Глезите ли родителите си ?

  • 15 010
  • 77
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 965
В смисъла на темата не. Родителите ми са с доста по-големи финансови възможности от нас. Но не са по глезенето, затова за празници им взимам нещо, което биха ползвали с удоволствие, но никога не биха го взели Simple Smile в повечето случаи не става дума за голяма сума, а точно за глезотия  Simple Smile

+1

# 16
  • Мнения: 85
На нас с мъжа ми ни остана един родител - моята майка. Неговите починаха, моят баща също.
Винаги съм искала майка  да ми разреши да й купя нещо, което желае, да й дам пари, да я заведа на почивка.
Никога не ми разрешава, защото цитирам "Ти виждала ли си овца от агне да суче".
Говорила съм с нея, че времената са се сменили и сега ние сме с добри възможности и няма да ме охарчи ако я заведа някъде, но не...
Дори на кафе да излезем, винаги се пъне да плаща.
в този смисъл и да искам да я поглезя знам, че няма да ми разреши.

# 17
  • Мнения: 9 990
...да предложиш помощ, когато усещаш, че имат нужда от такава; да бъдеш до тях, когато трябва...Ей-такива простички неща. И които ми се връщат стократно.

толкова простичко  Hug
и въобще даже не иде реч за подаръци, за пари, за ремонти за финанси като цяло...от отношението започва всичко-адекватно ли е-нещата се получават.

# 18
  • Мнения: 3 929
Ако съдя по това как аз разбирам глезенето - не бих казала, че ги глезя. майка ми е човек с големи финансови възможности и на този етап не мога да си представя да я глезя, защото съм под нейното ниво. Но, когато имам възможност, гледам да й върна жеста, както се казва. Свекърва ми и свекър ми нямат особени финансови възможности, а и да имаха, не са от хората, които се глезят. Понякога им купуваме неща, които са поръчали, но не им искаме парите. Черпя я на кафе, да речем, купувам и някоя по - "засукана" рокля, която тя никога няма да си купи. Но това не го смятам за глезене. Просто жест или внимание. На свекър ми му подарявам периодично по бутилка ракия или кутия цигари, ей така.
Глезенето за мен е да купувам винаги, когато ми поискат, да надскачам възможностите си.

# 19
  • София
  • Мнения: 23 097
Аз бях изключително глезено и гледано дете  Heart Eyes
Винаги, когато имам възможност, помагам на майка ми или й купувам нещо хубаво.
Предупредила съм я, че ако има нужда от пари да речем, винаги може да разчита на мен.
Тя само веднъж си позволи да ме помоли за малка сума (неудобно й е, защото винаги тя и родителите й са ми давали, но аз съм я строила в две редици и знае, че има ли нужда от нещо, само на мен да казва).
"Заем" в нашите отношения е мръсна дума  Peace

# 20
  • Мнения: 102
Тук наистина е необходима точна дефиниция на понятието глезене и разграничаване на жизнено необходимо от подарък-изненада, мил жест на внимание.
Моите родители не съм глезила, от една страна защото нямам все още такива финансови възможности/аз дори децата си не мога да поглезя в истинския смисъл на думата/ и от друга, че не са ми давали повод да го правя.Обратното, докато беше жив баща ми, ми се е налагало да му искам финансова помощ, от майка ми също все още, но рядко и се старя да е в наистина супер спешна ситуация.
Преди няколко месеца купих на свекито нова пералня.Този мой жест, обаче не мога да квалифицирам като глезене, а определям, като помощ в нужда.За, да си купи нова пералня на свекито щеше да и е нужно доста месеци да отделя от пенсията някаква сумичка, а това означава буквално да се лишава от ежедневно необходими неща.
Светогледа на човек по отношение на глезенето се формира основно от финансовите му възможности.
За мен, като човек доста здраво стъпил на земята е по-важно да помогна, когато има реална нужда от помоща ми, така че глезенето остава в сферата на пожелателното.

