Не. Не обичам глезотиите. Нямам и излишни пари за глезотии. Не виждам и смисъл да похарча 105 лв за сандали - да, бе, да... Има къде, къде по-важни неща на този свят. Тия пари ги заделям за котешка и кучешка храна аз. Те родителите ми се глезят достатъчно и без мое участие.
- Публикувана: 25 май 2011, 17:02 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2018, 11:59 ч.
Глезите ли родителите си ?
amy_nka, вашите ви искаха 105 лв за сандали ли?
Ако най важното за теб е купуването на котешка и кучешка храна, по добре да не си ми дъщеря. Съжалявам, така го почувствах.
Да ги поглезиш за мен означава да им вземеш/подариш нещо, от което имат нужда, но нямат възможност да си го вземат.
Да ги зарадваш с билети за концерт или платиш екскурзия, зависи и от финансовите възможности на даващия.
Понякога и само присъствието ни им стига, но май го осъзнах малко късно за съжаление. Вече е късно.
Ако най важното за теб е купуването на котешка и кучешка храна, по добре да не си ми дъщеря. Съжалявам, така го почувствах.
Да ги поглезиш за мен означава да им вземеш/подариш нещо, от което имат нужда, но нямат възможност да си го вземат.
Да ги зарадваш с билети за концерт или платиш екскурзия, зависи и от финансовите възможности на даващия.
Понякога и само присъствието ни им стига, но май го осъзнах малко късно за съжаление. Вече е късно.
amy_nka, вашите ви искаха 105 лв за сандали ли?
Ако най важното за теб е купуването на котешка и кучешка храна, по добре да не си ми дъщеря. Съжалявам, така го почувствах.
Да ги поглезиш за мен означава да им вземеш/подариш нещо, от което имат нужда, но нямат възможност да си го вземат.
Да ги зарадваш с билети за концерт или платиш екскурзия, зависи и от финансовите възможности на даващия.
Понякога и само присъствието ни им стига, но май го осъзнах малко късно за съжаление. Вече е късно.
Ако най важното за теб е купуването на котешка и кучешка храна, по добре да не си ми дъщеря. Съжалявам, така го почувствах.
Да ги поглезиш за мен означава да им вземеш/подариш нещо, от което имат нужда, но нямат възможност да си го вземат.
Да ги зарадваш с билети за концерт или платиш екскурзия, зависи и от финансовите възможности на даващия.
Понякога и само присъствието ни им стига, но май го осъзнах малко късно за съжаление. Вече е късно.
Аз нямам пари за такива харчове, а и ако ги имах, нямаше да ги дам за глезотии, ами щях да ги даря за нещо по-важно (това визирам с котешката храна). Неоправдано ми се вижда в света да има толкова нужда, а аз да дам пари за глезотии. Глезотия = нещо абсолютно не необходимо. Майка ми си позволява достатъчно глезотии, че да тръгна и аз да я глезя. Което не значи, че не съм и купила подарък за празниците. 
Просто "излишни пари" се "инвестират" там където трябва, а не за глезотии! Като й трябват сандали, няма да й купя сандали за 100 лв, ами за 20-30 лв. Не виждам никакъв смисъл в това да глезя майка си, която и без това си се глези достатъчно. Баща ми е по-скромен от към покупки, но пък и той се глези достатъчно пред приятели. Всеки си има начин да се поглези. Да се глезиш означава да мислиш за себе си. Ако да глезиш родителите си означава да мислиш за тях, значи аз не мисля за тях, колкото те за себе си. Аз си върша задълженията като тяхна дъщеря и това го оценяват. Да глезя родители не влиза в задълженията ми. 
Като дете съм била обгрижвана, глезена - не бих казала. Не изпитвам нужда да глезя родителите си, подарявам им хубави неща по повод и доколкото ми стигат възможностите. Повече се старая да ги търся, да им осигурявам срещи с внучето им, да поддържаме връзка. Надявам се глезенето да не им липсва.
Силно впечатление ми бяха направили възприятията на един съученик: Беше започнал да изкарва сам пари (някъде в университетска възраст), и то не лоши. И разказваше колко приятно му било да разполага със собствени пари, да даде на майка си да отиде на фризьор/маникюр и така да я поглези. Мога само да си мечтая един ден синът ми да мисли и постъпва така, но не ми е приоритет и, доколкото се познавам, няма да го възпитам точно така.
Силно впечатление ми бяха направили възприятията на един съученик: Беше започнал да изкарва сам пари (някъде в университетска възраст), и то не лоши. И разказваше колко приятно му било да разполага със собствени пари, да даде на майка си да отиде на фризьор/маникюр и така да я поглези. Мога само да си мечтая един ден синът ми да мисли и постъпва така, но не ми е приоритет и, доколкото се познавам, няма да го възпитам точно така.
Да! Глезя ги,мога да си го позволя и ми доставя огромно удоволствие! И моите собствени и майката на приятеля ми .Родителите ми са в пъти по богати от мен,дали са ми много като материални придобивки,но има неща за които просто нямат житейска интелигентност и не знаят колко ще им подобрят качеството на живот-подарявам им фитнес уреди-швейцарска топка,йога постелка,ТРХ,спортни екипи,маратонки,пижами,домашни екипи,меки одеяла,масажори,фоумролери,електронна книга,слоу кукър, хамак за вилата; на др ни майка ,на приятеля ми правим и по практични подаръци,тя е на една пенсия и са и необходими по обикновенни неща-телевизор,бойлер,ремонт на баня,пари за почивка,тостер,но и на нея подарявам женски глезотии винаги когато ми хареса нещо!
Обичам да подарявам разни неща на родителите ми - кратка спа почивка, билети за театър, крем против бръчки за мама, хубава книга, нова дрешка. Определено не се изхвърлям, обаче, така че не знам дали влиза в понятието "глезене". А и колкото и да давам, никога няма да е достатъчно и повече от това, което те са дали за мен.
Мога само да си мечтая един ден синът ми да мисли и постъпва така, но не ми е приоритет и, доколкото се познавам, няма да го възпитам точно така.
Не е нужно специално да го възпитаваш така- няма и как да стане.
Ако вижда как ти се стараеш да го зарадваш, без да да го правиш център на вселената и да се лишаваш, ще е достатъчно.
Те се учат от действията ни.
А аз си мисля, че и тук е в сила приказката за копанката. Ако детето вижда как родителите му се грижат за своите родители, ще се грижи и то, когато му дойде времето.
Ако не вижда този пример в семейството си... Откъде да му дойде? Благодарност, че са го създали и отгледали?? Тази благодарност я "дължи" на децата си, не на родителите си. Към тях ще бъде грижовно, ако те самите са му дали такъв пример чрез отношението си към техните родители.
Ако не вижда този пример в семейството си... Откъде да му дойде? Благодарност, че са го създали и отгледали?? Тази благодарност я "дължи" на децата си, не на родителите си. Към тях ще бъде грижовно, ако те самите са му дали такъв пример чрез отношението си към техните родители.
