Подсъзнанието може всичко 41 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 39 636
  • 710
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 15 619
Казвала съм - "Пази ги!" Към Него, не към себе си.
Молила съм се, с вяра единствено в Него.

# 121
  • Мнения: 105
КЛОНКА Била съм  и мога да ти кажа,че бе хубаво и изобщо не ме беше страх.И не,не съм искала да ме спасяват, нито съм търсела спасение или Господ.Нещо повече- дълго време бях едновременно и тук и там,а сега границите се размиват все повече и повече и всъщност няма такива.

# 122
  • Мнения: 620
в една от книгите на Друнвало ми стана любопитно нещо, та да го споделя с Вас. Той се оттегля да живее със съпругата си в гората. До момента в който разчита на ангелите, осигуряват му  и пари за лизинга на автомобила, и заеми му се връщат, абе все чудодейни неща. Да, хубаво , че той вярва , но в мига в които останат без пукнат грош,  жена му и изчезват всякакви вери в ангели и тем подобни. Въпреки, че ангелите и на нея и помагат, тя също ги вижда, медитира с него и без него, случват и се чудеса, ами тя не издържа на живота в гората без достатъчно количество пари и се връща да работи в града. Та неговото заключение е че тя няма вяра и затова предпочита светския живот и сигурността му. Разбира се той си остава в гората да разчита на чудесата, и те му се случват.


Дънов, също има подобни твърдения. Той казва, това и това правете, но това не е за светските хора. За светските хора са лекарите и болниците..или нещо от сорта, преразказвам от беседи по памет. Като се разболеете ходите от къща на къща да разправяте какво ви е  , никой не може да ви помогне и съответно дава формула за оправянето на всички неразположения.



Според мен, нещата трябва да се решат на духовно ниво първо, отбелязан ли изпита като взет там, имаме ги и в материята Wink

# 123
  • София
  • Мнения: 2 840
Казвала съм - "Пази ги!" Към Него, не към себе си.
Молила съм се, с вяра единствено в Него.
Да, това имах предвид.
То не е религиозно чувство...то е някакво усещане, че ти не можеш да го сториш, че само Той може.
Детето ти е някъде, на път, чуваш, че е станала катастрофа, няма други данни, нямаш връзка по телефона...изпитваш един такъв нарастващ ужас и...поглеждаш нагоре...към Него.

Делфина, ти не страдаш, бе, мила Joy

# 124
  • София
  • Мнения: 2 840
КЛОНКА Била съм  и мога да ти кажа,че бе хубаво и изобщо не ме беше страх.И не,не съм искала да ме спасяват, нито съм търсела спасение или Господ.Нещо повече- дълго време бях едновременно и тук и там,а сега границите се размиват все повече и повече и всъщност няма такива.
Това не го разбрах съвсем. Или не съм сигурна, че съм разбрала точно това, което си казала.

# 125
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Страданието пречиства принципно. Някакси кара всичката плява да избледнее и да останат по-истинските неща, после дава сили ако имаш късмет/напредък.

Но това е много индивидуално и вярвам, че зависи от собствените представи и за страдание и за спасение. Всеки има идея за криза, мъка, озарение и спасение. И така му се случват на него лично. В негояие свят, с неговите разбирания и възприятия.

# 126
  • Мнения: 620
КЛОНКА , да случи ми се точно това, да помоля, да погледна нагоре. Хапнах отровни моркови от пазара преди няколко седмици, или отровно ментово масло, не разбрах от кое е, но беше доста кофти. Маслата ги ползвам от десет години, от морковите ще да е Simple Smile)  Ами чу ме ! Спаси ме!  Heart Eyes Благодаря му  Hug

Аз работя с много системи за лечение, но само за тази се сетих в критичен за мен самата момент Simple Smile

