Раждане вкъщи 16

JP наистина ли нищо не ти прави впечатление в делото?

Ето намерих едно дело, в което лекарката е осъдена на 750 лева.

http://osvr.netii.net/2010/ND/12/0070f510_108c0110.htm

М  О  Т  И  В  И

 

по НАХД № 108/10 г. на ВрОС

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА на глава ХХVІІІ, чл.375 и сл.от НПК.

Окръжна прокуратура Враца е внесла постановление от 23.02.10 г., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на И.И. *** за престъпление по чл.123 ал.1 НК и налагане на административно наказание по чл.78а НК.

Обвинението е затова, че Г., в качеството си на началник АГО при МБАЛ гр.Б. С., на 26.08.2005 г. е причинила смъртта на плода на Р.П. ***, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - взела е неправилно медицинско решение и е имала неправилно акушерско поведение, като след приемане на родилката Р.П. в Родилно отделение не е следвало да остави същата за родоразрешение в МБАЛ гр.Б. С., поради наличие на тесен таз и обстоятелството, че П. е възрастна първескиня, лекувана от безплодие.

Представителя на Окръжна прокуратура Враца поддържа изготвеното постановление.

Разпитана в хода на досъдебното производство и в с.з., обвиняемата не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, но дава подробни обяснения за действията си преди и по време на извършеното секцио „Цезареа”. Заяви, че желае провеждане на съдебно следствие, при което непосредствено да бъдат събрани от настоящия съдебен състав всички доказателства имащи значение за правилно изясняване на обстоятелствата по делото.

Защитникът на обвиняемата - адв.В.Б. пледира за пълното й оправдаване.

По делото са разпитани свидетелите В.Ц., Ц.П., А.И., Е.С., П.А., Р.С., Р.Н., Т.К., П.Б., Т.Ц. и С.П..

По искане на защитата на Г. е проведена очна ставка между обвиняемата и свидетеля П.А..

Приети са заключенията на експертите М.Г., А.Б., Р.А., Ф.Т., Н.Т., В.Н., П.Г., И.К. и П.К. по изготвени две комплексни съдебномедицински експертизи.

По делото са приложени сл.дело № 14/09 г. по описа на ОСлО Враца, сл.дело № 135/06 г. по описа на ОСлС Враца, НАХД № 523/08 год. по описа на ВрОС и НАХД № 143/07 год. по описа на РС Б.Слатина.

Съдът като взе в предвид обясненията на обвиняемата, доводите и съображенията на защитата й, показанията на разпитаните свидетели, изготвените и депозирани в с.з. експертизи, както и всички други събрани по делото доказателства и след като ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемата И.И.Г. ***. Завършила е висше образование и към месец август 2005 год. е изпълнявала длъжността - началник АГО при МБАЛ гр.Б. С. До момента не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по чл.78а от НК. Има добри характеристични данни.

Р.Д.П. ***. През 2005 г. била на 32 г., като дълго време преди това се лекувала за безплодие. През м.март 2005 г. акушер-гинеколог от гр.Б. С. установил, че същата е бременна в 3-3,5 месец. В женската консултация бременността й била обхваната на 03.05.2005 г. в шести лунарен месец. Проведени били ултразвукови изследвания и периодични прегледи, от които се установило, че бременността й потича нормално. Едновременно с това, П. започнала да посещава и личния си лекар-св.Т.К.,***. Било установено, че евентуалната дата на раждане ще е в началото на м.септември. Тъй като според акушерските стандарти П. била възрастна първескиня, след период на безплодие и с тесен таз, лекарската преценка за начина й на раждане била противоречива. Свидетелят А. смятал, че може да роди по естествен път, докато обвиняемата Г. смятала, че е необходимо оперативно родоразрешение.

На 22.08.2005 г. сутринта, по съвет на личния си лекар св. Т.К., Р.П. постъпила в сектор „Патологичен” в АГО при МБАЛ-Б. С., за наблюдение и евентуално раждане, без никакви индикации за родова дейност. Същата била приета от св. П.А., който този ден бил дежурен лекар за времето от 07.30 ч. до 13.30 ч. Свидетелят назначил кръвни изследвания и наредил включването на банка с препарат окситоцин за индукция на раждането. На следващия ден 23.08.05 г. П. била приведена в сектор „Родилен”, а на 24.08.05 г. било взето решение от обвиняемата за раждане чрез секцио „Цезареа”, което да бъде извършено на 26.08.05 г. На 25.08.05 г. П. била подготвена за операцията, като на същата дата, сутринта св.Т.Ц. - акушерка в АГО осъществила мониторен запис на сърдечните тонове на плода й, които били нормални.

