Вчера чух един баща който обясняваше на четири годишния си син как точно да удари едно друго момченце :oo Та за това съм му казала на моя син никога да не удря друго детенце пръв , но ако го ударят да се защитава
- Публикувана: 28 май 2011, 23:04 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2012, 22:53 ч.
Пазарджик - 47
Вчера чух един баща който обясняваше на четири годишния си син как точно да удари едно друго момченце :oo Та за това съм му казала на моя син никога да не удря друго детенце пръв , но ако го ударят да се защитава
Съгласна съм, че трябва да се защитава, а не да стои и да чака да го бият. И в нашата градина много се бият децата и ни е с баща й сме й казвали ако я " нападнат " да се отбранява както може . Когато имахме родителска среща, учителките помолиха да не носим вече играчки от вкъщи. " Войните " в групата започвали предимно заради чуждите играчки. Почти всяко дете си носи сутрин от вкъщи играчка . Едното иска и дърпа играчката на другото, а пък другото не си я дава ....и така
след като се преустанови практиката по носене на играчки, положението значително се подобри. Но наистина има и няколко по- агресивни момчета и ние лично сме й забранили да им отговаря, защото не може да се бие с тях, ако се стигне до бой. Много често преди "битката " има словестен двубой, като децата и взаимно се обиждат и се предизвикват. Дори и от време на време да се сбият , мисля, че е нормално за децата. Но не е нормално да се стига до положение, при което едните винаги са бити, а другите са " победители " така да се каже. Пък и на учителките хич не им е лесно. В нашата група понеже са 20 момчета и 9 момичета , тоест положението е неравностойно. Разбирам, че не им е лесно на госпожите. В къщи вече на " женски " игри с кукли отдавна не се играе . 
Но пък от градината придоби навиците да си рисува и много обича да му чета приказки. Колкото по- дълги са приказките, толкова по - добре. 
Така, че ако ще заменим куклите с приказките - аз нямам против 
. 
Отдавна не ми се е случвало в един ден 2 пъти да пиша тук, ноооо днес ще се случи. Та по темата за агресията - значи на Стадиона сме и дъщеря ми си играе с едно момиче, тихо, спокойно и кротко. Със засилка идва момченце нахвърля се върху дъщеря ми и докато скоча то избяга, а тя е все още с 3 големи синки на гърба! Отидох да нахокам въпросния младеж, като нарочно повиших повече тон и попитах къде е майка му, а тя с цигара в уста, невъзмутимо ни наблюдаваше от масата и не благоволи да дойде. Е, аз го заплаших, че ще му издърпам ухото ако го видя да се доближава! Ми бясна съм пък 
Е, аз съм от страната на другите и вече отдавна се отказах да бъда толерантна - не пуша цигара, не изпускам от поглед детето ми, но като удари или бутне друго дори в тичането си и някоя закрилница започне да го хока и да го обижда хич, ама хич не съм толерантна! Особено след случая, когато дядо, заради два пъти хвърлена шапка на внучето му, такъв шамар зашлеви на сина ми, че щеше да падне от пързалката и дълго време детето се стряскаше насън. Последно бях свидетел на една майка, която ми прави вече очевадно впечатление , че се разцправя с всяко дете, как навика сина ми и го заплаши, а детето ми бутна абсолютно неволно нейното , извини му се дори! Така че - монетата има две страни, мила ми Мари! 
Не визирам въобще конкретния случай, но те съветвам да не обиждаш детето, няма смисъл...
Мразя агресията и не я толерирам, да подчертая!
Не визирам въобще конкретния случай, но те съветвам да не обиждаш детето, няма смисъл...
Мразя агресията и не я толерирам, да подчертая!
Ти твоят юнак го остави да хвърля шапката на детето ли? Че и два пъти. 
Ако двете деца видимо се забавляват, да, ама ако притежателчето на шапката е разстроено?
