Истинска история или упражнение по писане? Не че има значение.

  • 28 688
  • 681
  •   1
Отговори
# 585
  • София
  • Мнения: 2 840
За да се поправи моделът, трябва да се осъзнае. Но ние често ползваме клишета от типа "мен майка ме възпитаваше така и така, затова станах човек".
Вероятно ни е трудно да приемем себе си за жертви и затова се опитваме посредством децата си да докажем, че всъщност не сме били такива, че всичко е било за наше добро и така се става човек.

# 586
  • София
  • Мнения: 15 166
И животът е все една и съща тъпотия, която се разиграва на една и съща сцена, но с нови актьори от всяко следващо поколение. И да приемем, че родителят е онзи, който създава човеци, не някой друг. Е, как да не бъде бреме да си родител. Ако смятах, че аз ще съм тази, която реално ще създаде човек нямаше да се навия, честно. И сега виждам, че детето ми прави от мен повече  човек, а не обратното. То детето си се ражда човек, номера е да не му пречим да остане такъв.

# 587
  • София
  • Мнения: 2 840
Истината е, че покрай моето дете осъзнах колко лесно е да смажеш едно човешко същество, като го моделираш да ти е удобно - възпитано, хрисимо, спазващо правилата...твоите правила.
И после пък установих, че ми е адски трудно да намеря баланса между това да го оставя да следва пътя си и да не го оставя да се изгуби. Защото хем е човек, хем има нужда от ръката ми.
Ако да си родител е някакво бреме, то не е поради липса на време за клубове и вземане на три магистратури, нито поради погнуса от памперсите или недоспиване от коликите му, а защото се оказваш в зоната на здрача - искаш да направиш най-доброто, но трябва да разбереш какво точно е това и доколко твоето "най-добро" е най-доброто за него.
Напоследък започвам да откривам грешки, които не съм отчитала за такива преди. А синът ми е още твърде малък. КАкви ли изненади и открития за мен самата ме чакат, когато стане на 18?

# 588
  • София
  • Мнения: 15 166
Щом откриваш грешки значи с времето поумняваш, а не затъпяваш.  Wink
Това с най- доброто е голям капан и може да направи всяка дейност бреме.
Спрямо децата си е невъзможно да преценим дори доброто за тях, защото са различни от нас, а ние трудно можем да съдим по друго, освен по себе си. Та е по- практично да признаем, че с решенията си търсим доброто за нас и да се надяваме, че ще е добро и за тях.

# 589
  • София
  • Мнения: 2 840
Щом откриваш грешки значи с времето поумняваш, а не затъпяваш.  Wink
Мама би се зарадвала да чуе това! Mr. Green

# 590
  • София
  • Мнения: 15 166
Щом откриваш грешки значи с времето поумняваш, а не затъпяваш.  Wink
Мама би се зарадвала да чуе това! Mr. Green
Ужас! Mr. Green

# 591
  • Мнения: 1 263
КЛОНКА, залипсва ми бутона "Like" за твоя пост.
Все си мисля, че самото търсене на правилния подход е признак, че все нещо, може би, правим правилно.
По-лошо би било да сме убедени в правотата си и да си намираме обяснения, дето винаги са "извън" нас.

# 592
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
И е прав авторът, и не е прав.
Истината е, че често съм се чувствала така, че момичето, което бях преди да кажем 18-20 години го няма вече и не мога да го открия. А то беше невероятно момиче, жалко., Но за това децата ми нямат вина. Никаква, нито едно от трите. Не се вживявам като майка, правих невероятни прогреси в наука, кариера и други соц. дейности докато децата бяха още малки (в следствие на което впрегнах куп народ в реализрането на големите ми амбиции - защото иначе няма как да стане). Всички около мен цъкаха: с три деца и как успява..... И все пак онова момиче го няма. Различна съм, липсва ми понякога. Все имам чувстото, че не живея неговите мечти, че нещо все ми се изплъзва. Сякаш само една негова мечта съм осъществила наистина: да имам три прекрасни деца. Всичко останало от живота ми - независимо от труда и амбициите е несъществено.....

# 593
  • Мнения: X
Виж сега, момичето на 18 обикновено смята, че всичко, което хвърчи се яде. От позицията на годините, времето и житейския опит е нормално да го няма вече. И така би трябвало да бъде.

# 594
  • Варна
  • Мнения: 1 306
E, ами бреме са, да. Но то пък не може все лесно и приятно да ти е цял живот. Все някакво бреме трябва да поемеш.
И защо да не може?

Може, разбира се. Желанието да се размножиш си е инстинктивно. Всякакви причини като "да се уча" и да си тествам силата" ми звучат привнесени от после. Колко хора забременяват с ясната мисъл "искам да се усъвършенствам духовно и житейски, затова ще поема ролята на родител"? (освен форумките, де  Laughing )
Все пак, ако егоизмът и желанието да ни е кеф бяха по-силни от тоя инстинкт за продължение на рода, хора нямаше да има.

# 595
  • Варна
  • Мнения: 1 744
От всичко написано разбирам, че най-великата житейска мъдрост се крие в трудностите. Сам си ги създаваш, сам си ги преодоляваш. После се биеш в гърдите с пета - Аз съм герой!

# 596
  • Варна
  • Мнения: 1 383
За да се поправи моделът, трябва да се осъзнае. Но ние често ползваме клишета от типа "мен майка ме възпитаваше така и така, затова станах човек".
Вероятно ни е трудно да приемем себе си за жертви и затова се опитваме посредством децата си да докажем, че всъщност не сме били такива, че всичко е било за наше добро и така се става човек.

Мисля, че един сериозен процент пък живеят и възпитават по точно обратното клише - "Мен колко са ме били едно време, ама пак човек станах!" или "Мама нищо не е имала, като беше на твоите години!" и се започва едно харчене.

# 597
  • Мнения: 10 547
От всичко написано разбирам, че най-великата житейска мъдрост се крие в трудностите. Сам си ги създаваш, сам си ги преодоляваш. После се биеш в гърдите с пета - Аз съм герой!

Зависи какво точно приемаш за трудност.

# 598
  • София
  • Мнения: 15 166
От всичко написано разбирам, че най-великата житейска мъдрост се крие в трудностите. Сам си ги създаваш, сам си ги преодоляваш. После се биеш в гърдите с пета - Аз съм герой!
За герой не става въпрос, но ето виж, ти не искаш да имаш деца и това е някакъв вид трудност, защото другите постоянно ти обясняват, че бъркаш. Отстояването на такава позиция също изисква някакви усилия, предполагам.

# 599
  • Мнения: 4 300
От всичко написано разбирам, че най-великата житейска мъдрост се крие в трудностите. Сам си ги създаваш, сам си ги преодоляваш. После се биеш в гърдите с пета - Аз съм герой!
Това е защото форумът е сила и освен гравитацията преодолява и стремежа към най малкото съпротивление  Laughing

Иначе не съм универсално съгласна с изходната точка, че децата са трудностите  в тоя живот, но това си е мое мнение.

Общи условия

Активация на акаунт