Сутринта на 26.08.05 г., П. съобщила на акушерка, че престанала да усеща вътреутробни движения на плода. Акушерката преслушала тоновете на плода и заявила, че всичко е нормално. На същата дата, след 14.00 часа, екип в състав опериращ лекар - обв.И.Г. - началник АГО, анестезиолог - св.В.Ц. - ординатор в ОАРИЛ, св.Е.С. - ординатор в АГО, св.Т.Ц. - операционна акушерка в АГО, св.Р.С. - медицинска сестра и св.Р.Н. - акушерка в АГО извършил секцио на бременната Р.П.. Бил изваден мъртъв плод от мъжки пол, с тегло 2100 грама и ръст 46 см.

В приложения аутопсионен протокол № 8 от м. август 2005 г. на плода на Р.Д.П. /л.39-42, т.І от сл.дело № 135/06 г. по описа на ОСлС Враца/ било отразено, че причина за смъртта на новороденото е “остра интрапартална асфиксия след масивна и дълбока аспирация на околоплодни води, слуз, мекониум и епидермални сквами”.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свидетелите Р.П. /л.64, т.І от сл.дело № 135/06 г. по описа на ОСлС Враца/, Е.С., В.Ц., Т.Ц., Р.С., Р.Н., Т.К., Б.Д., А.Ш.А. /л.165, т.І от сл.дело № 135/06 г. по описа на ОСлС Враца/, от обясненията на обвиняемата Г., от медицинската документация на името на Р.П., аутопсионен протокол № 8/30.08.2005г. /л.39, т.І от сл.дело № 135/06 г. по описа на ОСлС Враца/, длъжностна характеристика на „началник отделение в лечебно заведение за болнична помощ” /л.94-98, т.І от сл.дело № 135/06 г. по описа на ОСлС Враца/, 4 бр.месечни графици на лекарите в АГО за м.август 2005г. /л.101-104, т.І от сл.дело № 135/06 г. по описа на ОСлС Враца и представен такъв в с.з., свидетелство за съдимост на обвиняемата И.И.Г., заверен препис от допълнително споразумение към трудов договор № 51/23.10.2007г. /л.26, т.ІІ от сл.дело № 135/06 г. по описа на ОСлС Враца/. В подкрепа на горното са и заключенията на експертите М.Г., А.Б., Р.А., Ф.Т., Н.Т., В.Н., П.Г., И.К. и П.К. по изготвените две комплексни съдебномедицински експертизи.

От заключението на назначената на досъдебна фаза съдебно-медицинска експертиза се установява, че времето за разпадане на окситоцина е от 3 до 5 минути, като окситоциновият тест е рутинен и ненатоварващ родилката метод. Този тест е натоварващ плода метод, тъй като се провежда за да се установи състоянието на плода. Според експертите, налице са противоречиви данни относно това, дали е извършен окситоцинов тест,  но  има категорични данни,  че Р.П. е  била включена на система с окситоцин за предизвикване на раждане. Наблюдението на бременността на П. е било извършено от св.К., а жената е била консултирана и от св.А.. Приемането й в отделението е реализирано от св. д-р П.А., а решението раждането да се извърши оперативно е на обвиняемата И.Г., която по думите на П. е разпоредила да й бъде спряна системата. Д-р Г. е определила родоразрешението да бъде извършено в петък 26.08.2005 г., като в 15,30 ч. същия ден то е извършено. Експертите са категорични, че поради факта, че П. е била възрастна първескиня с тесен таз, прогнозираното от обвиняемата оперативно родоразрешение е налагало превеждането на П. ***, където има условия за неонатологични грижи, а допълнително извършеното измерване на размерите на таза на Р.П. потвърждава, че ражданията при нея могат да се осъществяват единствено по коремно-оперативен път. Неправилно е било и акушерското поведение при Р.П. при първата й бременност - след приемането й в родилното отделение е следвало да се направи преоценка на случая и е трябвало да бъде пренасочена от болницата в Б. С. към болницата във Враца или друг по-голям болничен център, където има условия за грижи за новороденото, което е било с ниско телесно тегло и се е очаквало високорисково раждане. Приемащият лекар не е следвало в никакъв случай и не е имал право да пристъпи още същия ден към оперативно родоразрешение, тъй като не е имало индикации за провеждане на спешно оперативно родоразрешение в деня на приемане на родилката Р.П. ***. Няма данни в приложената по сл.дела медицинска документация, от която категорично да се прецени до кой момент е бил жив плода на П..

Според експертите обаче, провеждането на оперативното родоразрешение на 26.08.2005г. в 15,30ч. позволява да се твърди, че до този момент плода действително е бил жив, от което пък следва, че плодът е загинал по време на оперативните действия.