# 21
  • София
  • Мнения: 23 097
Тук наистина е необходима точна дефиниция на понятието глезене и разграничаване на жизнено необходимо от подарък-изненада, мил жест на внимание.
Да, не е зле авторката да конкретизира... Защото ако става дума за пращане на родителите 2 пъти годишно на екскурзии в чужбина и поне веднъж в месеца на СПА процедури, то отговорът ми е - не, не ги глезя!

# 22
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Ми не знам дали ги глезя.
Обичам да правя подаръци и им ги правя от сърце. Не че е нещо, което те не биха могли да си купят, просто обичам да мисля за хората около себе си, а това включва и разни жестове от финансово естество. Примерно, дъщеря ми е при тях на вилата, пари няма как да им дам, защото няма да вземат, обаче тихомълком плащам тока, чийто ИТН знам, и напълвам хладилника. Отделно, много обичам да им купувам дрешки, обувчици, козметика и други щуротии. Или на баща ми дошло ред да се поднови гражданската отговорност, плащам полицата, като казвам, че едва ли не ми е подарък, за да не опитва да ми навира пари и така. Гледам длъжна да не оставам.
Та не знам дали ги глезя,  просто мисля, че поведението ми е нормално.

# 23
  • Мнения: 21 477
   Разбира се, за майка ми винаги когато имам възможност и видя нещо подходящо. Примерно билети за някоя от филмираните опери, или нещо, което ще и хареса -  нещо за ядене, което обича, книга. А пък за баща ми с какво удоволствие купувах разни дребни неща по негов вкус... швейцарско ножче, някакъв инструмент, пуловер...
   И двете със сестра ми го правим, винаги когато пътуваме, или просто така.

# 24
  • Мнения: 241
Не глезя никого,нито искам мене да ме глезят.И въобще не обичам разглезени хора.

# 25
  • Мнения: 62
Ама разбира се!
Аз бях невероятно глезено и доволно дете, единствено благодарение на тях.
А по времето на моето детство шоколад и мини колички не се намираха много лесно  Laughing

Сега плащам сметки, винаги нося по нещо хубаво за хапване, обожавам да купувам на майка ми разни по-скъпи чанти и обувки, защото тя си е ценител, а както сама казва "леле с тая пенсия и половин обувка няма да видя, добре че си ти". Щастлив съм, когато се зарадва и в материален аспект.

# 26
  • Мнения: 332
Глезенето го разбирам като жест на   отделяне на време, енергия,средства, ангажиране с неща, които не са необходими, но които биха доставили удоволствие.
Абсолютно съм съгласна, че доброто отношение, разбирателството и увереността, че можем за разчитаме един на друг, са основополагащи. Наличието им изобщо не поставям под въпрос. Въпросът ми е за нещото в повече, без което може и което не е необходимо, належащо... Въпросът ми породиха множеството публикации на майки, за които децата са всичко, и също толковата с въпроси дали за помогнем на родители и дали сме им длъжни. При мен детенцето и родителите ми са равнопоставени - мисля зе детето както мисля и за тях, отдадена съм и на него колкото на тях, старая се да се чувстват добре еднакво.... Една друга тема е, но отношението ми към съпруга е същото - заслужава не просто да си носи заплатата вкъщи, но и да бъде обичан и глезен Simple Smile

# 27
  • Мнения: 21 477
   За съпруга - по заслуги, а за детенцето и родителите - по презумпция заслужават глезене Joy

# 28
  • Мнения: 7 914
Какво значи "глезя"?

Правила съм жестове към майка ми. Така съм го почувствала и мисля, че много съм я радвала.

# 29
  • Бургас
  • Мнения: 364
   За съпруга - по заслуги, а за детенцето и родителите - по презумпция заслужават глезене Joy

Ахам, абсолютна истина за мен!
Не мога да си позволя да ги "глезя", за съжаление. Много ми е приятно, когато имам възможност да направя нещо за тях, но това са редки случаи. Отскоро съм финансово независима, доскоро разчитах на родителите си и много ми се иска един ден да мога да ги радвам по-редовно и с материален израз на внимание. Но при нас е много трудно - нашите не приемат подаръци от мен, само с повод, свикнали са те на мен да помагат и сега много трудно ги склонявам.

Общи условия

Активация на акаунт