Раждане вкъщи 15

Смятам, че АМ е за случаите, в които няма друга възможност. Да се отрязва шансът на жените (като мен) да кърмят е нехуманно. Не ми казвай, че не е практика да се подтикват родилките да прибягват към него за по-лесно, или защото кърмата не била достатъчно хранителна (??), бебетата много плачели, не били наддали достатъчно тегло.. и пр. измислени причини.

Защо мислиш, че ти дължа извинение за ТВОЯ неуспешен опит?  

Защото пльосна изказване, че "така е по-лесно". Защото не се замисляте понякога как обвинително звучат постовете ви.

От късогледство ли страдаш или имаш проблем с разбирането?  

Не знам какво е било практика при теб и кога/къде се е случвало.

В Майчин дом акушерките помагаха на родилките да почнат да кърмят и това съм го видяла с очите си.

Мулти, ти защо даде да ти спрат кърмата с хапчета?
Толкова ли не ти дойде до акъла, че не е полезно, а и кърмата след време сама си спира?
Или сега те е яд, че си дала пара за АМ на гадните империалисти?

До сега се мериха ражданията, сега почнаха да се мерят кърменията.
Остава да се направи изследване - начина на раждане дали е свързан с възможността за кърмене.

В Тина Киркова също ми помагаха две акушерки.

Мулти, да се обиждаме ли искаш? На кой по-точно би му било по-лесно, ако аз не кърмя, а давам АМ? На лекаря ми? Че защо, той нито седи до бебето неотлъчно, нито маже разранени зърна с гермастан (примерно). Ти не говориш само за печалба а за "по-лесно". Така че аз разбирам, че не говориш за Нестле и моето джи пи.

Неминуемо ли е да се развихря винаги спорът кърмене или АМ?  
Девойки, успокойте се.  Наистина ползите от кърменето са огромни, но съм склонна да мисля, че както "импринтингът" от раждането, така и от некърменето не е толкова неопреодолим.  Най-важното е едно дете да расте, обгрижвано с любов от майка, която е спокойна и му се радва.

Пак се драматиzира прекалено и вече вzе да става банално, честно.
Май никой (дори и прекалено крайният Кристиян) не е написал, че жена със секцио не е майка. А вие вzехте преz пост да повтаряте тиzи абсурд. Кому са нужни теzи театри, не раzбирам. Правите са не жертви, беz да сте.

А в същото време, същите потребителки повтарят, че едва ли не жена, която се гордее, че е родила децата си вагинално нещо не е баш в ред, липсвало й нещо друго явно. Или zавоалирано се каzва, ама е ясно какво се има предвид. Намеци, явни или леко прикрити.
Да, ми какво да направя, аz се радвам, че съм родила така децата си, че съм го преживяла. Ако не бях, нямаше да zнам какво е и може би нямаше да ми пука. Ако се бе наложило и секцио да ми направят, нямаше да е края на света, естествено, какво толкова има? Но истински се радвам, че ми се е случило това, което ми се е случило, да. Горда не zнам, но съм щастлива от факта. И сега какво, да вzема пък да се zасрамя, ли какво ли? Или да не си приzнавам? Смехория.. А и смятам, че всичко си ми наред. Не ми е това фикс идея. Обаче... това не пречи да е едно от най-прекрасните неща, които са ми се случвали. В същност два пъти. И хич не е ме е срам да си го приzная, нито се чувствам ненормална, zаради това.
Не успях да кърмя, обаче го преживях съвсем нормално. Иzобщо.. в грешка сте, повечето, които правите тук аналиzите.

И да, намирам zа нормално, ако някоя жена се чувства zле, zаради нещо, което много е искала, пък не се е случило. Както е нормално zа всеки човек, който много иска нещо конкретно, а то не става. Например моя блиzка, на която направиха секцио по спешност, направо си ми каzа "Страшно раzочарована съм. Това нищо не ми даде като усещане, само ми отне. Оачаквах раждането с нетърпение, исках да иzживея всичко. Но не и операция." Жената си е съвсем наред, мина й (е, може би винаги така ще мисли, но определно не й е идея фикс, не е глупачка, zане, че просто се е наложило), обича си детето, има добра професия, живее си нормално... И не смятам, че се чувства неуспяла или провалила се. Думите й бяха "раzочарована съм, не исках така да се стекат нещата". И вие ще ми кажете, че тя не е наред? Ами аz пък ще ви кажа, че има право да си има чувства, а ако на някой те не му харесват.. иzобщо не е негова работа.
Също е нормално, ако някой пък не се чувства така. Аz не го намирам ненаред. Не виждам zащо други си поzволяват да го правят... Някой кърмил, друг не искал...
Много хора в таzи тема не ги раzбирам грам... Като че е много важно някой да се квалифицира като "не съвсем наред" от други, пишещи тук..

Свързан е Има и изследвания. Даже на скорошна конференция за кърмене изнасях такава презентация - влияние на методите и практиките на раждане върху кърменето. Свързани са дотолкова, че някои методи и практики затрудняват началото (пък и след началото, понякога) на кърменето - а с трудно начало понякога е супертрудно да има сили човек. И понякога дори на физическо ниво влияе, и даже да е нахъсан да кърми човек, да не му се получи точно както го е искал.

Що се отнася до разочарованията за неуспехите ни... много зависи от настройката на човек. Първото ми раждане беше с повече интервенции от второто, но въпреки това имам чудесен позитивен спомен от него. За това, което знаех тогава, направих най-доброто по силите си и имах прекрасно раждане  Не съм мерило за нищо, но мисля, че такова здравословно отношение важи за много неща. Майка ми е кърмила сестра ми до 4м, мен до 6, спряла й е кърмата. Въпреки че после с внуците си видя разликата и може би къде и защо точно не са се получили нещата с нашето кърмене - тя е направила всичко по силите си със знанията и уменията, които е имала тогава. Така че няма причина да се чувства човек виновен за нещо, за което не е знаел или му е извън контрола.

Ми, аз си мисля, че в основата си всичко опира до природа. Майка ми ме е раждала със секцио, 4 дена съм била отделена от нея, но след това веднага съм засукала, даже майка ми е хранила и още едно дете в родилното. Сестра й и баба ми също са нямали проблеми с кърменето. Само баба ми е кърмила малко, защото така си мислила, че е правилно.
Смятам, че първо е природата на даден човек, а после са останалите фактори.

Да се радваш - го разбирам. Да се гордееш обаче е толкова смислено, колкото да се гордееш с цвета на очите си.

Ами аz каzах zа себе си - това ме прави щастлива, радвам се.
Ако пък някой чувства гордост, определя сам чувствата си така, как можем да му кажем " е ти не си наред, не можеш".
И не е като цвета на очите, сравнението не е точно. Нали е раждането е (уж) съzнателен иzбор в днешно време? Очите не са. Значи някой може да се гордее с иzбора си.. примерно.
Абе... я да не се впускам надълбоко в налиzите на душевността на хората, не съм специалист.

Може да е избор, но далеч не винаги протича според плануваното. Въобще не разбирам какво общо има гордеенето с това.

Мястото на раждане и евентуалният му начин може да са предмет на избор.  Самият изход обаче може и да не е.  Неудачни аналогии.  За очите - цветните лещи винаги са избор и повод за гордост, ако човек си ги харесва.