С оглед направени от защитата възражения, по време на съдебното следствие е назначена комплексна СМЕ.

От заключението й се установява, че отговорност за оперативно родоразрешение след приемането на П. носи началникът на отделението, а в негово отсъствие-дежурният лекар. Бременната Р.Д.П. е дошла сама в приемния сектор на АГО и медицинската й документация е била оформена от приемащия я лекар-д-р П.А.. Не е следвало А., който е бил в случая и дежурен лекар, да пристъпи още същия ден към оперативно родоразрешение, тъй като не е имало медицински показания за такава спешна интервенция. Ако оперативното родоразрешение е било извършено в планов порядък на следващия ден, съществувала е по-голяма вероятност плодът да е жив. Експертите са приели, че практически не е съществувала възможност в деня на приемане на бременната Р.П. в АГО да се извърши секцио „Цезареа”, тъй като от една страна не е имало индикация за спешна оперативна намеса, и от друга принципно е необходимо технологично време за такава интервенция. След приемането на П. в АГО, всички медицински решения свързани с нея, и в частност за извършване на оперативно родоразрешение в планов порядък, е следвало да се вземат от началника на АГО – обвиняемата Г..

От същата експертиза е видно, че направеният мониторен запис на 25.08.05 г. на сърдечните тонове на плода на П. е нечетлив, избелял и обхваща твърде кратък времеви интервал, но ако се приеме за достоверно написаното от д-р А. в медицинската документация, то извода е, че към 25.08.05 г. плодът все още е бил жив.

Според устните пояснения на експертите, дадени в с.з. на 01.12.10 г., бебето е родено 2100 грама на термин, което е изключително ниско тегло, поради което и в този случай би следвало да бъде назначен окситоцинов тест за да се установи, страда ли бебето, а не дали ще може да се роди по естествените пътища. Направеният мониторен запис не е бил  извършен технически правилно, тъй като се касае за много кратковременен запис, при който детските тонове не са съпоставени с контракциите на матката. Според експертите, трудно може да се разбере, че е бил направен такъв запис, тъй като такъв нормално би трябвало да продължи докато се установят 3 маточни контракции в рамките на 10 минути, а в случая реакцията на матката изобщо не е била записана.

Експертите са единодушни, че причината за смъртта на плода е остра интрапартална асфиксия след масивна и дълбока аспирация на околоплодни води (вдишване на околоплодни води в хода на оперативното родоразрешение).

Изложените констатации в двете СМЕ не съдържат противоречия нито за причините за смъртта на плода на бременната П., нито за това, кое е отговорното за тази смърт лице, поради което и съдът изцяло ги кредитира. И двете заключения съдържат необходимата обоснованост, пълнота, правилност и компетентност, като в тях са взели участие широк кръг специалисти от различни области на медицината, включително и от областта на фармакологията. Участието на такъв специалист е било абсолютно наложително, след като на обсъждане е подлежал въпросът за въздействието на лекарствения препарат окситоцин върху майчиния и този на плода организъм. Експертите са категорични, че липсва причинна връзка между извършения на 22.08.2005 год. тест на бременната П. и настъпилата на 26.08.05 г. смърт на плода й.

Този извод, освен че почиват на правилата на формалната логика, изцяло се подкрепя и от показанията на самата родилка - св.Р.П., на св.Т.Ц.-акушерка в АГО и на св.П.А. - ординатор в АГО на МБАЛ-Бяла Слатина, които единодушно са заявили, че на 25.08.05 г. сутринта сърдечните тонове на плода са били нормални, т.е. същият е бил все още жив. Това обстоятелство се подкрепя и от факта, че лекарския екип извършил секцио „Цезареа” е подходил към операцията, като към планова такава, напълно рутинно и без притеснения за евентуални усложнения.

Следващият съществен въпрос е, следвало ли е още при приемането на бременната П. да се извърши секцио „Цезареа” и кой е бил отговорен за това решение. В тази насока съдът отново възприема изцяло заключенията на двете СМЕ, тъй като експертите са категорични, че в случая родилката е следвало да бъде приета  в АГО в гр.Б. С., което се явява нейно районно отделение, а в планов порядък е трябвало да бъде преоценена и да бъде насочена към по-голямо заведение с възможност за неонатологични грижи. Не е следвало дежурния лекар – св.П.А. да пристъпи още същия ден към оперативно родоразрешение. От една страна не е имало никакви медицински индикации за такава спешна намеса, а от друга страна е било необходимо технологично време за подготовката й.