# 127
  • Мнения: 105
арт мама Да,всеки живее в неговата си реалност. newsm10

# 128
  • Мнения: 863
КЛОНКА Била съм  и мога да ти кажа,че бе хубаво и изобщо не ме беше страх.И не,не съм искала да ме спасяват, нито съм търсела спасение или Господ.Нещо повече- дълго време бях едновременно и тук и там,а сега границите се размиват все повече и повече и всъщност няма такива.
Подкрепям!С тази разлика, че толкова силно и дълго изпитвах болка, че исках да свърши.САМО за това мислех.А може би е трябвало да се помоля.И после бях светлинка, която се движеше заедно с много други по определена траектория и минавайки през определено място, нещо ме смачкваше от болка.Исках да се отклоня от тази траектория, както правеха други светлинки, но не успявах, и пак ме болеше и болеше.
В един момент, много време след въпросното преживяване си дадох сметка, че ако тогава бях успяла да се отцепя, сега нямаше да съм тук.Може би това е моят отговор на въпроса на Анаксимандра.Кардиналните неща в нашия живот, както и краят му, са предначертани и не можем да правим промени в това отношение.Или поне не е желателно.Всяка дребна и по-сериозна ситуация е под наш контрол и ние решаваме по кой път ще вървим...Като вероятно резултата ни е предопределен. Wink

# 129
  • Мнения: 105
mia71 За болката и аз си спомням,както и за желанието всичко да свърши ...

Много си права,човек само си мисли,че прави някакъв избор и извършва някакви излишни движения всъщност.Както и в подписът ми-на фино ниво всичко е предопределено,при това обаче-от самите нас. Flutter

# 130
  • Русе
  • Мнения: 12 207
  Мисля,че човек винаги прави избор и в това е смисълът на движението. Доколко изборът е категоричен и заставаш изцяло зад него,това дава енергия на придвижването в дадена посока.

# 131
  • София
  • Мнения: 3 770
Амбър, даде ми материал за размишление с това за категоричността! При мен липсва категоричност/ което било от многото ми неподвижни знаци в хороскопа/, липсва ми и вярата в правилността на нещата, която имах толкова дълги години!

# 132
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
...изпитваш един такъв нарастващ ужас и...поглеждаш нагоре...към Него.
И той ти маха весело отгоре и ти отговаря "Не ме кефиш бе, мой човек, не ме кефиш" Mr. Green

Току-що прочетох поредните хвалебствени слова към Него от майка, на която преди часове е отнел детето. Е, не го разбирам това!
Ставам все по-бясна и по-бясна Twisted Evil

# 133
  • София
  • Мнения: 15 163
Ставам все по-бясна и по-бясна Twisted Evil
Укроти се, гнева не носи нищо добро. Hug

Аз приемам част от идеите на закона за привличането, но и ми се струва някак очевидно, че в принципа на функциониране на света има една доза простота, която обремененото от субективни преживявания съзнание не може да разбере. Вярата в Бог или друга сила, която е повече от нас дава свобода и надежда. За мен здравословния баланс е в наличието на такава вяра, но в ежедневието фокусиране върху собствените възможности и сили да променяме и избираме, а и да приемаме онова, което не можем да променим.

Хубав ден на всички!  bouquet

# 134
  • морето, сините вълни...
  • Мнения: 510
Аз все по натрапчиво си задавам въпроса Защо съм тук?  и Какъв е смисъла?
То и затова исках и звездите да ми поговорят....
Времето ми минава някак безизразно и безмислено. Монотонно и лежерно. Не че се натискам за екстремни изправящи косите ситуации, но някак все по осезаема става празнината. Трябва да има нещо друго или още нещо.  newsm78
Странното е че това усещане го имам от тийн. После някак се изгуби, и ето ... отново се завръща с пълна сила. Чувството че седя отстрани и неблюдавам и наблюдавам. Но това не носи енергиен заряд - никакъв. Да речем - отърсила съм се от терзания. Но не е това - не се нося в облаците, не пърхат пеперуди, нямам и усещане за хармония, нирвана и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт