С тези пчели... може ли да е ”Тайният живот на пчелите” на Сю Монк Кид
- Публикувана: 18 май 2011, 11:50 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2011, 20:59 ч.
Познай коя е книгата - 3
"Нямал сили да бяга, затова заподтичвал, дишайки тежко, към точката, където за последен път съзрял фигурката. На всеки няколко минути изревавал с глас, които го изненадал с гръмкостта си. Внезапно човекът изникнал върху далечния край на една широка пукнатина, а на лицето му цъфтяла още по-широка усмивка. Губещият се на фона на огромната раница Музафер - носачът, когото наел да го отведе до населените части на планината - вървял от отсрещната страна и търсел тесен участък в пукнатината. Щом намерил удобно място , откъдето да премине, той скочил с лекота въпреки 40-килограмовия товар на гърба си и се озовал от страната на..."
и още един цитат
"Сега, когато се намирал не сред алпинисти , устремили се към върхове, водени от някакви сложни подбуди,а в компанията на ловна дружинка, търсеща прехрана, М. видял ледената пустиня с нови очи. Нищо чудно, че големите върхове на Хималаите били покорени едва към средата на 20 в. У народите, живеещи от хилядолетия в непосредствена близост до планинските исполини, никога не се е зараждало желание да предпиемат подобни начинания."
„Всички бяхме много щастливи, че помагаме, спомня си дъщерята на учителя Хусейн, Тахира, тогава десетгодишна. Баща ми ми каза, че училището е нещо много хубаво, но тогава не знаех какво представлява то, така че отидох на площадката, за да видя защо всички са толкова развълнувани и да помогна. Цялото ни семейство бе на строежа“.
„По онези краища се смята, че светите хора не бива да се унижават с физически труд. Но той отказа да отстъпи и застана начело на трийсет и петимата мъже, които понесоха гредите към Корфе. Като дете, шер Тахи е прекарал полиомиелит и накуцва, затова продължителното ходене сигурно е било истинска агония. Въпреки това той ни предвождаше по целия път през долината на Бралду, ухилен до уши под тежкия товар. Така консервативният молла изрази своята подкрепа към това, с което се бях захванал – училище за всички деца в селото, та дори и момичетата“.
„По онези краища се смята, че светите хора не бива да се унижават с физически труд. Но той отказа да отстъпи и застана начело на трийсет и петимата мъже, които понесоха гредите към Корфе. Като дете, шер Тахи е прекарал полиомиелит и накуцва, затова продължителното ходене сигурно е било истинска агония. Въпреки това той ни предвождаше по целия път през долината на Бралду, ухилен до уши под тежкия товар. Така консервативният молла изрази своята подкрепа към това, с което се бях захванал – училище за всички деца в селото, та дори и момичетата“.
Ето и моя цитат(в тон с днешния празник 
):
"Аз четях, четях и четях. Нито една буква не можеше да се скрие от мен. Четях книги и тетрадки, плакати, табели на фирми, табели с имена, проспекти, упътвания и надгробни надписи, календари на дружеството за защита на животните, листове за меню, готварската книга на майка ми, поздравителни картички-изгледи, учителските списания на Паул Шуриг, "Живописни пейзажи от Саксония" и мокрите късчета вестници, в които носех в къщи по три глави марули.
Четях, както дишах. Като че ли иначе щях да се задуша. Това се превърна в почти опасна страст. Четях, което разбирах и което не разбирах:
- Това не е за теб - казваше майка ми, - няма да го разбереш.
Четях го въпреки това. И си мислех: "А възрастните разбират ли всичко, което четат?". Днес аз самият съм възрастен и мога да отговоря вещо по въпроса: възрастните също не разбират всичко. Ако пък четяха само онова, което разбираха, печатарите и словослагателите в печатницата щяха да имат съкратено работно време."