Експертите обаче са категорични и недвусмислено заявяват, че отговорен за оперативното родоразрешение е началника на АГО – обвиняемата Г.. Независимо от особеността на случая – възрастна първескиня, лекувана за безплодие, с тесен таз, нищо не е задължавало св.А. като приемащ лекар да назначи оперативно родоразрешение за следващия ден - 23.08.05 г., тъй като не е имал качеството нито на началник АГО, нито на лекуващ лекар на П.. Нещо повече, видно от заключенията и на двете комплексни СМЕ в конкретния случай, поради наличието именно на третираните по-горе особености е следвало бременната да бъде пренасочена към МБАЛ-Враца или друг по-голям болничен център, където има условия за неонатологични грижи за новороденото, което е било с ниско телесно тегло и се е очаквало високорисково раждане. Решението за такова преместване е изцяло и само в компетенциите на началника на АГО.

Коментираните изводи на двете комплекси СМЕ и устните разяснения на експертите са логични и напълно съвпадат и със задълженията на началника на АГО, установени в раздел VІІ б.б „”а”, „г” и „д” от длъжностната му характеристика.

Наред с посоченото по-горе, следва да се отбележи и факта, че според експертите, при посочените по горе особености на бременната П., в екипа извършил секцио „Цезареа”, задължително е следвало да присъства специалист – “неонатолог”. Това е законово изискване, което категорично е нарушено в болницата в Б.Слатина. По време на раждане не е присъствал такъв специалист, а е извикан педиатър. Според експертите, при  такова рисково раждане винаги възникват проблеми, най-често в дишането и в сърдечната дейност, което значи, че трябва да има и съответното оборудване.

Безспорен факт е, че в болницата в Б.С. няма неонатологично отделение и насочвайки се, че в случая трябва да се направи секцио „Цезареа”, е нарушен приетия медицински стандарт по медицинската специалност “НЕОНАТОЛОГИЯ”.

Не на последно място, от съществено значение е и въпроса имала ли е обвиняемата неправилно акушерско поведение при провеждане на секцио „Цезареа”.

За да отговори на този въпрос, съдът отново възприема изцяло заключенията на двете СМЕ, тъй като експертите са категорични, че при влизането на родилката в оперативна зала, плодът й е бил жив. Според вещите лица, от една страна този извод се подкрепя от абсолютно приетата акушерска практика, че на мъртъв плод секцио не се прави и за да се влезе в операция, детските сърдечни тонове трябва да бъдат чути поне на слушалка. В никакъв случай акушер-гинеколог, който влиза да оперира, няма да реже коремна стена и да влиза оперативно, ако няма детски сърдечни тонове. Акушер-гинекологът, който влиза да оперира, трябва да е убеден, че ще извади жив плод, иначе трябва да направи плодово раздробяваща интервенция през влагалището. Наред с това, от аутопсионния протокол е било установено, че по кожата на плода няма промени, които да сочат, че той е мъртъв от по-дълго време. В същия протокол, като причина за смъртта е посочена остра интрапартална асфиксия след масивна и дълбока аспирация на околоплодни води (вдишване на околоплодни води в хода на оперативното родоразрешение), което означавало, че това бебе е било живо при започване на оперативната интервенция. По време на оперативната интервенция е страдало, вдишало е околоплодна течност и от това е умряло. Експертите са категорични, че при изваждането на бебето от матката, явно е имало някакви затруднения и на това би могло да се дължи вдишването на околоплодни води. Вещите лица допускат и възможността, самата оперативна интервенция технически да не е минала гладко. Според тях е необяснимо защо липсва описание на плацентата в аутопсионния протокол. Дадените там данни са съвсем повърхностни, не е извършено наложителното в такива случаи микроскопско изследване, не са определени на размерите и  теглото на плацентата. Наред с това, в анестезиологичния лист следвало да се отбележи началото на анестезията, началото на операцията, минутата на изваждане на бебето. Такова нещо в листа не е отбелязано.

Не на последно място, следва да се отбележи и факта, че ръководителя на екипа – обвиняемата Г. е започнал и извършил секцио „Цезареа” в отсъствие на специалист – “неонатолог”, като по този начин е било нарушено законово изискване.

От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

Според съдебната практика, под правно регламентирана дейност или занятие, следва да се разбира такова, за чието упражняване се изискват специални знание или опитност, по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняване на които лицето има съответно разрешение, а дадена дейност или занятие представляват източник на повишена опасност, когато и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или здравето на други лица.

За да бъде съставомерно от обективна страна деянието по чл.123 НК, следва да са налице два признака – смъртта да е причинена при упражняването на дейност или занятие, които са правно-регламентирани, като същевременно представляват източник на повишена опасност.

Освен това, наред с тези елементи, трябва да е налице и причинна връзка между дължимото поведение на дееца – конкретното нарушение на норма или правило и настъпилия престъпен резултат - смъртта.

