Добро утро 
, не пиша отдавна, само ви чета, но сега не мога да се стърпя да взема отношение към някои изказвания на Каламитси. Цитирам
Точно така! Голата истина е, че Еда отне годеника на сестра си! И си признавам, че лично аз не съм достигнала тази степен на възвишеност, за да гледам любимия ми с друга и този факт да ме прави щастлива и доволна!
ГРЕШКА. ЕДА НЕ Е ОТНЕЛА ГОДЕНИКА НА СЕСТРА СИ, и ти знаеш как се запознаха Еда и Харун.
Ако той наистина обичаше Мелда, нямаше да се влюби в Еда. А когато не те обичат просто си тръгваш. Няма да си щастлив, но ще си запазиш достойнството и няма да се унижаваш. Изпитала съм го лично, отидох си с бебе на ръце и не показах, че ме боли. Възможно е, дори не изпитах омраза, това чувство ми е чуждо. Само лошите хора постъпват като Мелда.[/color]
И друго още - да прощаваш не е катарзис на гузна съвест, за чия съвест става въпрос не разбрах. Нали съм блондинка. Ако някой те е наранил и искрено съжалява за това и те моли да му простиш, трябва да го разбереш. Прощаваш, защото си убеден, че ти искат прошка чистосърдечно или защото ти е жал за човека, искащ прошката, ако той страда за направената от него грешка.
, не пиша отдавна, само ви чета, но сега не мога да се стърпя да взема отношение към някои изказвания на Каламитси. ЦитирамТочно така! Голата истина е, че Еда отне годеника на сестра си! И си признавам, че лично аз не съм достигнала тази степен на възвишеност, за да гледам любимия ми с друга и този факт да ме прави щастлива и доволна!
ГРЕШКА. ЕДА НЕ Е ОТНЕЛА ГОДЕНИКА НА СЕСТРА СИ, и ти знаеш как се запознаха Еда и Харун.
Ако той наистина обичаше Мелда, нямаше да се влюби в Еда. А когато не те обичат просто си тръгваш. Няма да си щастлив, но ще си запазиш достойнството и няма да се унижаваш. Изпитала съм го лично, отидох си с бебе на ръце и не показах, че ме боли. Възможно е, дори не изпитах омраза, това чувство ми е чуждо. Само лошите хора постъпват като Мелда.[/color]
И друго още - да прощаваш не е катарзис на гузна съвест, за чия съвест става въпрос не разбрах. Нали съм блондинка. Ако някой те е наранил и искрено съжалява за това и те моли да му простиш, трябва да го разбереш. Прощаваш, защото си убеден, че ти искат прошка чистосърдечно или защото ти е жал за човека, искащ прошката, ако той страда за направената от него грешка.
Marmalon, права си но донякъде. В действителност колкото хора попадат в подобни ситуации, толкова различни действия ще има. Моите наблюдения са, че дори не винаги съответстват действията на това което мислим за правилно. Много са комплексни действията ни в критични ситуации, зависи, от възпитание, от темперамент, от хората, които са около нас с които споделяме болката си. Понякога и самите ние не приемаме определени наши действия, но за съжаление сме ги направили. В този смисъл на размисъл, в повечето случаи в живота си не оценявам другите и не ги съдя. Никога не одобрявах действията на Мелда, но не мисля, че и на нея и е лесно.
Относно прошката - мисля, че единствено една майка може да прости истински. Много е хубаво да можеш да прощаваш, но не мисля, че дотам сме духовно извисени, за да сме способни да простим, по скоро се примиряваме и се опитваме да забравим. Прощават се малки предателства, прощават се предателства, от хора, които не са ни близки, но от хората, които сме обичали, хората, на които искрено сме държали и вярвали ми се струва, че много трудно се прощава.
Бгхелп,всичко е така,както си го написала,
но точно в това е разликата между хората(както и между Еда и Мелда),и между различните характери.
Сигурно не е лесно да запазиш самообладание и да останеш добър,когато си наранен-и затова,може би,малко хора го могат.Да приемеш истината,да овладееш обзелата те ярост,да потушиш болезнената мъка и страданието и да запазиш себеуважение(както и да уважиш чувствата на другия)-това безспорно е много трудно,но има и такива хора.
Аз не съм мислила,че на Мелда й е лесно,но тя постъпваше по подъл и надостоен начин,и то абсолютно съзнателно и целенасочено.
В едно си абсолютно права(според мен)-можем да имаме мнение,но не трябва да бъдем съдници(да осъждаме).
Във всеки един от нас я има и добрата и лошата половина. Но в зависимост от това от коя страна сме, от степента на нараняването ни, от зрелостта ни към момента, от степента на безсилието ни и степента на на чувствителността ни можем да запазим или да не запазим самоуважението си. Ако по задълбочено анализираме образите ще видим, че и тези които харесваме и тези които не харесваме, в различни моменти не уважават себе си.
Еда - заблуждаваше Мелда, че ще бъде щастлива гледайки я в очите с ясното съзнание, че знае, че Харун обича нея. Мисля, че това също е подлост и не само уважение, но ние някак си го приемаме.
Харун - се ожени за Мелда това е също предателство към самия него, към жената която обича и детето,което носи - това също не е само уважение.
Но едното го оправдаваме с любовта, а другото ни е трудно да го приемем.
Трудно се печели майчина благословия, след като си стигнал до там да я загубиш.Майчината прошка е искрена! Не съм съгласна с тезата за забравата.Нито може да се забрави, нито трябва да се забравя! Не приемам и Еда с таз прошка към сестра й, именно заради това, че ми изглежда да е забравила, че Мелда повтори същата грешка от първи сезон. Обзета от манията си абла застана срещу агапе, пътьом се отдаде на людос, превърната в прагма. На Еда и Харун им е лесно - имат си взаимно агапе и хич не им е зле. Дали не им е малко скучно? 
Все още не. 
Моля за извинение независимо кой и от къде да заповядат на купона . 
Здравейте сладури!!!Пожелавам ви хубав ден и една прекрасна нова седмица!!!Поздравления за стихоплетците страхотни сте!!! 
Ами, аз да знаех още една седмица отпуск да си бях взела! 
Голям кеф, начи! 
Изчетох и вас, разбира се и за да не предъфкам отново всичко казано, ще ви обърна внимание на това, което силно ме впечатли, но не видях да сте го коментирали - Мелда каза на Еда в предишния епизод, че майка й е болна, но не видяхме Еда да говори с майка си по въпроса! Тюркян се принуди да мие чинии с болки от безпаричие, а Еда и Харун са в Лондон на почивка - как пък не минаха да й оставят някой лев и да се погрижат за тази женица, а за Менделинка обиколиха три пъти гората и висяха по болници! Тази поредна приумица ми се видя направо нереална. Ако аргумент е да са решили да ни спестят трагични моменти, тогава защо беше нужно да гледаме двойно убийство? 
