Раждане в къщи 13-съдбовна тема

Цитатът за завършването на първи клас е на Д-р Сигридов от клиника Малинов, София. Много жени му се доверяват за фетална морфология. Има един дебел учебник, дето го е научил, за да вижда какво има в оная плетеница, която според него представлявала бебето. Грижа го е за бебето. Знае, че мозъкът на бебето е ценно нещо.

Относно другите ми коментари- казах, че имат право жените да си обичат и величаят всяка контракция, но други жени имат пълното право да кажат- видът раждане не ме прави жена, понасянето на болка не ме прави жена (в този смисъл съм по-женствена от повечето жени тука, щото много бой съм изяла от ония с черните колани).

Колкото до рутинните процедури- да, неприятни са. Но има и един момент, в който си мислех- абе за какво ти плащах, доктор с доктора ти, ей сега ако можех да се сгъна, щях да те удуша. Това заради рутинното "подпомагане на разкритие с ръка". След това ми идваше да го разцелувам този лош доктор, защото с 30 секунди малко по-голям дискомфорт ми спести часове прекрасни изживявания.

Към края персоналът ми изглеждаше черен. Седят и ме гледат, не ми говорят, щото знаят, че съм с пълно разкритие и няма да е много светски разговор. Ако имам нужда от нещо, то ще се чуе, мислят си онези.

Аз обаче съм кораво копеле и между контракциите с меден гласец казвам- извинете, какво следва да правим сега? "Що, боли ли?"- питат те. Не бе, питам, журналист съм, така съм свикнала. "Имаш ли напъни". Аз: Ми не знам. Та като ги заприказвах, решиха, че е време за активни действия. Може би с питане си спестих още минути чакане и най-странната смесица между нервно очакване и напълно апатична скука в ничията земя между пълното разкритие и заветната родилна зала.

Изобщо, има си начини на комуникация, въпреки че уцелих нещо като българския вариант на доктор Хаус.

Ето още един мисловен експеримент: как бихте се държали, ако дойде доктор Хаус да ви изражда и ей така безцеремонно почне да прилага какво ли не, но всичко накрая минава бързо и с чудесен резултат? Ще се дразните ли, че ви е ограбил някакво преживяване?

Естествено, 4е 6те намеря, но все пак важна е тенденцията. За едни градини има 100 оплаквания, за други пет. Има разлика, нали? За лекарите е съ6тото. Ами, те и у4ителите в държавните у4или6та имат право да се овъл4ат. Простено им е заради заплатите. Пък после ако и децата се овъл4ат, тъкмо на никого няма да прави впе4атление

И естествено си мисля, 4е след като съм наброила 100лв за 4астен преглед или си пла6там здравна осигуровка, 4е лекарят ми е длъжен да се напъне малко пове4е, а не за пет минути има няма да поставя гре6на диагноза или да ме изпра6та сърдито заради въпроси.

Изобщо казано не е немислимо.
Но ако му счупи врата с необмислено движение в родилна зала вина ще носи лекарят, който води раждането. Не родилката.

Ами аз всъщност имах точно раждането, което исках. Без никакви, ама никакви претенции към него - в смисъл за мен всичко беше леко, бързо и безболезнено.
Просто съм достатъчно честна, за да не го сравнявам с оргазъм или, примерно, посещение в опера.

Нито искам да го запомням, нито да го забравям - просто нищо чак толкова важно и незаменимо не намирам в акта на раждане.

Тъжно е, ако навой намира точно този акт за един от особено ценните спомени, свързани с децата си.

Не изключвам съществуването на такива хора.
Но просто е... тъжно.
Бих предположила, че някак са пропуснали преживявания, които би следвало да са далеч по- емоционално наситени.

Аз от самото раждане нямам ве4е кой знае какъв спомен, но пък веднага след като се роди бебето и го обди6аха, сложиха го на мен и ни завиха. След като ме за6иха, вси4ки излязоха, приглу6иха светлината и ни оставиха с таткото. Това ми е останало в главата като много мило и хубаво не6то.

