Поддържане на фигурата и смейните отношения

Това е нещо съвсем различно.А иначе-Винаги е имало и ще има Лакоми хора, които са си дебели, и такива са и децата им.Това е Личен избор и да, особено пък чуждо " каканижене" там намеса няма, а ако има резултата е в обратна защитна посока.
Като цяло темата е за мъж-жена=килограми, а не-майка-деца=килограми.

Светкавица  го е казала много добре, аз cамо да допълня, че бих реагирала дори и при леко наднормено тегло.
Децата наистина имат много бърз метаболизъм и при тях е лесно да се коригира проблемът. Стига родителите да са осъзнали, че има проблем

Защо съветите, свързани с начина, по който изглежда и се храни някой, са намеса в личното му право за себеусещане и себевъзприятие, а когато стане дума за други сфери от неговия живот - изведнъж загрижеността ни е оправдана.
Примери:
Ако мъжът в семейството пие, това право на негов личен избор ли е? И трябва ли съпругата да се погрижи за него? (Мъжът в примера е хрисим човек, който не вдига скандали, а просто за момента си пие порядъчно, без това да пречи на семейството, но носи риск за здравето му)
Ако жената в семейството е свръх суетна и реши да си направи няколко пластични операции, които в един момент излязат извън рамките на нормалното, без това да пречи на семейството, но застрашава здравето й, мъжът трябва ли да остави жена си да продължи да гони симетрията на д-р Енчев, защото това е нейният си живот и нейното си тяло?
Каква е ролята на партньора в подобни случаи? Трябва ли да помогне? Или трябва да остави мъжът да взима решенията сам,а жената да възприема външния си вид, както намери за добре.
Ето, нямам семейство и мъж, кажете ми как е редно да се постъпи.
Мирама, какво ми влиза в работата и какво не, лично аз си го преценявам. Никъде не съм казала, че нещата са прости и едностранни.
Jizzlobber, щом аз мога - означава, че щом аз знам какво е и съм минала през това, значи си давам сметка, че спортът и диетите не изискват свръх усилие и време, за да си позволя да го кажа. Щом аз съм видяла, че е постижимо, следва, че не говоря някакви хипотетични глупости. И понякога време за мотивация няма, поне аз нямах никакво време, тъй като крачката към диабета беше твърде близо. Не знам вече колко лични примери със себе си да дам, за да се разбере, че не говоря от позицията на някаква суетна патица, дето цъка с език и се смее на хората, говоря от позицията на човек, който е загрижен за често срещаното безхаберие у хората по отношение на собственото им здраве. Какво да направя, че рискът се проявява в надномерни килограми, което е толкова обидно за някои.
Никога не си позволявам да давам съвети, които не са ми искани, казвам как аз бих процедирала в своето бъдещо семейство, как приятелят ми процедира с мен. А колкото до това какво виждам по улиците, еми, да, виждам го и го оценявам за себе си. Както някой може да нарече една жена анорексично слаба, така аз мога да си помисля за някой, че има проблем с килограмите. Това не ме прави нетолерантна, съдник и каквото и да е било друго. Това ме прави човек, който не си затваря очите пред проблемите на обществото.

На моя мъж няма нужда да му казвам нищо, защото той спортува, храни се здравословно и има атлетична фигура.
Аз самата напълнях и с двете бременности с почти 30кг и мъжът ми беше много горд, че успях и двата пъти за по-малко от година да си върна фигурата от преди бременността.  

ето пак разлика-моят мъж спортува, храни се здравословно, но уви, няма атлетична фигура...

мъжът ти с надноремно тегло ли е или просто няма атлетична фигура? Това са две различни неща

Точно тук грешиш.Това, че ти си минала с гърч през нещо си не е равносилно на небивал успех.Много хора го правят БЕЗ усилия.Други пък, ДА, не могат Въобще да го направят.Постижимото за едни е непостижимо за други.Стефка Костадинова скача 2 метра.За нея Е постижимо.За много други-не е.

Piny, и двете. Не му е Много наднорменото, но Е.Излезне ли извън режим и позволи ли си като всеки нормален човек чаша бира рядко-веднага...Аз самата пък обратно-в норма съм, но не изглеждам в норма, Въпреки спортуването с цел здраве/тонус и по-...хм...айде, не красиво, но недразнещо тяло да го наречем.В тази връзка, в семейството Той е този, който следва Принудително правила за хранене,което обаче му тежи.И е един от малкото около мен.Както писах в началото-познавам един такъв човек още-всички останали са Нормални да ги нарека и си се хранят Нормално.

как да постъпиш ли, Ина22? Омъжи се, натрупай петнайсетина години семеен живот, родИ 1-2-3 деца, пък ще си чукнем среща в Поддържане на фигурата и семейните отношения 1111 серия.  

Това е другото-В момента съм на килограмите Преди да забременея с първото.Разбира се, че съм качила за двете бременности.Не е невероятна гордост, че съм ги свалила-това е най-нормалното нещо на света.Но тялото ми не е същото.Както и годините.На 20 задника ми, макар на същите кила-беше различен.Спорта в момента ми е повече от тогава.ЕГН му викат някои това явление.

На мен пък винаги ми е било чудно как може за една бременост време да натрупаш 30 кг. 

От здравословен живот?

Същия като на мъжа на съседката да кажем.

ха де?
Ако някой ми беше казал преди да забременея, нямаше да му повярвам, че е възможно.
Предполагам, че голяма част е вода, защото ръцете и краката ми бяха много отекли. А след раждането бях веднага 12кг по-лека

Ако връзката "мъж - жена - килограми" се развие в посоката на всеки си прави каквото си ще и всеки си дебелее, както си ще, няма как "майка - деца - килограми" да добие по-различно развитие. Все пак това е едно семейство, навиците на родителите малко или много се предават върху децата. Не може мама да хапва пица, татко пържена наденичка, а детенце да хрупа марулка.
А колкото до болните хора, дето дебелеят  - и аз можех да си кажа, еми, болна съм, с ВНХ съм, предразполжена съм, ко да направя? Чудесно бих се оправдала с това, нали? Дори не ми е нужно да си мръдна пръста, щото съм "болна" и на това се дължи всичко.
Просто такава е нагласата на хората - ако качат 5 кг, за тях това е "нормално", 10 - "случва се", стрес, липса на време, зима е, раждане, не знам си какво, и изведнъж, те станали 20 - 30, когато идва момент на думите - трудно е, невъзможно, непосилно, старая се и т.н., започват да се чувстват като жертви, да се засягат, да го приемат дори за нормално. Ок, нека е нормално за тях, но нужно ли е да е нормално за мен? И как да кажа на черното - бяло само защото черното е обидно за някого.

Andariel, той животът учи, нали  

Е, аз ги качих при две последователни бременности! От 55 станах 85.

Може.Не винаги децата повтарят живота на родителите си.Кой писа, че мрънка на майка си? Както и това, че аз се опитвам да възпитавам децата си Някак, не означава моментално, че те ще следват моите правила и няма утре да се нахвърлят на джънка безконтролно.
Има много семейства, които Точно на Тема Килограми не се вглеждат.За тях е важно друго.И се съсредоточават там.И си правят с килограмите си точно каквото си искат.Заедно или поотделно.