Публикувана: 5 май 2011, 16:57 ч.
Последно мнение: 4 септ. 2011, 08:25 ч.

Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

41 291
699
1

# 15 5 май 2011, 18:45 ч.

София
Мнения: 2 217

Шуши, не се ядосвай....
Никога не може да обичаш децата еднакво. Просто ги обичаш, но някое от тях ти допада повече по характер и темперамент/поне при мен е така/ - това не означава, че го обичаш повече от другото. Обичам и треперя еднакво за всичките.

# 16 5 май 2011, 18:50 ч.

София
Мнения: 3 408

Мой близък ми е плод на нежеланата бременност на майка си.
Била е много красива жена и много по-млада от съпруга си.
Желел е детето, не заради самото дете, за да я обзаведе с възможно повече тежести, за да не му създава главоболия. Бил е ревнив и деспотичен.
Е, майката не успя да преодолее тази разлика между желаното си първо дете и нежеланото второ.
А второто дете до ден днешен тъгува и страда за майчината си любов.
Преди я осъждах. Сега вече мога да я разбера.

В много случаи някое дете е изненада и идва в неподходящ момент.
Но почти винаги няма последици.

Въпросът е, че не винаги се случва така. Има и изключения.

# 17 5 май 2011, 18:52 ч.

Несебър
Мнения: 195

Е,аз все още съм с едно Laughing

и незнам как е с две,но това с аборта за мен е много крайна мярка.

# 18 5 май 2011, 18:55 ч.

Мнения: 2 622

Ще го обичаш,бъди сигурна.Детето няма да има нищо общо с негативното отношение,което изпитваш към баща му.Не пишеш от кога си бременна,ако си в началото нормално е да си негативно настроена и объркана,предвид че бременноста не е планирана.Сигурна съм,че всяка бременна жена в даден момент се е питала дали е постъпила правилно,как ще се промени живота й и т.н.Нашето второ дете беше толкова желано и искано от мен,а в когато се потвърди,че съм бременна изпаднах в тих ужас и разкаяние.През повечето време изпитвах угризения към голямото дете,обвинявах се,че не мога да й обръщам внимание заради състоянието ми.Беше ми много мъчно за нея и няма да крия,че ми е минавала мисълта-що ли ми трябваше да забременявам пак Embarassed

Това с вината и угризенията продължи няколко месеца след като се роди малката,но постепенно всичко си дойде на мястото.Към днешна дата едното дете е на 8г.,другото на 5 и за миг не съжалявам за решението.Пожелавам ти повече позитивизъм Hug

# 19 5 май 2011, 19:03 ч.

Мнения: X

Цитат на: Shu Shi в чт, 05 май 2011, 18:43

Не мога да повярвам на очите си,какви са тея ''я го обикне,я не'',или пък ''ти за аборт мислила ли си''.С какво е виновно това все още неродено детенце,че майката е объркана?

По същата логика можеш да си зададеш въпроса: " С какво е виновно това родено детенце, че майката е объркана?"
Майката хубаво трябва да си помисли за чуствата си, за отговорностите си, за всичко.

# 20 5 май 2011, 19:06 ч.

Мнения: 64

Цитат на: Shu Shi в чт, 05 май 2011, 18:43

И какво...това е моето мнение, не задължавам никой да го харесва. Simple Smile

# 21 5 май 2011, 19:08 ч.

Мнения: 513

Аз също разбрах, че очаквам второ дете, когато синът ми беше на 1,2г. Бременността беше непланувана. Все пак решихме, че ще оставим детето, но в мен се бореха много противоречиви мисли, подобни на твоите. Загубих бебето. Няколко месеца не говорех и не мислех, наистина не мислех за това. После започнах да си внушавам, че заради негативното ми отношение, бебето така и не се е родило. Сега осъзнавам, че това са глупости, просто се е случило, но ми е мъчно. Не мога да си представя как щях да се чувствам, ако съзнателно бях махнала бебето, но пък често си представям какво щеше да бъде, ако се беше родило.

# 22 5 май 2011, 19:10 ч.

Несебър
Мнения: 195

Цитат на: buttinsky в чт, 05 май 2011, 19:03

Цитат на: Shu Shi в чт, 05 май 2011, 18:43

А то едва ли страда от нещо.Не е изоставено,това че майката казва,че заради тежката бременност не може да му обръща достатъчно внимание съвсем не означава,че е оставено на произвола на съдбата.