За неволните грешки не вярвам някой да е на различно мнение, де
Ако двете деца видимо се забавляват, да, ама ако притежателчето на шапката е разстроено?За неволните грешки не вярвам някой да е на различно мнение, де
Детето нищо му нямаше, напротив, но не смятам, че крайностите са нещо добро. Да удариш шамар на двегодишно дете, защото той беше тогава на толкова, не ми се струва редно! Сега съжалявам, че не викнах полиция! 
На което и да е дете да удариш шамар, си е кофти...Еле пък чуждо....
Малката страшно искаше да си играе с едно дете,да си подават топка.Онова дете подаде веднъж,двапъти като се опитваше да я цели,после се засили и я хвана за гърлото с такава злоба и с изкривена уста,че аз даже не повярвах,че това може да се случи на малко дете,просто не можах да кажа нищо или да направя.Щом догава устисках да не ударя шамар...........
Простете ми но съм достойна за медал......или пък не ?Жалкото е че това е единственото дете от което малката не се страхува и иска да си играе с него
Цитат
Е, аз съм от страната на другите и вече отдавна се отказах да бъда толерантна - не пуша цигара, не изпускам от поглед детето ми, но като удари или бутне друго дори в тичането си и някоя закрилница започне да го хока и да го обижда хич, ама хич не съм толерантна!
Какво значи да си толерантна в твоя случай? Толерантна към инстинкта на друга майка да си защити отрочето? - опитвам се да те разбера
Яна, ти си твърдяла многократно пред мен че БОжидар е палав...но във всичките случаи когато сме били заедно с децата...аз не съм забелязала такова нещо....
Адмирирам те, че ти наистина си с очи на 6 когато си с него....но какво правим, когато майката не реагира, не прави нищи друго освен да се "хили" и евентуално да задава тъпи въпроси : "какво направи мамееее..." докато детето и ПРОДЪЛЖАВА да тормози физическо друго...
Гери, има ги такива родители, така е. Смятам, че ще се скарам или направя забележка на родителя в такъв случай, не на детето. Да не блее, а да си гледа детето.
Гери, просто не сте в позицията да имате палаво дете и да се сблъсквате с баби и майки закрилници.Такива селски панаири стават, че си нямаш идея. Дори за дребни неща. За това може би не можеш да ме разбереш. Не анализирам вашето мнение, просто разсъждавам от дугата позиция.
Гери, просто не сте в позицията да имате палаво дете и да се сблъсквате с баби и майки закрилници.Такива селски панаири стават, че си нямаш идея. Дори за дребни неща. За това може би не можеш да ме разбереш.
Не анализирам вашето мнение, просто разсъждавам от дугата позиция.
Да споделя и аз "срещата" ми с агресията. Моето дете изобщо не е кротко. Тя не седи на едно място - освен когато спи. Изключително емоционално-лесно се "пали", сърди се, кара се. Но никога не удря и не обижда .
Та днес се скара в парка с едно дете - вероятно, че наруши "задружната" игра с нейната приятелка и я зарязаха сама . След това и трите започнаха да играят, но пак се скара с въпросното дете - и в този миг получи звучен шамар и обида. И "оправната" ми щерка се сви на четири. Станах и попитах детето защо я е ударило и то отговори: "защото не искат да си играят с мен". Обясних, че преди малко е било обратното но детето ми не е раздавало шамари. След малко сръдни и сълзи трите дружно се заиграха...Наистина децата се справят...
Та днес се скара в парка с едно дете - вероятно, че наруши "задружната" игра с нейната приятелка и я зарязаха сама . След това и трите започнаха да играят, но пак се скара с въпросното дете - и в този миг получи звучен шамар и обида. И "оправната" ми щерка се сви на четири. Станах и попитах детето защо я е ударило и то отговори: "защото не искат да си играят с мен". Обясних, че преди малко е било обратното но детето ми не е раздавало шамари. След малко сръдни и сълзи трите дружно се заиграха...Наистина децата се справят...