От субективна страна състава на чл.123 НК, предпоставя непредпазливата форма на вина, като деянието може да се извърши както при небрежност, така и при самонадеяност. При това, непредпазливостта се изразява в нарушение на конкретни норми и правила за правилно и безопасно упражняване на съответната дейност, което се дължи на тяхното незнание или немарливо изпълнение.

Немарливото изпълнение по смисъла на чл.123 НК е налице, когато дееца знае правилата за упражняване на съответната дейност или занятие, но действа в разрез с тях. В случая може да е налице както небрежност, така и самонадеяност.

Правно регламентираното занятие или дейност, представляващо източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер. Ето защо субект на престъпленията по чл.123 HK могат да бъдат не само преките изпълнители на правно регламентираната дейност, но и лицата, които имат ръководни и организаторски функции по осъществяването на такава дейност, когато правилното й извършване е свързано с правилното ръководство, организацията и контрола на същата.

От друга страна, организаторската и ръководната дейност е също така подчинена на определени правила, неспазването на които може да доведе до увреждането на права и интереси.

Безспорно по делото е установено, че през 2005 година,  обвиняемата е изпълнявала длъжността началник АГО в МБАЛ гр.Б.С.. Тази длъжност е правно регламентирана, със своя характеристика, с изисквания за трудов стаж, т.е. на опит, както и на образование по щатната таблица. Г. е имала завършено висше медицинско образование и придобита специалност по акушерство и гинекология, т.е. притежавала е и притежава необходимия комплекс от знания в областта на медицината и в частност на акушерството и гинекологията, проверени и документирани по надлежния ред.

Няма спор и, че лекарската професия по своя характер е дейност, представляваща източник на повишена опасност, тъй като и най-малкото нарушение и неспазване на установените правила създава реална опасност за живота и здравето на пациентите. Вярно е, че медицинската дейност не е рамкирана в нормативни актове, поради многообразието на клинични случаи и невъзможността за нормативното им обхващане. За това тя се осъществява според правилата за добра медицинска практика и медицинските знания, залегнали в учебниците по медицина, които са не по-малко императивни от правните норми.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че лекарската професия притежава всички изискуеми характеристики, съгласно чл.123 от НК и Постановление № 2/79 г., препращащо и към отмененото Постановление № 6/69 г. на ПВС на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

От обективна страна, съдът намира, че е налице и годен предмет на престъпно деяние по чл.123 ал.1 от НК. Макар и да не се касае да смърт на новородено дете, видно от поясненията на медицинските експерти, плодът на бременната Р.П. е притежавал всички характеристики на животоспособен – на възраст след 28 гестационна седмица, с тегло над 1000 грама, а именно 2100 грама, без аномалии в развитието му, при който са били напълно развити всички жизненоважни органи и системи.

Наред с изложените съставомерни признаци, разпоредбата на чл.123 ал.1 от НК изисква от обективна страна да е налице причинна връзка между дължимото поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат - човешка смърт.

В конкретния случай е налице такава причинна връзка между предприетите от обвиняемата И.Г. лекарски действия и смъртта на плода на П.. Този извод се базира основно на заключенията на двете комплексните СМЕ, които съдът изцяло кредитира, и според които отговорен за вземането на решение за оперативно родоразрешение при П. е бил началника на АГО – обвиняемата Г.. С оглед особеностите на бременната Р.П. - възрастна първескиня, с тесен таз, лекувана дълго време от безплодие, както и факта, че в случая се касае за плод, на който е задържано развитието, то е следвало след приемането й в родилното отделение да се направи преоценка на случая от страна на н-к на АГО в болницата на гр.Б. С. - обвиняемата И.Г.. При прогнозираното оперативно родоразрешение е трябвало да бъде взето решение за превеждането на П. в по-голяма болница, където има условия за грижи за новороденото, което е било с ниско телесно тегло и се е очаквало високорисково раждане, което не е направено.

Освен това, според приетия медицински стандарт по медицинската специалност “НЕОНАТОЛОГИЯ”, при извършване на “секцио Цезареа” задължително в екипа следва да присъства специалист – неонатолог, което също не е направено.

При това положение, единствено и само обвиняемата може да бъде упрекната в неспазване на задължителни правила при упражняване на лекарската професия, като същевременно осъществените от нея действия могат да й бъдат вменени във вина, след като смъртта на плода е пряка последица от тях.

В случая “секцио Цезареа” е било извършвано от Г. и под нейно ръководството въпреки, че тя е знаела, че касае за високорисково раждане, поради особеностите на физиологията на бременната и за плод, който е със задържано развитие, както и обстоятелството, че болницата на гр.Б. С.- не разполага с отделение за неонатологични грижи, а освен това при операцията не е присъствал и специалист – неонатолог.