# 23 5 май 2011, 19:14 ч.

Мнения: X

Нямах предвид първото дете на авторката. Имах предивид когато второто бебе се роди дали пак ще е толкова объркана и раздвоена и дали няма, вече излезнало на бял свят, да трябва да страда от нейната несигурност. Лично аз смятам, че бебета трябва да се раждат, да се раждат с желание.

# 24 5 май 2011, 19:17 ч.

София
Мнения: 291

Ще го заобичаш! Simple Smile

Внимавай само да не е повече, от колкото първото - шегувам се!
До преди около година и мен ме терзаеха същите мисли, както теб.
Няма страшно!
Всяко дете носи обичта със себе си.
Искам пак да те видя да пишеш тук след първия преглед на 3D или 4D ехо граф.
Получава се нещо такова - обичаш еднакво и двете, но съзнанието ти е разделено на две.
Няколко минути мислиш за едното - дали е чисто, облечено, нахранено, нацелувано и нагушкано, после следващите няколко минути мислиш същото, но за другото ...
И така ги редуваш в "в главата си" ...
А няма нищо по - прекрасно от това да ги гушнеш едновременно и двете!
Или едновременно - те тебе! Или пък да се гушнат те двете по между си.
Ще се справиш!
В майчиното сърце място за обич - много!

# 25 5 май 2011, 19:19 ч.

Несебър
Мнения: 195

Цитат на: narcis в чт, 05 май 2011, 19:17

Ще го заобичаш! Simple Smile

Незнам за авторката,но аз като те чета се навивам за второ Embarassed

# 26 5 май 2011, 19:41 ч.

София
Мнения: 2 217

Цитат на: Shu Shi в чт, 05 май 2011, 19:19

Цитат на: narcis в чт, 05 май 2011, 19:17

Ще го заобичаш! Simple Smile

Незнам за авторката,но аз като те чета се навивам за второ Embarassed

Този Нарцис е заразителен.... Laughing

# 27 5 май 2011, 19:51 ч.

Мнения: 554

Благодаря за мненията момичета.
Всъщност ще внеса някой подробности за яснота:

Първото ми дете е плод на успех от дълга борба със стерилитета и е дългочакано и желано.
В последствие развих заболяване, което прави рискови раждания, аборти и др хирургични интервенции. Един път прескочих трапа така да се каже.
Но мъжът ми искаше второ дете на всяка цена и това ме накара да охладнея към него/меко казано/. Мислех че не мога да забременявам и гледах да спестя скандалите.. Но ето че се случи. Задържах бебенцето, защото ми беше жал - знам че в 3тия месец си е напълно оформрно човече и си усеща всичко..а и след пътя който извървях, просто беше грехота. Но факт е, че не е желано от мен.
Бременността е напреднала, остават още 3 месеца. Не мога да се грижа за другото дете, лежа на легло. Гледм го босо по плочките, недобре нахранено, тънко облечено.. правя забележки - отношенията се изострят, а аз се чувствам толкова безпомощна.. същевременно намразвам още повече тази бременност, мъжа ми..
Иначе сме едно нормално семейство, мъжът ми е грижовен, имаме условия. Но факта, че поиска второ дете с цената на живота ми, никога няма да простя.
   Gabrielle, благодаря. Имам нужда някой да ме разтърси, да ми удари един виртуален шамар, да взема да се стегна най накрая.
   Niki1, това за момента е невъзможно, а и няма да бъде възможно в лудницата след раждането, ако оживея дай боже. А и финансово си е един лукс.
   Благодаря на всички, имам нужда от всяо едно мнение, наистина!
   Hug

# 28 5 май 2011, 19:58 ч.

София
Мнения: 3 408

Милата.
Аз ти пожелавам децата ти да компенсират разочарованието от съпруга ти с такава обич, всеотдайност и житейски успех, че някога да му бъдеш благодарна, заради тази настойчивост.

Която и аз не бих подминала, между другото.

# 29 5 май 2011, 20:03 ч.

Мнения: 2 381

Ще оживееш и още как Hug

Вярвай в себе си. Първото ще има другарче, какво по- хубаво?
Моята също ходи боса по плочките, сваля си якето сама на ветровита и студена площадка, пък е здрава. Нарязала съм плодове в купичка на достъпно място - да яде, когато поиска. Поискай помощ от родител, съседка с еднакво на твоето възраст дете и не се настройвай сама срещу мъжа си. Изобщо ако можеш не се изолирай от позитивни хора Simple Smile

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Не знам как да продължа и какво е редно

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: