Още чакаме последното МАЙ-ско човече и в "родени" ще се местим вече! - Тема 27

Вчера бях по магазините със същата цел  
Купих от Джимборето, където има страхотна разпродажба, всичко е по 12.99 $
Маааалко му е голяма, но до седмица-две ще му е ок.

Не знам как обезболяват, факт е, че боли, ама се търпи, аз не се оплаквам, дето се вика - без толкоз болка не може . Със сигурност едва ли боли колкото родилните болки. А за раздвижването - на нас не ни разрешаваха да ставаме първия ден, едва на втория се случи това. А малкия на мен ми го показаха на 2-рия ден, защото беше в кислородна палатка след като се е родил. Но така или иначе, в АГ-Варна ти оставят бебето при теб едва на 3-тия ден, първите 2 дни си в реанимация и само ти го носят веднъж да го видиш за 5 минути. Много ми беше криво, че съм родила, а не знам дори как изглежда бебето ми . Аз затова настоявах за спинална упойка, но не ме огря. Но следващия път ще направя всичко възможно да не съм с пълна упойка.

Мария ти при кой ражда в АГ-то? От една страна е нормално да задържат бебетата 2-3 дни защото родиката след секцио не е способна да се грижи за бебето. аз на 2рие ден едвам ставах да ходя до тоалетната. И  на мен ми беще криво че неможех да си видя бебето , не ми го донесаха в реанимация че беще в кувиоз и само на снимка от тел я видях.
Аз не съм чувала в АГто да слагат др упойка освен пълна при секцио, и аз исках епидурална но не стана, явно там е масова практика да оперират с пълна упойка, но са страхотни специалисти,
за физиотерапията аз съм мн доволна и мисля да продължа още 5-10 процедури. 

Защо ???  Аз си се грижех перфктно за него.

На майчетата от USA искам да кажа, че и в България при секцио първия ден слагат морфин в упойката. Аз също родих секцио в МД София и още на третия ден бях кукуряк. 24 часа след операцията болката почти не се усеща заради морфина, после е гаден втория ден и на третия ден сутринта се събудих все едно нов човек. Въобще не съжалявам, че родих така , а иначе и мен ме бяха наплашили, че няма да се възстановя поне месец след секциото. Чувствам се прекрасно и ако раждам втори път пак ще е така . Упойката ми беше спинална и не усетих въобще как ми я сложиха.

здравейте
Признавам че не съм чела темата от 4 страница,но нямам много свободно време,ще опиша мойте преживявания на 23 Май ,ако на някой му е интересно да чете .
Знам че много бебчета се родиха и темите за разговори вече май са бебешки но все пак ....