):"Аз четях, четях и четях. Нито една буква не можеше да се скрие от мен. Четях книги и тетрадки, плакати, табели на фирми, табели с имена, проспекти, упътвания и надгробни надписи, календари на дружеството за защита на животните, листове за меню, готварската книга на майка ми, поздравителни картички-изгледи, учителските списания на Паул Шуриг, "Живописни пейзажи от Саксония" и мокрите късчета вестници, в които носех в къщи по три глави марули.
Четях, както дишах. Като че ли иначе щях да се задуша. Това се превърна в почти опасна страст. Четях, което разбирах и което не разбирах:
- Това не е за теб - казваше майка ми, - няма да го разбереш.
Четях го въпреки това. И си мислех: "А възрастните разбират ли всичко, което четат?". Днес аз самият съм възрастен и мога да отговоря вещо по въпроса: възрастните също не разбират всичко. Ако пък четяха само онова, което разбираха, печатарите и словослагателите в печатницата щяха да имат съкратено работно време."
Аз ще сложа нещо лесно и забвно,за да се раздвижи темата.
"Някои твърдят, че Малка мечка Бета е най-отвратителното място в познатата ни Вселена.
Въпреки че е невероятно богата, ужасно слънчева и на нея има повече прекрасни, вълнуващи люде, отколкото зрънца в нара, не е без значение фактът, че когато в един от последните броеве на списанието „ПЛЕЙБОЙГЪРЛ“ се появи статия, озаглавена „Ако някога ви омръзне Малка мечка Бета, това ще значи, че ви е омръзнал животът“, за една нощ броят на самоубийствата се увеличи четирикратно.
Но това не означава, че на Малка мечка Бета има нощи.
Тя е една от планетите в Западната зона и по някаква необяснима и доста подозрителна топографска аномалия се състои почти изключително от субтропични крайбрежия. Поради също тъй подозрителна темпорално реластатична аномалия там почти винаги е събота следобед малко преди часа, когато затварят баровете по плажа.
До този момент не е предложено задоволително обяснение за това от страна на преобладаващите форми на живот на Малка мечка Бета, които прекарват по-голяма част от времето си в опити да постигнат духовно просвещение, като обикалят непрестанно басейните и канят научни сътрудници от Галактическия геотемпорален институт, за да се насладят „на една ежедневна аномалия“.
На Малка мечка Бета има само един град, но и той се нарича град само защото басейните тук са малко по-нагъсто, отколкото другаде."
"Някои твърдят, че Малка мечка Бета е най-отвратителното място в познатата ни Вселена.
Въпреки че е невероятно богата, ужасно слънчева и на нея има повече прекрасни, вълнуващи люде, отколкото зрънца в нара, не е без значение фактът, че когато в един от последните броеве на списанието „ПЛЕЙБОЙГЪРЛ“ се появи статия, озаглавена „Ако някога ви омръзне Малка мечка Бета, това ще значи, че ви е омръзнал животът“, за една нощ броят на самоубийствата се увеличи четирикратно.
Но това не означава, че на Малка мечка Бета има нощи.
Тя е една от планетите в Западната зона и по някаква необяснима и доста подозрителна топографска аномалия се състои почти изключително от субтропични крайбрежия. Поради също тъй подозрителна темпорално реластатична аномалия там почти винаги е събота следобед малко преди часа, когато затварят баровете по плажа.
До този момент не е предложено задоволително обяснение за това от страна на преобладаващите форми на живот на Малка мечка Бета, които прекарват по-голяма част от времето си в опити да постигнат духовно просвещение, като обикалят непрестанно басейните и канят научни сътрудници от Галактическия геотемпорален институт, за да се насладят „на една ежедневна аномалия“.
На Малка мечка Бета има само един град, но и той се нарича град само защото басейните тук са малко по-нагъсто, отколкото другаде."
Ееее, ама това е "Ресторант на края на Вселената" Не просто забавно, а супер забавно!
Не просто забавно, а супер забавно!
Ти си.
Препоръчани теми