Поддържане на фигурата и смейните отношения

В нашето семейство не се ограничаваме ,но и много-много не ядем.От тримата само аз съм с "извънредни" понякога килограми, но аз съм от тези, които по-скоро приказват за диети, отколкото реално да пазят диети.От нормална храна, каквато и да е не напълнявам, но  примирам за сладко и трудно изкарвам два-три дни без нещо сладко, като тук изобщо не броя плодове, те са отделно.В тази посока-сладкиши, шоколади- са ми ограниченията,когато успея да ги спазя, а това не вреди на семейното трапезно общуване.

Ако съм на специален режим, което рядко ми се случва, не се отразява на отношенията ни, защото и без режим хранителните ни вкусове с мъжа ми са много различни.Свикнали сме, понякога на масата всеки да яде нещо различно.

По повод на тази тема и др. подобни ми се искаше да пусна тема, но не в диетичния подфорум за количеството храна, което обичайно се сервира в отделните семейства.Защото това също има значение за фигура, здраве и т.н.Ако авторката на темата не възразява, нека тези, които всичко хапват и са по 47-48 кг да споделят и количествата на това "всичко"

+1


Споделям ти основните ми хранения /вечеря или обяд/:
- Голяма купа салата само за мен + сирене, 1-2 чяши вино, зависи от настроението. /стандартна вечеря/
- 1 лаврак с гарнитура пюре от тиквички
- омлет от 2 яйца със сирене, салата, препечена филия бял хляб /слабост ми е, знам/
- 2 купи супа
- пене арабиата

Това е менюто ми от последните дни. Не мога да кажа, че е малко. Това са си стандартни порции. Просто, ако обядвам стабилно /разбирай омлет+салата/, вечерята ми е само салата с вино или таратор.
По принцип сутрин не закусвам, но когато съм на фитнес,  след това ми се събужда зверски апетит - мога да си направя сандвич със сирене, домат, масло + варено яйце.

Бих казала, че не карам на фотосинтеза. Поддържам сравнително едно и също тегло от 16годишна. Плюс-минус 1-2кг. Последните много ме дразнят.

По отношение на храната съм в двете крайности-или каквото,когато и колкото ми се иска или почти нищо.Веднъж през живота си съм пазила диета и се стигна до положение,че станах 43кг при височина 173кг.Бях ученичка и оттогава не се ограничавам.Имам добър ген и метаболизъм и това ме спасява да не ми личи количеството погълната храна.Нормално телосложение имам.Толкова съм лакома,че мъжът ми казва,че бебетата се хранят на три часа,а аз на час и половина.Сигурно на моменти се е дразнил на лакомията ми или пък му е било смешно какво количество храна поглъщам.Не се храним заедно вкъщи,т.к имаме различни хранителни навици и предпочитания.Той спортува,а аз не.

Ако оставим килограмите настрана и се вгледаме в социалния акт на хранене Заедно -то всяко семейство си има някакви установени навици или правила.Имали сме толкова разминавания в работното време, че не сме можели да се храним заедно и обратно.Ежедневието ни е динамично, нещата така бързо се променят понякога, че не можем да си позволим да се Сърдим И за това-ако не се съберем на масата по някаква причина.Как да закусим заедно, като единя още спи по това време, а аз самата от как се помня не ям сутрин.На обяд-също-няма как да се засечем, а се е случвало и вечер-един ако се прибира по-късно-аз не мога да държа децата до късно да чакат, за да се храним заедно.

И двамата с мъжът ми бяхме доста по-слаби преди 7 години. Обаче на него му е добре - просто един добре гледан мъж, без шкембе, само загладил косъма.
Аз обаче още си мъкна 10 кила в повече от бременноста насам. Ако започна диета, той е твърдо против, защото съм ставала много нервна (истина е).
За това си правя диетите без той да знае  . Никога не съм обичала да закусвам, на обед ям нещо леко, на вечеря си сипвам в много малка чинийка и ям предимно салата, таратор, плодове.
Ако се отпусна да ям колкото ми се иска, ще стане лошо, много лошо 

Изобщо не е малко, разбира се.
Моят организъм например има нужда от по-малко храна в сравнение с гореизброеното.

