка заплаха за живота ти? Защото според моя близка и аз съм си рискувала живота с третата бременност (а всъщност изобщо не е така). Нали не мислиш реално, че мъжът ти си е казал: "Ще имаме второ дете на всяка цена, дори и да загубя жена си" Crazy

Защото така си го описала, че аз точно това си представям. Наистина не е бил прав да иска дете против волята ти - так е, но пък и ти си се навила. На свършен факт по-добре да се гледат положителните страни Peace

Последна редакция: чт, 05 май 2011, 21:54 от _Dana_

# 35 5 май 2011, 22:22 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Според мен не правите услуга на Хари, карайки я да чувства смазваща вина.
Хари, разбирам какво чувстваш. Аз бих убила мъжа ми, ако ми го причини. Но също така бих и направила аборт. Сега вече е късно за това при теб.
Единственото, което ти остава е да се мобилизираш чисто здравословно, да спазваш всички лекарски предписания, да си почиваш и да мислиш за успешно родоразрешаване. А за чувствата към новороденото - 50/50. Я го обикнеш, я не. Дано да е второто.

Убийството на мъжа си остави за после Mr. Green

Имаш три месеца да го обмислиш обстойно.

# 36 5 май 2011, 22:28 ч.

София
Мнения: 4 285

Цитат на: Приятно ми е - Богиня! в чт, 05 май 2011, 22:22

Убийството на мъжа си остави за после Mr. Green

Имаш три месеца да го обмислиш обстойно.

И на мен ми направи неприятно впечатление.
Не мога да излъжа.
Може би, на това се дължи тази реакция.

# 37 5 май 2011, 22:33 ч.

София
Мнения: 288

Ако тази бременност наистина е толкова фатална за майката, как въобще е допусната от наблюдаващите авторката медици!?!
Нали има аборт по медицински причини?

# 38 5 май 2011, 22:35 ч.

Мнения: 2 222

Повече мисля за детето, отколкото за авторката, признавам Rolling Eyes

Ако тя и в реалния живот споделя притесненията си, все ще се намери някой след време да му обясни как майка му се е чудела дали ще го обича и колко е била бясна на баща му. А това са все неща, които никое дете не трябва да чува, ако могат да му се спестят.

# 39 5 май 2011, 22:36 ч.

София
Мнения: 4 285

Аз два поста по-нагоре казах как.
Аз съм плод на точно такава бременност.
Патологична, високорискова за живота на майката и лекарите и баща ми, категорично са настоявали за прекъсване на бременността.
Майка ми е тази, която е поела риска.
В този случай, очевидно бащата е този, който го е поел.

Има такава презумпция.
В случай на риск, спасява се приоритетно живота на майката.

# 40 5 май 2011, 22:41 ч.

Мнения: 2 222

Не е същия случай. Peace

# 41 5 май 2011, 22:42 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Аззи, в твоя случай майка ти е взела решение за себе си. Вярно, че в случай на друг изход ще има засегнати, но е по-различно от това някой друг да решава вместо теб. Особено по такъв важен, деликатен и отговорен въпрос.