Тоя се овълчил, оня се овълчил... Добре де, нека си се вълчат, кво им пречи моето домашно раждане? Щото някакси така излезе... Точно лекарите скочиха първи срещу домашното раждане... Значи, ако не искам да раждам сред вълци, що да не родя вкъщи? И хайде да не си обясняваме как лекарите били отговорни, ако се случи нещо, носели вина и т.н., щото на практика въобще не е така... Колко лекарски грешки се замазват и прикриват, сигурно нямат брой и чет... Каква отговорност носят, като грешката им не излиза наяве!?

Хахаха, д-р Хаус аз си го избрах...
Лекарката, която ме оперира, казва нещо на операционната сестра. Нещо за мускулите ми, нещо за плацентата... абе, нещо, към което сестрата има отношение, а аз, дето скучая зад чаршафа - не. Ако ръцете й не ми бяха в корема сигурно щеше да ме набие... така ми изсъска да си мълча и да не й преча...  а ни е близка - освен дето е най- добрия оператор, в смисъл, ако има някакво по- специално отношение в чисто емоционален план към мен, то е положително. Да, ама в този момент се е борила да изнамери бебето през предна плацента, която се оказва, че съм имала, която на това отгоре била недоозряла или някаква си... абе, с две думи казано, хем гледа да намери и изкара бебето през всичките ми пречещи неща възможно бързо, че да не му стане нещо, хем не ще да ме разпори като зряла диня, че нали после ще иска и на плаж да ходя. А аз й приказвам и я разсейвам и се чудя какво да измисля, щото ми е скучно.
Ама аз й знаех характера - както и че е права да е точно такава...

Пречи ми.
Заради дъщерята на Цвети.
И заради сина на... как се казваше оная, дето го удавила във ваната.

Заради тях ми пречи.

Понеже някой трябва да говори от името на децата, които нямат още сами глас.

И най- вероятно биха искали да живеят, а не да бъдат умъртвени от изперкалите си майки.

             Това е най-важното. Помня думите на баба си "Като почустваш топлинката и аромата на малкото човече, забравяш за всяка болка. Няма по-голям лек за родилната болка от първата глътка живот, която идва с плача на твоето дете".

На теб пък къв ти е проблема!?     Питах какво им пречи на лекарите - нали те са се овълчили? Ти лекар ли си или си се овълчила (или и двете)? 

А за мен и мойто дете не бъди толкоз загрижена, плийс... 

Кати, да ти кажа- първите минути и часове след раждането за мен са наистина прекрасен спомен- любопитството да видя бебетата как излизат, гушкането с току-що родените ми бебенца- оставили са прекрасни спомени!
Самото раждане за мен също не е нещо, което държа да помня или изживявам, но за мен е факт че естественото, не-медикаментозно раждане при което имах свобода да си избирам позата беше много, изключително леко и бих казало че болезнено бе само последните 3-5 минути, когато бебето излизаше.
Също така това, че имах щастието да съм с децата си веднага след раждането и да не се отделят ми помогна и двата пъти да имам изключително безпроблемно кърмене, което аз исках (без да съм от тези, дето цял живот биха страдали ако се е наложило секцио или пък хранене с АМ, и двете неща не ги смятам за лоши, но имам предпочитания и се радвам че нещата се случиха както исках).

Ти наистина ли смяташ че всички трябва да раждат единствено и само легнали, защото може да счупят врата на децата си?
Смяташ ли че в болниците в САЩ (цитирам тях, защото от там имам личен опит) рискуват живота на майката и бебето като обясняват всичко на раждащата жена (ама наистина всичко- слагането на абокат, какво предстои, какво смятат да правят с бебето и защо, че искат да ми направят епизиотомия, но преди това ще ми сложат такава упойка, като ме боцнат еди-къде-си, какви напъни ще усетя и т.н.)? Или там, по някакво чудо има време а тук не? Или все пак би могъл доктора да ми каже че иска да ми пукне мехура, а не "Премести се над легена" и едва когато попитах да сподели с мен намеренията си?

