аз в момента пиша статия по въпроса за разделянето на близнаци, за и против, съвместно с една детска психоложка. ще съм благодарна за всяко мнение на майки и роднини, или засегнати
- Публикувана: 11 май 2011, 10:17 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2012, 22:40 ч.
Разделяте ли понякога близнаците си?
Мога да обобщя мнението си, въпреки че моите девойки са малки.
Аз съм твърдо за разделянето им, въпреки че до сега почти не съм го прилагала поради липса на подкрепа на роднините и околните. За мен е крайно неприемливо с първото разделяне за цял ден да натоваря лелите и сестрите в детската ясла, ще има цял ден да мисля как е девойката отишла на ясла и няма да мога да обърна изцяло внимание на сестричката останала при мен (в повечето случаи болна). Децата имат нужда от индивидуални занимания, защото колкото и да си приличат интересите им са много различни.
А мнението на околните варира от крайно изумление как така съм решила да ги разделям та те са близнаци
до не съгласие да се видят само с едното дете 
Приемат ги за една личност и това е, подаряват еднакви дрехи и играчки "За да не се сърдят" без да осъзнават че с новата вещ ощетяват една от двете или подаряват обща играчка за да играят заедно (за мен дете на 2 години е малко да играе с друго с обща вещ било то и близначето му) и резултата е същия - едно разочаровано дете.
Надявам се с това си мнение да помогна макар и малко за написването на тази статия. Ще ми е интересно да я прочета след публикуването и
Аз съм твърдо за разделянето им, въпреки че до сега почти не съм го прилагала поради липса на подкрепа на роднините и околните. За мен е крайно неприемливо с първото разделяне за цял ден да натоваря лелите и сестрите в детската ясла, ще има цял ден да мисля как е девойката отишла на ясла и няма да мога да обърна изцяло внимание на сестричката останала при мен (в повечето случаи болна). Децата имат нужда от индивидуални занимания, защото колкото и да си приличат интересите им са много различни.
А мнението на околните варира от крайно изумление как така съм решила да ги разделям та те са близнаци
до не съгласие да се видят само с едното дете Приемат ги за една личност и това е, подаряват еднакви дрехи и играчки "За да не се сърдят" без да осъзнават че с новата вещ ощетяват една от двете или подаряват обща играчка за да играят заедно (за мен дете на 2 години е малко да играе с друго с обща вещ било то и близначето му) и резултата е същия - едно разочаровано дете.Надявам се с това си мнение да помогна макар и малко за написването на тази статия. Ще ми е интересно да я прочета след публикуването и
Навсякъде, където е повдигана темата за разделянето, съм споделяла, че при нас е със 100% положителен ефект и при двамата. А вече дори си търсят и изискват своето време. За разделяне в началното училище, при нас мисля, че няма да има особен смисъл, защото са много различни и хората ги приемат като такива. Но основно причината е в това,че са разнополови. В градината са в една група, но сутринта всеки си хваща пътя и се заиграва отделно. Имат си различни приятели. От тях разбирам и от учителките, че се търсят преди да заспят, по-добре спели следобедния сън като са в съседни легла и имат визуален контакт.
Приемат ги за една личност и това е, подаряват еднакви дрехи и играчки "За да не се сърдят" без да осъзнават че с новата вещ ощетяват една от двете или подаряват обща играчка за да играят заедно (за мен дете на 2 години е малко да играе с друго с обща вещ било то и близначето му) и резултата е същия - едно разочаровано дете.
За общата вещ съм съгласна, че ощетява ако не е детска кухня, например, с която играят и двете
По въпроса за еднаквите дрешки и играчки обаче смятам, че е по-добре така, отколкото пола за едната или панталон за другата... Тогава настава истинска трагедия 
Предпочитам да е нещо съвсем подобно или почти еднакво (в различен цвят, например). Така се избягват ненужни разпри. Естествено ако са поискали нещо различно уважавам желанията им, но непознат човек или не чак толкова блиък приятел или роднина няма как да знае. 
аз в момента пиша статия по въпроса за разделянето на близнаци, за и против, съвместно с една детска психоложка. ще съм благодарна за всяко мнение на майки и роднини, или засегнати
После да пуснеш за да прочетем и ние
Ако трябва и да преведеш 
Аз също мислех че ще стане трагедя с различните играчки от дядо Коледа в яслата. Тази сутрин им ги подари (бяхме на тържеството само) не искаха да си легнат после, така им бяха интересни само да си ги сменят и играят. Явно се осъзнават малко по малко. Аз не харесвам съвършено еднаквите неща, понякога дори и по цвят не се различават подаръците им, децата и те не ги долюбват и са по-скоро объркани от еднаквите неща отколкото да се радват. Така виждам аз нещата
"О времена о нрави!" За различията. Около втората година се бунтуваха,когато получават различни дрехи или играчки.След това около 4 годишна възраст започнаха да недоволствуват,когато им купим или подарят еднакви неща.От 1 година си хвърлят ези-тура когато имат спор с разпределянето на подаръците.Мисля че децата привикват към определен модел и го приемат постепенно.
Ние сме много трудни. В момента в който ги разделим се почва един рев,едно тръшкане,пълен ужас става. Немога да отида с единия на лекар или до магазина или единия да е болен и да пратя другия при бабите да не се разболее. Когато бяха по малки спаха в една и съща кошара и сега още се опитват,но не се побират. Искат постоянно да са заедно,едни и същи дрехи да носят,едно и също ядене. Много е трудно,особено като с единия ми се налага често да ходя по лекари. Според вас как трябва да постъпя.