Днес направихме първата  разходка
Храним се добре ,мама има кърма и се кърмим на поискване
Относно раждането , аз си мисля че беше тежко но като го разказвам ми се струва че е минало леко.
На 23.05 отидохме в Майчин дом Варна ,като имахме уговорка с моята докторка че ще раждам , всичко е готово имах 2 см разкритие , плацента готова, бебето наместено и така.
След преглед се оказа че от четвъртък до понеделник съм пак с 2 см разкритие и тя ми сложи вагинално хапче за разкритие като хапчето трябваше да подейства между 2 и 6 часа .
До 12 часа си чаках в предродилна зала да ми почнат контракциите но почти нямах.
След 12 часа се появиха отначало слаби и после вече доста се позасилиха като станаха много болезнени.
От 12 до 15 часа ми бяха най-кошмарните часове,минути и секунди болката беше   ужасна ,нетърпима ,съжалявах че съм искала нормално раждане и че няма да мога да изтрая на тази болка, а знаех че тя ще се увеличава все повече и повече.Щеше ми се да съм искала секцио и да не се мъча толкова, но беше късно .
Моята докторка ме проверява за разкритие, но то липсваше , сложиха ми система за по-бързо разкритие,болките станаха още по не търпими , исках да приключи всичко и да не е започвало но нямаше как трябваше да родя.
Имахме уговорка за епидурална упойка ,но чакахме да стана с 5 см разкритие за да ми я сложат .
След около час се оказа че съм с 5 см разкритие, пукнаха ми водите, мале как болеше исках да избягам , да викам не знам какво да направя, беше нетърпимо но след пукането на околоплодния мехур и изтичането на водите ми сложиха епидуралната упойка и се родих , живнах няма такова блаженство .
Епидуралната за мен беше спасение , до 17 часа почти нямах болки не усещах контракциите , знаех че имам от втвърдяването на корема и само това.
Акушерките в болницата бяха невероятни и много мили много ми помогнаха ,успокояваха .
След поредната проверка се оказа че бебка е на високо и не е много ниско ,според доки можеше и да се стигне до секцио, можеше да спре родовата дейност затова започнахме изкуствено да напъвам за да може малката да слезе на долу.
И така до към 18.30 може би след това ме преместиха в родилна зала , естествено там си имаше напъни и така........ мислиха че малката е големичка ,доки помогна като на два пъти ме натисна по корема и ме срязаха  за да може бебка да се появи на бял свят.
Самото раждане беше може би около 45 минути не много болезнено заради упойката ,но си имаше пак болки но не като болезнените контракции .
Първото нещо което каза акушерката е че се вижда един перчем , това никога няма да го забравя,мобилизира ме ,стиснах зъби и знаех че детенцето ми ще се появи на бял свят благодарение на мен ,трябваше да напъвам и да не се предавам.
Това че чувах тоновете на бебчето ми е уникално чувство ,а когато тя излезе и ми я оставиха на корема е чувство което не може да се опише и да се сравни с нищо друго .
Не може да се сравни с нищо когато тя ме погледна ,когато я видях , треперех когато я докоснах ,казах че се казва Сияна , взеха ми я за да я измият, измерят .....
След това ми направиха 4 шева в това време звъннах на таткото да му кажа за новината че вече си имаме дъщеря ,бях с насълзени очи и ми трепереше гласа, успях да му кажа , звъннах и на сестра ми след това дремнах може би от упойката около половин час.Това е като цяло моето раждане.
Раждането е най-болезненото нещо което съм имала до сега , но и най-невероятното, след като видиш и гушнеш и пипнеш мъничето си всичко се забравя.
Сега и се радвам и не мога да и се нагледам и нарадвам ,дъщеря ми е невероятна .
Момичета това е от мен ,когато мога ще ви пиша ,рядко сядам на компа, гледам да свърша нещо докато тя спи или да си почина.
Лека от мен сега ставам за да я къпя и храня.
Честито на всички който са родили от 23 Май да са ви живи и здрави бебчетата.

Теди, аз съм така, с епизотомия   Моите шевове спряха да ем болят, днес е 10-ти ден, а сърбят вече. Имам един много гаден шев, конеца е точно там, където превръзката да го дразни и много ме болеше. Такава болка, че ядях прави и си ревах тайничко   Въпреки всичко сега си сядам почти нормално и не боли. Ама да ти кажа спрях всякакви лекарста - пръскала, тетри и прочие  
Елфи, аз пък въобще не усетих кога са ме резнали. Чух доктора, че каза за епизотомия, сложиха ми някаква упойка (иглата я удетих по време на един напън и така изръмжах  ), ама кога са ме клъзнали и с какво... 
Бубе, не съм раждала секцио, не знам какво е, но до сега не съм преживяла по-хубаво чувство от това да родиш. Като извадиха малката, всички стана във вода и такова блажентво беше...... Сигурно този момент ще го помня докато съм жива, все едно е било преди 5 минути  И удоволствието не е толкова от това, че си дала жибот, колкото, че изведнъж ти олеква... А като излезе плацентата е....... страхотно  Болката наистина се забравя 

Защото много жени включително и аз вторя ден едвам ставах да отида до тоалетната камо ли да ставам през 3 часа да я храня. Първия и втория ден ме разбиха с инжекций за обезболяване, но на третия ден болката беше отминала и ставането беше по леко.