Съзнавайки горните неблагополучия, тя е извършила “секцио Цезареа” надявайки се, че може би няма да настъпят вредни последици, а това е достатъчно, за да се приеме, че непредпазливостта е налице, което ангажира и нейната наказателна отговорност.

Именно и поради това, съдът не споделя тезата на защитата и на обвиняемата, за липса на виновно поведение от страна на Г..

В случая се касае за лице упражняващо лекарска професия по силата на ЗНЗ, където законодателно е уреден, начина за изпълнение на професията медицински работник.

Същевременно с това дейността на лекаря е източник на повишена опасност, тъй като с всяко едно отклоняване от съответните правила, норми и задължения или най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността се създава опасност за живота или здравето на други лица.

Анализът на всички доказателства дава основание на съда да направи извода, че от обективна и субективна страна обвиняемата е извършила престъпление против личността, като на 26.08.2005 година в качеството си на началник АГО при МБАЛ – Б. С. е причинила смъртта на плода на Р.П. *** поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - взела е неправилно медицинско решение и е имала неправилно акушерско поведение, като след приемане на родилката Р.П. в Родилно отделение не е следвало да остави същата за родово разрешение в МБАЛ-Б. С. поради наличие на тесен таз и обстоятелството, че П. е възрастна първескиня, лекувана от безплодие.

Осъществен е състава на престъплението визирано в чл.123 ал.1 от НК.

От обективна страна деянието е осъществено от обвиняемата с факта на извършеното високорисково раждане чрез “секцио Цезареа”, въпреки особеностите на физиологията на бременната и нейния плод, който е бил със задържано развитие, без болницата да разполага с необходимото отделение за неонатологични грижи и без участие на специалист неонатолог.

От субективна страна деянието е непредпазливо под формата на престъпна небрежност, тъй като обвиняемата е знаела правилата за упражняване на съответното занятие и макар да е действала в разрез с тях, не е предвидила настъпването на общественоопасните последици, въпреки че е била длъжна и е могла да предвиди настъпването им.

Разпитана на проведеното следствие и в с.з., обвиняемата не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, но въпреки това, вината й е доказана по несъмнен начин.

В случая обаче, са налице и всички кумулативно предвидени предпоставки на чл.78а НК.

Касае се за непредпазливо деяние, за което закона предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер, нито е освобождавана досега от наказателна отговорност по реда на този раздел, а от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

При това положение и на основание чл.78а от НК, съдът освободи подсъдимата И.И. ***.С. от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл.123 ал.1 от НК, като й наложи административно наказание ГЛОБА.

Приетата квалификация по чл.123 ал.1 НК се обхваща от настъпилото във времето изменение и през призмата на чл.2 ал.2 от НК, следва да се приложи по - благоприятния за дееца закон. В този смисъл съдът е задължен да индивидуализира наказанието в предвидените по чл.78а НК цифрови параметри на глобата, но и съобразно обществената опасност на извършеното и дееца, както и всички други обстоятелства, имащи значение за отговорността.

Меродавен момент за преценка на по-благоприятен закон е датата, на инкриминираното деяние - 26.08.2005 год.

Съгласно действащия към настоящия момент текст на чл.78а НК, параметрите на глобата са в размер от 1 000 до 5 000 лева, тъй като тази отговорност е въведена с ДВ, бр.26/2010 год.

Предходно действащата разпоредба, въведена с ДВ, бр.75/2006 год. е повелявала наказание от 500 - 1 000 лева, а преди нея действащата разпоредба е повелявала наказание от 500 - 1 000 лева. Деянието е извършено на 26.08.2005 година, което предшества изменението въведено с ДВ, бр.75/2006 год.

От посоченото по-горе следва, че най-благоприятен /т. е. приложим/ закон за дееца е този, който е действал преди изменението, въведено с ДВ, бр.75/2006 год. и в този смисъл, параметрите на наказателната отговорност са от 500 до 1 000 лева.

В рамките на предвиденото от закона, съдът счита, че обществената опасност на конкретно извършеното деяние, не е незначителна, а с оглед нарушенията извършени от дееца следва да се определи наказание около средния размер - глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

При определяне размера на това административно наказание съдът отчете както смекчаващите вината обстоятелства - чистото съдебно минало на обвиняемата, семейното и материално й положение, добрите й характеристични данни, така и отегчаващо вината й обстоятелство - тежкия съставомерен резултат.

Съдът прие, че целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита обвиняемата и същевременно да се въздейства предупредително възпиращо върху останалите членове на обществото могат да бъдат постигнати именно с налагане на това административно наказание.

При този изход на делото, съдът с решението си осъди обвиняемата да заплати в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт и направените по делото разноски в размер на 4070 лв. /Четири хиляди и седемдесет лева/.

При горните мотива съдът постанови решението си.

 

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нищо особено не видях, да. Теб какво те впечатли? В Щатите нямате ли си дела срещу лекари и болници?

ПС Ти четеш ли ги или само ги paste-ваш?

По-скоро теб трябва да те питам дали ги прочете или само така си пишеш. Направо е стряскащо до колко някои хора за заслепени. 
Разбира се, че има дела срещу лекари и болници - повечето не стигат до решения на съда, защото се договарят за парично споразумение и те уверявам, че за доказана небрежност, която води до смърт на бебе не плащат по 750 лева (като при второто дело).

По-скоро е нещо от сорта:
I am pleased to announce that we successfully settled the Brooklyn birth trauma case I had posted about earlier. The case involved a brain injury to a baby boy, whose mother’s uterus ruptured during a labor stimulated with the drug Cytotec. The baby was spilled out loose into the abdomen, and was born badly depressed by emergency C-section about 9 minutes after the diagnosis of rupture was (belatedly) made. Plaintiffs contended that the labor was not properly monitored, and that the mother was improperly given Cytotec to accelerate her labor. So far as I know, this is the first individual (i.e., not class action) Cytotec case in the country to result in a recovery for the plaintiffs, although it was deliberately brought as a medical malpractice, not products liability, case.

The settlement, which will be structured, is expected to pay the child $40K per year from age 18-21 (“college fund”, although it is unclear that he is capable of higher education), and $11,167 per month for life thereafter, with a projected lifetime payout of approximately $25 million. I am not at liberty to disclose the names of the defendants. Of course, we are delighted with the outcome, and thank all of our list mates who sent thoughts about issues, moral support, and good wishes!
http://midwifery.tribe.net/thread/d507cb48-df78-47c1-beda-e0ec4d2bb42e

(цитотек е мизопростол)

Да, прочетох ги. Ще ми кажеш коя точно част те впечатли толкова силно или просто ще въздишаш и ще ахкаш още няколко поста?

Да, наказанията в България понякога са странни - не само за лекарски грешки. Това, предполагам обаче, е проблем на законотворците и съдебната ни система.

А каква точно е връзката с темата?

Тъй като наказанието за някой шофирал пиян и убил човек, е 1 година условно, аз трябва да не пресичам улицата, предполагам.

Ето за какво може да помислим.

Гаден вариант:
Вярно, че лекарите решиха вместо теб, направиха ти секцио, но имаш живо и здраво бебе.

Кошмарен вариант:
Да, имаш мъртво бебе, но пък имаше свободен избор и чудесно, свободно и без намеса раждане!

А вариантът:
Лекарите взеха решение вместо теб и имаш мъртво бебе как да го класифицираме!

Решенията на съда са си подигравка, то затова и чуството за безнаказаност в медицинските среди е толкова разпространено. Много неща звучат фрапиращо като се четат решенията на съда, но много нагло ми се стори това от първото дело, родилката била уведомена, че ще и се постави неразрешен за употреба в България препарат и тя се съгласила, като знаем, че по принцип родилката не се пита за нищо, още повече пък да и се съобщи такава информация, добре че мъртвите не могат да говорят!
Специално за това, че наказанията в България са странни е вярно, но точно в тази сфера е супер силно изразена тази тенденция и затова си има логично обяснение, решенията на съда са много зависими от медицинските експерти, а при тях едно на ръка, че има колегиална солидарност, но и изобщо в много от случаи изобщо не могат да се намерят експерти за даденото дело. Явно, че има интерес така да си продължават нещата!

Аз пак не разбирам как раждането у вас ще предотврати такива случаи?

Ясно е, че няма перфектно решение и проблем може да възникне при всякакви обстоятелства.

Въпросът е как проблемите да са по-малко, а живите и здрави бебета и майка - повече. Или бъркам? Не е ли това най-важното при едно раждане?

Не казвам, че другите неща не са важни - просто се опитвам да сложа някакъв фокус на разговора.

Знам, че пак ще има отговори в стил "ама вие защото биете негрите". Но когато решаваме нещо, което касае децата ни, е най-важно да минимизираме шанса нещо случайно да се обърка фатално.

Ако някой има други приоритети - ок, приемам го и го признавам за негово право, но няма на каква база да говоря с него.

