Раждане в къщи 13-съдбовна тема

   Благодаря. Ти не си. Ти предизвикваш само пиетет и чисти сълзи на умиление.
 

Леле... ти пак изтърва коня.

Ти пък, какви коне, тука сме с катъри само

Това сега го прочетох. Аз предполагам, че много деца се раждат извън болница и съвсем инцидентно. Все пак говорим за нещо като 0,0022 от ражданията - ако съм смятала вярно.

Между другото - доста висок процент на ражданията със секцио има в тази статистика - всяко трето. Малко повече от процента за България от тук.

0.23 процента от ражданията. Но смятам тези, изродени от немедицинско лице заедно с тези, които не са посочили.

Да де. 0,0022 = 0,22%.

Persimon е Archangel. Това обяснява ли, че наистина знае много добър английски, но само синтактично, не и със способности да разбира смисъла?

Сега на тезата ми, че родилната болка има специален статут. Ще започна с една лична история. Казах на баба ми, бивша акушерка, че съм родила нормално. Тя каза- браво, значи си усетила какво е родилна болка. За нея това беше важно. За нея тази болка прави жената повече жена и може да се понася достойно.

Родилната болка е мистерия за повече от половината човешко население. Едва отскоро човек може да я контролира, а това я прави да изглежда още по-страшна. Прави я и да изглежда като някакво постижение- аз родих без упойка!

Ще се обърна и към научната фантастика. Франк Хърбърт в поредицата си Дюн създаде сестринството Бене Гесерит, в което Светите Майки, най-висшите в йерархията, преминаваха през опасно и болезнено изпитание- The Spice Agony. След това придобиваха достъп до паметта на всички Свети Майки преди тях. Лесно е да се разбере, че това изпитание, на което са способни само жените, е алегория за раждането и усещането, че жената придобива някаква друга мъдрост.

Дори и поетично продуктивната болка се нарича "родилна".

Всичката тази поезия обаче не значи, че докато я изпитва, това не е истинска болка за жената. Поезията и оправданията идват после- защото, както казах, още не контролираме тази болка добре. Аз пък съм чела статии от ерата, когато хирургичната болка не е била контролирана добре. Тогава се е придавал голям героизъм на стоическото понасяне на болката.

Още по времето на баба ми всяка акушерка е поназнайвала по някой метод за успокояване на родилката, така че да може да понесе болката. Обичайно е било да се каже- това не е болка, това е свиване на матката. На което родилката отговаря- свива се, ама като че ли на две и на три. Разбира се, понасянето на болката е субективно, човек може да се гордее с това. Питайте ме как се тренират бойни изкуства с усмивка, когато тепихът ти обели кожата от коленете, а гръбнакът ти се отпечата на кожата като серия от синини.

Обаче това не значи, че имаме морално превъзходство, нито че може да изискваме това от другите. В този смисъл не съм съгласна с акушерките, дето отказват упойка, защото "лесно се мама не става".

Още един проблем в темата: използва се нееднозначно тълкуване на термините "избор", "отговорност" и "риск". Това, че един избор не е по дефолт, а е съзнателен, не го прави по-малко рисков, нито по-отговорен. Както се запита- кой пое отговорност в последния случай с мъртвото бебе? А процентният риск нищо не значи. Аз например обичам да се предпазвам повече от необходимото, дори негативният изход да е малко вероятен, но ако негативният изход е силно драматичен, ужасен- накратко, мъртво бебе.

Около 33% от домашните раждания стават в присъствието на неквалифицирани асистенти (не лекари или акушерки). Трябва да се има предвид, че в случая парамедиците (Бърза помощ) също са неквалифицирани асистенти - те нямат акушерско образование, само са тренирани да израждат при спешни ситуации, така че и те влизат в този кюп.

Да, под домашно раждане се разбира както планираното, така и непланираното такова - в случая няма отделни цифри. Както вече споменах, информация за намеренията на родителите да родят планирано вкъщи се събира с формуляра за свидетелство за раждане. При липса на санкции за планирано неасистирано раждане (дори трагично завършило), не виждам причина родителите да извършват престъпление, като пишат невярна информация на федерален документ.

Процентът на секциото всъщност вече е по-висок. Предварителните статистики за 2009та са за 32.4% секцио, което е рекорд за Щатите (от същия сайт). Това е правителствено статистическо изследване, по-официално няма накъде.

Mamacita , черпи познания за света от персона, което може да бъде опасно подвеждащо, че дори и смъртоносно, в някои случаи. Но ще приема всякакви твърдения относно неразбирането от самата царица на неразбирането. Къде ти мога да се меря с нея в тая област.

Е, и тук думата "неразбиране" има различен смисъл. Често са я използвали срещу мен, когато добре разбирам дадена материя, но не я приемам. Аз говоря за много случаи, в които persimon/Archangel е показвала семантично, а понякога и синтактично неразбиране на изречения и параграфи на английски език.

Както казва, Витгенщайн, "Language game's a bitch".

Колкото до познанията ми- черпя ги от възможно най-добрите източници, подбрани със здрав разум.

Ето например- не мога да разбера тази "култура на смъртта". Едно е да си кажеш, абе няма сега да ставам Лорд Волдемор и да си осигуря безсмъртие с неестествени методи, ще приема, че хората са смъртни. Друго е да се оставиш в ръцете на господа, когато има много начини за предотвратяване на трагедия.

Сега на още един мит: че плацентата продължава да снабдява детето адекватно с кислород минути след раждането. Да, при здраво бебе не вреди. Но това не значи, че ако едно бебе не диша, пулсиращата връв му докарва достатъчно кислород. След раждането на детето матката се свива МНОГО и бързо, прекъсвайки почти веднага кръвоносните съдове на плацентата.

Хм, тази работа с болката не я разбрах...
?
Те целят да ги боли, искат да се гордеят с болката, от една страна, обаче не могат да понесат болката от клизма, система или колан за следене на тонове - от друга!?
Доста нелогично и непоследователно поведение ми се струва.
Или, да си го кажем направо, решението им няма нищо общо нито с манипулациите и/ или изследванията, прегледите, мониторинга или каквото и да е друго в болниците, а просто следват догмите на някаква извратена религия, проповядваща пълна ненамеса в "естествените" - разбирайте, случайните - събития от живота, независимо дали водят до смърт на дете...  

persimon e Аrchangel?   Това горе-долу обяснява нещата, макар че Архангелката не беше чак толкова зле сякаш...

 

Това е шега, нали?
В смисъл, не е възможно да има ЧАК толкова безумни хора...




А, беше, беше... 

Мамасита  
Процентният риск - за мен - позволява да се сравни рискът от две алтернативи. Аз поне покрай раждането си никога не съм се намирала в ситуация, в която да няма абсолютно никакъв риск. Всяко решение, свързано с раждането на детето ми, беше свързано с някакъв риск, включително драматичен. Въпросът беше аз кой риск ще предпочета - дали защото е по-малък от алтернативата, дали по друга причина. Живот и здраве, със следващото пак ще съм изправена пред избори. Ре-секциото носи някакъв риск от кръвозагуба, от наранявания, та до смърт на майка и бебе. ВБАК - също. Теглилка - с кой избор можем да се примирим аз и бащата на детето. Но безрисково раждане...  

Малко е парадоксално наистина, има и едно течение, според които раждането не боли. Обаче естествената болка била добра, неестествената- не.

От друга страна вокализирането е на мода в алтернативните среди. Баба ми не би одобрила- според нея жената е достатъчно силно същество, че да не мучи като животно. Тя обичаше родилката "да се държи". Това важеше особено за близките й родилки, които са й се доверявали.

Да, не че клизмата е толкова дискомфортна. Все си мисля, че трябва да ти има нещо на психиката, за да търсиш изследвания от девет дола как клизмата била вредна и ненужна, а да не може да изтърпиш няколко минути дискомфорт.

А след това да отидеш на йога и да почнеш с редовните и напоителни естествени клизми. Всъщност този вид терапии е доста разпространен в алтернативните среди. Но нали е важното да се прекъсне рутината, да питаме за всяка процедура- от животоспасяващата до тривиалната. Клизмата е някакъв Рубикон, който преминем ли го- ще завладеем здравната система за родилна помощ и ще създадем своя Естествана империя. (е*аси метафората измислих!)

Все още нямам теория, след като рутинното бръснене не било нужно, с какво пък помага храстчето? Освен идеята, че самото естествено нещо е супер ценно.

Което ме навежда на въпроса: ако си против бръсненето в родилния дом, ходиш ли на бразилска кола-маска?