Обичате ли стихове? - 8

  • 106 176
  • 746
  •   1
Отговори
# 675
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Дамян Дамянов


Още съм жив - Орис



Цяло денонощие работих,
писах, брисах, думите въртях -
и усетих мозъка си потен -
не от тях, а всъщност - май от тях,
сирили черното ми в бяло листче,
нощен мрак - в измислени слънца,
свят от кръв, направен толкоз чист, че
да го дам на трите си деца,
без да ги оцапа и окаля,
без да ги рани и убоде.
жален свят, но да не ги ожали,
гладен, ала хляб да им даде,
страшен - от дула и от монети,
но да не ги купи и убий
и със мойте нощи да им свети,
с мойта скръб - да ги не оскърби...
Мъчен свят. Ужасен свят. Но с трепет
догорял в безсънния покой
и осъмнал в листа като шепот.
Мокър лист, покрит с цигарна пепел...
Някой плакал и горял... Но кой?

# 676
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
           СВАТБЕНА   СНИМКА

  То беше толкова отдавна...
То беше вчера...
Ах, сватбата ни беше славна...
Като химера.

Ти – със зеленото кожухче.
от там надничаш...
Какво ми каза? Нещо чух, че
пак ме обичаш...

Нали съм глух... И недочувам.
Я, пак ... да чуя.
Ела... За да те нацелувам...
Да те събуя.

И после... Млади... И безпътни...
И любопитни...
До утре сутрин... Потни... Плътни...
И ненаситни...

И пак във битката неравна...
В коя ли ера?
То беше толкова отдавна...
То беше вчера...

      Недялко Йорданов

# 677
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Христо Фотев


Не си ти по-могъща от кокичето...



Не си ти по-могъща от кокичето,
от кратката му сребърна съдба.
В коя треньорска школа се научи то
на воля - и класическа борба.

Ах, във мига, когато ние хората
повярваме завинаги в снега
и в ужаса - повярваме на твоята
арктична диктатура... Във мига,
в нощта на алкохола и цигарите
едно внезапно, атлетично "не"
се вдига и взривява тротоарите
с трогателно-зелени рамене.

И ти си победена... Как научи то
най-крехкото - класическа борба?
Не си ти по-могъща от кокичето -
сестричето ми нежно по съдба

# 678
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
МОЛИТВА

Докосни ме, Любов, с твойта пръчка вълшебна!
Не оставяй самотника сам!
Позволи ми от твоето вино да гребна
и ми дай животворен балсам!

Допусни ме, Любов, в своя храм вековечен,
като грешник при своя Исус.
Нека бъда на теб до смъртта си обречен.
Днес домът ми е празен и пуст.

Изхвърли ме, Любов, като дрипа ненужна,
щом не съм ти покорен слуга.
Накажи ме, Любов, ако вярно не служа -
осъди ме на век самота...

Но ми дай малко шанс. Аз достоен ще бъда
за един твой величествен жест.
Бих ли дръзнал, Любов, да се видя осъден?
Бих останал по-скоро без чест.


РУМЕН ЧЕНКОВ

# 679
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Стихотворение

Хайде, помогни ми, моля те.
Стига си ми се опъвало.
По коляното ти виждам
колко пъти си се спъвало.

Колко свят си пропътувало,
търсило си ми адреса.
От умора си тъгувало.
Чудило си се къде са

тия, дето те очакват.
По поляните си спало.
Днес дойде при мен – заякнало,
весело и подивяло.

Иска вън! И ми се мръщи,
до прозореца въздиша.
Чакай, остани си вкъщи,
колкото да те напиша.

Римите ти ми се галят
и подскачат от вълнение,
мое хубаво, засмяно
бъдещо стихотворение.

Мария Донева

# 680
  • Варна
  • Мнения: 1 888
Любов ли е...

Любов ли е когато те измислям
по-съвършен отколкото си всъщност,
когато не те искам...и те искам.
Когато ти си чувството за 'в къщи'.
Когато те изплаквам безпричинно
и въпреки причините те оправдавам,
когато нямам сили да съм силна,
но някак си успявам да остана,
когато се пропуквам от гласа ти
/и после се запълвам със мълчания/
когато търся безпосочни пътища
и си поставям нови разстояния,
когато те зазиждам вън от мене
и после цялата се сривам. Да те пусна.
Когато губя себе си в безвремие
и после осъзнавам, че е късно...
Любов ли е, когато не заспивам
и те сънувам със отворени очи,
а в мен вселените избухват и се свиват,
и после се превръщат във сълзи.
Любов ли е когато се ранявам
сама със моите безброй защо-та,
а отговорите им винаги ги няма,
освен един. Любов е.

Caribiana

# 681
  • Мнения: 24
Здравейте!
Ето нещо и от мен, което можете да прочетете на страниците на Блога ми.

# 682
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Старата сграда


Отдавна излезе от двора.
Нали взе на тръгване сбогом?
Остави я сградата.Горе...
Самотна и бяла. Без лого.

Стоеше отпред пред  вратата.
И сам беше. Често със хора...
Така и  до днес  не разбра.
Защо все тежешеше умора.

Мазето празно, мрачно, зло.
Разпадащо се. Пред разруха.
Етажи и таван... Какво?
И кой отдавна бил е тука?

В самотни нощи  стържещ звук.
На влачещ някой си предмети,
потропване във стар улук.
И някъде отново свети.

И мръсен въздухът тежи.
Наситен от голяма болка.
И там в стените си лежи
натрупаното.Странно. Колко?

Не никнат тук дори цветя.
Притичват котки в нощи дълги.
Та странно място е това.
Със стенещ стон от всеки ъгъл.

Отивайки си ти разбра...
Преди години много тука
било е пълно със деца.
Без тишина  и дневна скука.

Ала дечицата добри
били невинни, много болни.
И в днешно време тука спи
духът на всички недоволни.

Минават хора ден след ден.
Но никой не разбра...Това е.
Живеят духове във плен...
И странни миризми витаят.

В един далечен бъдещ ден,
когато и стените рухнат...
Страхът ще бъде победен.
Спокойствие ще легне тука...


Лично творчество/М.Г./ bowuu

# 683
  • Мнения: 626
"Клетва"- Недялко Йорданов


Когато нищо друго няма

във този свят, разполовен

на истина и на измама,

невярваща, ти вярвай в мен.

 

Дори когато те излъжа

невъзмутим или смутен,

заклевам те! и ти си длъжна,

презирай ме, но вярвай в мен.

 

Когато вече ни разделя

безсънна нощ и нервен ден,

във понеделник и неделя

ти непременно вярвай в мен.

 

Не в здравите ни златни обръчи,

в хербария ни изсушен

с реликвите на прашна обич,

не в спомена, а вярвай в мен.

 

Защото в битката неравна,

което водим сякаш век,

със теб сме станали отдавна

един живот, един човек.


 Heart Eyes

П.П. Момичета, пишете много хубаво  bouquet

# 684
  • Мнения: 80
 Едно момиче със зелени очи,
едно момиче неземно красиво
срещу мене на бара седи
и питам се защо не е щастливо?
 
Усмихва се. Защо го прави?
Очите й говорят по - добре.
Нима с усмивка болката си ще удави?
Но очите й, очи са на дете.
 
А ангел е, така красива
и горда в свойта скрита самота.
Не може вече истински да се усмихва.
Някой счупи нейните крила.
 
И питам се какви са тия хора -
ангелите да убиват?
И искам нещо аз да сторя,
 но безсилен съм, а ангелите си отиват...
 
Последен ангел пада във нощта -
ангелът със тъжните очи.
Кажи ми как да го спася?
Паднал ангел, без мечти!
                      На момичето със тъжните очи!

# 685
  • Мнения: 80
Светлината - чуваш ли – звучи
и музика отнякъде напира?...
Момичето с най-тъжните очи.
- Топлината, батко, откъде извира?
 
- В сърцето, мила, има топлина
и светлина прекрасна и красива,
свети тя в човешката душа,
пътя ни показва и намира...                                                                                                                           
 Нали и в мен е тази светлина –
на бузките ù блеснаха сълзи –
навън е тихо, тихо, тъмнина...
Момичето с най-тъжните очи.
 
Момичето със мрака си играло.
Момичето израснало със мрака.
Девойката за Мрака се венчала.
Кой ли друг е трябвало да чака?...

# 686
  • Мнения: 80
Ти си отново добър и ласкав.
И мойта злопаметност не върви.
И аз си надявам щастливата маска.
Ала душата кърви.
Ала душата по свои закони
блъска се в кръг горделив.
Как добророто човек да запомни,
като злото боли?
И кръгът е затворен.Няма пролука!
Напразно си ласкав-мисля със жал-
Но,като искаш-опитай!Наслука!
Все пак е душа...
Може,заплетена в нежните орбити
на твоите днешни слова,
кръга си да счупи,душата ми,гордата.
Знам ли?Душа е това.....

Мисля,че беше на Надежда Захариева!

# 687
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Наполовина жив - умрял почти


Ти виждал ли си как вилнее буря
чак вятър леден вени да смрази ?
Как в дивите затънтени усои,
се чува рев на падащи води?
Ти бил ли си изправен пред стихия
по-страшна от развихрен ураган?
Усещал ли си страшната и сила
по-мощна от събудил се вулкан.
А чувал ли си как земята, плаче
и стене под човешката ръка,
безмилостна дълбаеща недрата
за някакви си земно блаженства.
Усетил ли си ритъма на дните,
с които тя дарява ти живот?
Почувства ли как вечно съгрешил си -
от рай превърнал си я в брод.
И ако ти не си заплакал,
когато в залез тя гори,
тогава просто си безчувствен -
наполовина жив - умрял почти.

Камелия П. Кикова
 

# 688
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
...
Сто сълзи ме делят от онази,

която някога била е в мен...

Новата жена във мен запази

единствено изпепеляващ спомен

от предишното момиче —

начинът му да обича:

безусловно,

безпределно,

винаги така изцяло

както всеки понеделник

следва своята неделя;

както черното и бялото

ни съпътват във живота;

както краткото ни ежедниевие

ражда собствената ни

история.
...
И когато страшно съм тревожна,

безтегловна,

мълчалива

и безбожна,

сто сълзи в душата си събирам

и ги сипвам в чашата за вино

и на бавни глътки ги изпивам,

за да стопля ежедневието сиво,

както слънцето разпраща

своите лъчи до всеки ручай,

както времето се хваща

за опашката на уличното куче

и го кара да приеме —

всичко си е толкова еднакво:

сълзите не ни променят —

всъщност,

просто ни разплакват...
...
Силвия Куюмджиева

# 689
  • Мнения: 405
...
Сто сълзи ме делят от онази,

която някога била е в мен...

Новата жена във мен запази

единствено изпепеляващ спомен

от предишното момиче —

начинът му да обича:

безусловно,

безпределно,

винаги така изцяло

както всеки понеделник

следва своята неделя;

както черното и бялото

ни съпътват във живота;

както краткото ни ежедниевие

ражда собствената ни

история.
...
И когато страшно съм тревожна,

безтегловна,

мълчалива

и безбожна,

сто сълзи в душата си събирам

и ги сипвам в чашата за вино

и на бавни глътки ги изпивам,

за да стопля ежедневието сиво,

както слънцето разпраща

своите лъчи до всеки ручай,

както времето се хваща

за опашката на уличното куче

и го кара да приеме —

всичко си е толкова еднакво:

сълзите не ни променят —

всъщност,

просто ни разплакват...
...
Силвия Куюмджиева

Много добро, в началото си помислих, че е твое... Много прилича на твоя стил...

Общи условия

Активация на акаунт