Моят организъм е много умен Аз си го слушам. Когато съм гладна - ям, когато не ми дава сигнали за храна - не ям. Мога цял ден да не ям така.

За мен е важно да седнем заедно на масата вечер. Дали и какво, и колко кой ще яде - не е толкова важно. Това ни е времето заедно. Обичаме тогава да ходим и по заведения семейно.
През деня не закусвам. Обядвам само салата или супа. Пия много кафета.
Диети не пазя - по простата причина, че организмът ми не реагира на диети, а на спокойствие или стрес. Без промяна на хранителните навици - при спокойствие пълнея, при страс пък отслабвам. Била съм много слаба преди децата. Сега съм нормална. Харесвам се, независимо от чуждото мнение, а това е по-важно за личното душевно здраве и за семейните отношения.
Гледам да се храним здравословно цялото семейство, но понякога и на мен ми премалява за чипс или шоколад.
Хубавото е, че повечето "боклучави" храни не са ми вкусни - всякакви гризини, бисквити, кексчета, мазни неща.
Едно време спортувах много и това ме поддържаше много слаба - латино танци, каланетика, скално и планинско катерене, пещернячество. Е, сега не ми е интересно, но навих половинката и децата да ходят с мен по пещери и разни природни забележителност - мрънкат, но им е приятно. Мъжът ми се сърди, че не ходя с него на фитнес, но няма да успее да ме навие. Той е от онези, облагодетелствани от природата хора, които са високи, слаби, с дълги крайници и не слагат и грам мазнинка по тялото си. Е, аз не съм така, но това не му пречи или поне не го показва.
Ако изям описаното от Богиня сигурно ще умра от преяждане.
Обожавам странни вкусове, а половинката харесва стандартна кухня - ядем и двете неща, за да няма неразбирателство.

Май всички се спуснаха да обясняват колко ядат, пък и колко тежат. А мисля не това беше замисъла на темата.
 Аз съм от хората , които не обичат да се хранят сами. Също така доста се дразня на "злояди" хора , които си ровят в чиниите, чоплят там нещо и все мрънкат, че са на диета. Може би заради това  разбирам съпруга на авторката. Според мен той по-скоро иска  приятна компания с него на масата, и не вярвам да брои хапките  на жена си.
 Освен това мъжа ми ми е казвал,че когато съм на диета, ставам значително по-раздразнителна. За това често ми е казвал "Я вземи си хапни каквото ти се яде, да ти мине нервата " . Това при положение , че той самия спортува доста, пък и внимава какво яде. Явно в  някои момента е по-важен психологичния комфорт, отколкото стриктното спазване на някакъв режим. Затова винаги сядаме заедно да се храним , дори и аз  да съм на някаква "диета" . Например сутрин мога да пия само кафе, а вечер да си сипя само салата. Не би му направило впечатление , ако не му го навирам в очите.

Голяма купа салата плюс сирене и преяждане? Аз след 2 часа ще съм пак на масата при това положение.  

Ама като започнете и вие, умирам от смях.
"Вманиячаване по манекенските размери".
Какво вманиачаване, бе, по улиците е пълно с разплути, тлъсти, тресящи се телеса и техните собственици, които си вярват, че онзи-другите са анорексични, кльощави и никой не ги харесва.
О, да сега имам и нова версия- те са Богини и са хранят с амброзия.

И аз си имам хранителен режим, който с течение на годините се е превърнал в начин на хранене. Хапвам от всичко, без да ми се лепи. Просто не смесвам храните.

При нас е обратното, аз непрекъснато гоня мъжа си да не яде, както той си знае, защото откакто се запознахме е натрупал 25-30 кг. отгоре.

Да, да. Винаги много ме е умилявало, когато някоя позната с очевидно наднормено тегло, тръгне да се "кахъри" колко съм слаба  , че ще се разболея и проч. неща от репертоара. И всичко това е казано, докато се задъхва, изкачвайки стълбите

 Какво предизвиква твоя потрес  Просто ми влияят зле на настроението. Особено ако имаш такъв човек на гости , и се чудиш как да угодиш на хранителните му навици.