Та след това уточнение - каквито и да са болниците, каквито и да са лекарите - дотук в разговора абсолютно нищо не аргументира твърдението, че е по-добре да се ражда неасистирано у дома. В какъвто и мащаб да го погледнете - и в световен, и в локален, и в развитите страни, и в третия свят, и при добре хранени и образовани майки, и при гладуващи неграмотни майки.

Напротив - квалифицираната акушерска помощ се посочва като един от основните фактори за намаляване на детската и майчината смъртност от редица специализирани проучвания.

Ако някой от пишещите тук държи да си затвори очите за това - е, точно мен не можете да ме обвините, че не съм се постарала достатъчно да обърна внимание върху тези факти.

Останалото, предполагам, е въпрос на приоритети, интелект и чувство за отговорност.

Ами например,  историята на жената от първото дело можеше да няма фатален край, ако беше родила в къщи, защото нямаше да и индуцират раждането с въпросния медикамент. Ясно ми е, че това са само хипотези, но просто отговарях на хипотезите от поста преди моя!
А за асистираното раждане, ами аз не виждам някой от пишещите тук да е против, но нали си спомняш, че комисията, която беше създадена в тази връзка стигна до извода, че щом нямало поне 50% желаещи да раждат в къщи, нямало смисъл изобщо да се търсят начини да се реши проблемът.

Общо взето разговора се върти около "А ти па си много убав"...   

Аз искам в родилното да се спазват пациентските ми права... Като пациент, всеки може да откаже медицинска манипулация, дори и това да е грешен избор според лекаря... А и някак не свързвам всеки отказ от някаква манипулация с фатален край... Как например, отказът ми от клизма ще завърши с мъртво бебе!?      Епизиотомиите пък се правят на кило... Издърпване на плацентата на максимум петата минута след раждането как се свързва с мъртво бебе? Изобщо всеки си пише колкото да не е валат...     

В първото дело аз не виждам как медикаментът е довел до фаталния край. Този медикамент сам по себе си не е отрова. В случая, който цитира Atti, проблемът не е в самия медикамент, а в преценката дали въобще раждането да се стимулира (в случая е станала руптура).

Бях цитирала тук един сайт на жени, преживели руптура на матката - в огромната част от случаите ставаше дума за индуциране след предишно секцио. В Щатите това - и никъде не пишеше някой въобще да е завел дело или да е осъдил болницата.

За асистираното раждане - там има два въпроса, които тук непрекъснато се смесват.

Първо - в краткосрочен план - изборът на жените сега, когато асистирано раждане е възможно само в болница. Колкото и да не ви харесва, този избор трябва да се направи - с цялата отговорност за последствията. Все още има доста пишещи тук, които са склонни да омаловажават рисковете на неасистираното раждане у дома и да ги приравняват към тези на асистираното такова. Това просто е затваряне на очите пред реалността.

Второ - в дългосрочен план какви са възможностите и проблемите пред регулацията на асистираното раждане у дома. За съжаление, не ми изглежда никой от радетелите на домашното раждане да иска да разсъждава върху този въпрос.

Ти може да не виждаш как този медикамент е убил жената, но съдът е видял друго. Медикаментът има като ефект смърт в дадени случаи и това е станало, и ако не беше приложен нямаше да има смърт. Освен медикаментът именно преценката е проблемът, и точно от неправилната преценка бягат тия жени, които не искат да раждат в болница по тия начини, които те ползват-именно сбора от преценките и медикамените им.

Но не разбирам какво си се забила като кърлеж в тема, която не те вълнува-домашното раждане. А дано се отлепиш вече: 

Не четеш. Съдът е решил съвсем друго. Но ми писна все на теб да ти преразказвам всичко смляно.

Айде пък напрегни го тоя мозък веднъж.

не действа олиото явно

Ако не се лъжа, родилките се смятат за временно невменяеми, нали така? Защо иначе ще ги оневиняват, ако убият бебето си по време или веднага след раждането!?     Та как точно се очаква от невменяеми хора да вземат решения? Хайде лекарите да решават и да си носят последствията, а не вместо това да имитират дейност с порнографски документи като "информираното съгласие", което се подписва по време на контракции, под въздействието на заплахи, лъжи и т.н.    После в съда си измиват ръцете, щото нали родилката била запозната с медикамента и се била съгласила... 

Хайде да се разберете какво точно искате, бива ли? Преди Гергьовден тука се превъзнасяхте как искате да раждате вкъщи, щото така сте поемали "висша степен на отговорност"; сега хайде лекарите да решават вместо вас; ама като решат,  виете как ви били дали еди-какво си лекарство и правили еди-каква си манипулация... Непоследователността ви май се дължи не само на лицемерие, а и на синдрома "ем ме сърби, ем ме боли".

Кой и каква отговорност пое за смъртта на момиченцето на 6 май?