И последно- Доктор Хаус искам, ако може, да се занимава с по-оплетените случаи и да не идва при една раждаща жена, когато всичко е наред. Ако възникне напечена ситуация бих искала да ми се казва само как да се държа за да помагам на тези, които ме спасяват. Да, в такава ситуация е нормално към пациента да се отправят само кратки команди "стой мирно", "обърни се", "стегни си ръката" и т.н., но когато спешността отмине, моля, някой от подчинените на Др. Хаус да дойда и да ми обясни какво се е случило и какво са ми направили и какво трябва да правя аз от тук нататък за да върви лечението добре.

yanast, а какво ще кажеш, ако по време на секцио (да речем спешно и необходимо) ти срежат уретрата (без да искат, разбира се), зашият я и решат да не ти казват, щото няма смисъл - може да речеш да ги съдиш, знам ли - имат си причини хората да си мълчат!? Дали ще знаеш какво да правиш, ако започнеш да усещаш болка, дърпане или някакво друго неудобство или ще обиколиш де що светила има и я разбрали какво ти се е случило, я не... Само пример давам, да не си помисли някой, че в някои болници режат разни неща на родилките и после не им казват... 

Оценявам чувството ти за хумор. Да, разбира се - всички трябва да раждат по гръб, щом персоналът е толкова зле, че да не може да я нагласи тая калпава родилка в поза, в която да роди хем седнала, хем да не му чупи врата.
Това твоето не е спор, а само монолог, нали знаеш...
И д-р Хаус е измислен сериал. Съжалявам, ако това е новина за някого

Ами съвсем нормално спомените ти са от срещата с бебето, не от процеса на раждане - искам да кажа важните спомени, тези, които цениш и съхраняваш на специално място в сърцето си...

По въпроса дали наистина смятам, че всички жени трябва да раждат само легнали - не, не смятам нито това, нито друго - изобщо не е сред нещата, от които разбирам, че да давам съвети за позата. Но мога да си представя, че седналата позиция едва ли е подходяща. Ако трябва да си представя удачна поза тя вероятно би била по- скоро полу- легнала, може би м/у 45 и 60 градуса - но това е главно, понеже е позата, която обикновено е удобна за мен за прекарване на времето. Коя поза е удачна за раждане понятие си нямам.
Обаче седналата поза ми звучи... меко казано странна за този случай.

А лекарят си избрах според способностите - на лекар, на оператор, не на психолог или духовник.
Не бих задължила всички със своя избор.
Опитвах се по- скоро да кажа, че хората могат да имат различни причини за избора на лекар - и не непременно според това дали е словоохотлив...

А??? И е тъжно, викаш???
Едно раждане не е достатъчно смоционално наситено? Неzависимо от емоциите....
Е, ама има лек напредък, де. Поне прие съществуването на "такива" хора. Горките ние, ама поне сме реалност 
Е, пак е нещо, хахахаха.....
Само с едно от целия цитат съм съгласна, няма да сравняваме раждане сега пък с посещение в опера. Неадекватно сравнение би било. Въобще.. ще може ли да не сравняваме раждането с беzумни неща, zащо е нужно такова нещо някому? То е принципно несравнимо, неzависимо дали хубаво, лошо или беz никаква емоция(?) го помнят хората.

За пропуснатите други емоционалнонаситени преживявания..., де да zнам от какво съдиш така (вЕрвай ми, опитвам се да раzбера с всички сили, ама...), но бих ти каzала (приятелската, понеже и ти доста си поzволяваш да умуваш) никога не се zанимавай с психология. Не ти е от силните страни, ама никак май. Което пък няма лошо, сигурно си имаш други качества