Не знам как е след секцио, но аз след моето нормално раждане 2 седмици след това едва ходих до тоалетна, ядях легнала.

Всичко е много индивидуално и при нормално раждане и при секцио. Секциото си е операция и няма нищо общо с раждането, но поне се спестяват болките от контракций.

Забравих да кажа за акитата - наистина са се окислили  Благодаря ви за съвета    
За суеверията - не знам вече, но снощи както спеше малката и изведнъж скачаше, ама скачане да видите, така се стряскаше...... Днес татко й занесе едно боденце да и прибаят. Казаха, че била много уплашена  Сега си спинка сладко-сладко

Ох, аз също мисля че Еди много е уплашен и много се стряска... и не само това ами е много нервно, едва заспива вечер пък и през деня... само единствено навън спинка добре... но в къщи ли сме е нещо ужасно... Ще помисля варианта за баенето.. Утре ще искам да ми дадат светена вода...
Лека нощ майчета!

Нелка мерси за отговора.Че вече се притесних как може пък никакво облекчение да няма смрадликиа,шпрей,алое...всякакви глупости и ефект никакъв.
и аз ям права или легнала,и си плачкам и то не много тайничко

а за раждането мисля,че и аз това усещане никога няма да го забравя...неповторимо е!
а че възстановяването при нормално е по-бързо е много относително.При мен определено ще е по-дълго.

Привет
За раждането... първото ми беше дълго- с изтекли води в полунощ, и започващи контракции в около 7 часа сутринта и раждане с епизиотомия чааааак в 12,20 на обяд- синът ми- 2,950г и 49 см.... Второто- започнали контракции на 8 мин, след 2 часа родих отново нормално, имах само с малко охлузвания, но не и шевове- голямото щерче 3,100г и 50 см... Сега, третото раждане беше за час и половина, само контракциите ме измъчиха доста, особено като паднаха на 2 мин... но... все пак- без никакви охлузвания, разкъсвания... песен малкото щерче- 3,200г и 51 см. Още на третия час станах от леглото си, за да отида до тоалетна- нямаше проблем никакъв. Честно- много добре се чувствах и тогава, и сега.... И досега никога не съм ползвала каквато и да е анестезия... Мнението ми е, че има хора с по- нисък праг на болка и упойката е решение в тоя случай... Иначе си мисля, че колкото по- естествено си станат нещата- толкова по- добре.
bonbonkata-maia, чудесен разказ, бъдете много щастливи!!!

Добър вечер!
Влизам да проверя как е положението.

Честито бебче на Myst !!!!!!!!

Хайде Елфи, с теб съм, всеки ден те мисля. Не мога често да влизам ,че ни хванаха коликите и много се гърчи милата и почти 1 час минава така и после тъкмо заспи и се успокои и след 1 час айде ставай да яде и после пак  се повтаря и така. Дано да отминат по бързо ,да не се проточат много. Иначе вечер успява да си поспи,та и ние с нея.
Вчера бяхме на преглед в ОКБ Варна и никак не съм доволна от педиатърката Само и удари една слушалка и ме нахока как била облечена.А тя беше с боди с дълъг ръкав, ританки и едно елече,но тънко. Е имаше терлички...  чорапки  .. За тях съм съгласна.... Не я претегли,защото кантарът бил развален  Още жълтеем в очичките и ни изписа глюкоза. Направихме на Алекс една разходка до Варна и се прибрахме През цялото време спа ... много и хареса да се вози ....

Та имам един въпрос към тези които дават ГЛЮКОЗА: Как го давате? Във водата ли го слагате или само нея...  Оная педиатърка ми каза нещо,но аз толкова се притесних,че не я слушах и обличах Алекс.А ММ уж слуша ама и той ни чил, ни разбрал  Ама много сме отговорни хаххахах

Лека и спокойна вечер ви пожелавам!