Ohana, на твое място бих ги разделяла за кратко. Аз нямам голяма възможност да ги деля и са все в комплект. Но когато ходя до магазина и не бързам взимам едната с мен, писъците са само докато затворя вратата на асансьора. После си имам най-послушното дете на света. Другия път взимам другата и сцената се повтаря. Обикновено обещанието "Ще видим зайчетата в магазина колко са пораснали" (имаме по път зоомагазин) ми върши работа. Друг е въпроса че останалата вкъщи не винаги успява да се успокои. Обикновено на лекар се водим заедно, защото все ме е страх щом едната е болна да не е заразила сестра си и настоявам да преслушат и погледнат гърлото и на здравата. Да не споменавам колко пъти ми се е случвало видимо здравата да се окаже по-болна от сестра си Понякога още спят заедно, почнаха като се научиха да се прехвърлят през таблите на леглата. Понякога една до друга на възглавницата понякога в различните краища на леглото. За сега само Вали проявява интерес и държи да си избере чорапите или блузката от предложените от мен, избира си и чувала за сън въпреки че са еднакви 
Сменят си купичките и лъжиците по време на хранене, шишетата на принципа по-пълното е за мен 
Понякога още спят заедно, почнаха като се научиха да се прехвърлят през таблите на леглата. Понякога една до друга на възглавницата понякога в различните краища на леглото. За сега само Вали проявява интерес и държи да си избере чорапите или блузката от предложените от мен, избира си и чувала за сън въпреки че са еднакви Сменят си купичките и лъжиците по време на хранене, шишетата на принципа по-пълното е за мен
Днес мъжа ми взе Алекс и кучетата и тръгнаха към парка за кучета,а аз останах с Ники и малката вкъщи. Мъжа ми каза че е ревал в колата ,после малко в парка,но след около половин час се е заиграл с кучетата и е забравил. Ники и той поплака доста,но аз се заиграх с него,рисувахме и правихме фигурки от пластелин и се успокои. Мъжа ми като се прибра като се почнаха едни прегръдки едни целувки между двамата,половин час не се отделиха. За лекаря и двамата са астматици,но Алекс лекари в началато малко го изтърваха и неговата излезе по-сериозно и ни се налага по-често да ходим по лекари и ходя само с него,защото ми е по-лесно. Та сега ще гледам по-често да ги разделям да свикнат. Другото което забелязах,че когато Алекс го няма и аз се занимавам с малката Ники не проявява така ревност,не се опитва да я удря,не пищи че я държа и се чудя дали просто не се е опитвал да имитира брат си?
За лекаря и двамата са астматици,но Алекс лекари в началато малко го изтърваха и неговата излезе по-сериозно и ни се налага по-често да ходим по лекари и ходя само с него,защото ми е по-лесно. Та сега ще гледам по-често да ги разделям да свикнат. Другото което забелязах,че когато Алекс го няма и аз се занимавам с малката Ники не проявява така ревност,не се опитва да я удря,не пищи че я държа и се чудя дали просто не се е опитвал да имитира брат си? 
Цитат
Публикувана от: tanini
Аз пък не мога да разбера от какъв зор го правите това - зорлем да разревавате и стресирате децата? Аз не бих го причинила това на моите.
Аз пък не мога да разбера от какъв зор го правите това - зорлем да разревавате и стресирате децата? Аз не бих го причинила това на моите.
Всяка майка си знае най-добре за децата,но аз лично мисля че е по-добре да са свикнали да са разделени. Все някога ще се наложа и даже вече се налага и в началото ще е малко стресиращо,да но когато свикнат ще е добре.Аз например забелязах,че Ники без Алекс и по отворен,опитва се да прави нови неща,повече говори и ми харесва да видя попринцип свитото и срамежливо дете в нова светлина.
Цитат
Публикувана от: tanini
Аз пък не мога да разбера от какъв зор го правите това - зорлем да разревавате и стресирате децата? Аз не бих го причинила това на моите.
Аз пък не мога да разбера от какъв зор го правите това - зорлем да разревавате и стресирате децата? Аз не бих го причинила това на моите.
Всяка майка си знае най-добре за децата,но аз лично мисля че е по-добре да са свикнали да са разделени. Все някога ще се наложа и даже вече се налага и в началото ще е малко стресиращо,да но когато свикнат ще е добре.Аз например забелязах,че Ники без Алекс и по отворен,опитва се да прави нови неща,повече говори и ми харесва да видя попринцип свитото и срамежливо дете в нова светлина.
За мен това оправдава няколко минутки рев, дори след второто излизане няма такъв. Като се отклони вниманието колко вълнуващи неща ще правят само с единия родител.
Самоуважението на "подтиснатия" близнак у нас много бързо се покачи, детето разцъфна. В някои моменти имам чувството, че не й стига въздуха от доминантното поведение на брат й.
*vera и Ohana са казали всикчо по въпроса всеки заслужава да живее собствения си живот, а не живота на близнака си това е моето мнение и за деца е много по-добре откакто ги разделям
и на въпроса "коя съм аз, че да разделям, които Господ е създал заедно" отговарям с майка им и аз най-добре знам какво е добро за тях
всеки заслужава да живее собствения си живот, а не живота на близнака си това е моето мнение и за деца е много по-добре откакто ги разделями на въпроса "коя съм аз, че да разделям, които Господ е създал заедно" отговарям с майка им и аз най-добре знам какво е добро за тях