против!
- Публикувана: 3 дек. 2005, 14:43 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2006, 14:09 ч.
ПРИСЪСТВИЕ НА БАЩАТА ПРИ РАЖДАНЕ
... но за да се чувства мъжа на място в родилна зала, убеждението му трябва да е градено с години, още от неговото семейство, от обществото, а не да му се тресне изведнъж- в такава ситуация са нашите мъже в момента!
Последните години нещата започнаха да се променят, но за сега са стигнали основно до консултациите /като най-лесно/, прага на родилна зала малко го минават ...
Важното е да се информират, ще започват да свикват. А изборът всеки сам после ще направи, след като се запознае с всичките ЗА и ПРОТИВ 
аз отидох в болницата с пълно разкритие, така че смело мога да твърдя,че на по-голямата част присъства. там, обаче тъкмо започнах работа по същество и го викнаха да си премести колата от паркинга, а аз повече не го пуснах да влезе.просто така реших на момента. родих за половин час и той веднага влетя все едно ще ме спасява 
. мисля, че ми беше тайно благодарен,тук не ги питат искат ли не искат ли, по подразбиране присъстват, ама моя като му взимат кръв му става лошо, какво остава при раждане.
. мисля, че ми беше тайно благодарен,тук не ги питат искат ли не искат ли, по подразбиране присъстват, ама моя като му взимат кръв му става лошо, какво остава при раждане. 
Абсолютно "За". Моят присъстваше от началото до края - говорихме си, гушкахме се, държахме си ръцете. По реме на напъните постоянно ме галеше и ми говореше нещо, нямам спомен какво. Минута след раждането си се гушкахме тримата - аз бебка, а той нас двете - чувство, неподлежащо на описание с думи. И двамата много съжаляваме, че не беше с мен и при първото ми раждане. Ако има трето обаче, ще бъде пак при мен!
Аз лично не бих искала мъжът ми да присъства, защото наистина гледката не е от най-приятните за гледане. Но това е въпрос на личен избор.
Зависи от човека. Все пак, ето и думите на познат гинеколог - "....виж сега, ако трябва да бъда честен, аз съм против, ако не е човек от бранша. Много мъже се правят на ербап, ама като видят за какво става дума, после се чудим с него ли да се занимаваме или с родилката...."
Все пак, ако някой реши да присъства, май е по-добре да бъде до главата на жена си, а не от страната на израждащият я екип. Няма смисъл да се пречка на екипа.
Все пак, ако някой реши да присъства, май е по-добре да бъде до главата на жена си, а не от страната на израждащият я екип. Няма смисъл да се пречка на екипа.
И аз съм против. 
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
И аз така
че секциите се понасят много добре, защото жената просто лежи и си говори с мъжа си и екипа,
Това е най-добрият вариант, но не винаги се получава така. Лично на мен лицето не ми се виждаше от компреси и кислородни маски.
И аз съм против.
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
Да ви призная,това което ме притесняваше при присъствието на съпруга ми беше клизмата и последствията от нея.
Е аз му намерих цаката - след като ми направиха клизмата(моя беше отвън,по време на което), отидох в кенефа и въпреки увещанията на докторката да изляза бързо ,за да не го изакам
,аз не излязох докато не си свърших работата.Че дори и един душ си дръпнах! ( Там където раждах имахе в кенефа душ) 
Мъжът ми сподели ,че гледката нито кървава е била нито страшна,нито пък грозна!
Препоръчани теми