Тортата е великолепна,както и целият блог.
За гоблена,също останах без думи


Това обаче беше след шоуто). На тържеството имаха и гости - деца от група "Бонбон", които им изпяха три песнички. А иначе нашите бяха в специални костюми - нашата група в жълто, другите - в червено и черно. На финала ги облякоха в съответните по цвят тоги с университетски шапки и им връчиха най-тържествено дипломите за завършена детска градина. Голямо вълнение падна.
Не видях родители да плачат, но видях страшно много усмивки. После си разменихме малко телефони с приятелчетата и си обещахме да ги събираме. Прибрахме се по живо, по здраво. Но се наложи да отскочим до близкия магазин за нещо и Теди поиска да дойде с нас. И като направихме две крачки навън, че като ревна това дете... няма спиране. То сълзи направо крокодилки, то хлипане, то чудо. Ама истински рев, не от глезотия. Бре, видяхме се в чудо. Не казва какво иска и за какво е всичко. Накрая успя да изхълца, че повече няма да вижда децата. Чак сега осъзна, че вече няма да бъде с децата, с които е преживяла невероятно неща четири години. 
Колкото и да са малки много добре разбират какво става.

Никога не ми се е случвало да се дивия на гоблен, наистина е невероятен


Крачката от градината към училище си е сериозна, може би Теди я е осъзнала някак си по детски..






Ния, и к'вооооо.... 
Крака не ми останаха, а жегата беше безмилостна.