
Прегръщам те силно и кураж мила...
Пепи, бъди много щастлива и усмихната


Само трябва да вземем преградка, да не пада красавицата и Тачо да се научи да спи сам (че досега спеше с мен на спалнята) и всичко ще си дойде на място 
Има толкова красивииии. Той иска да ги отделяме в различни стаи. Аз все още не, че зимата тоз хамбар как се топли
При нас се очертава проблем приемането на нови деца в групата...Гого нали е консерва и не обича промени, та не може да се примири с тях. Вчера хванал ръката на лелята да хване новото дете и сочел вратата. Да го махала 
ЙоЙо засега все още си сипи в кошарката, като се надяваме, ако си купим ново жилише, тогава направо да й обзаведем нейна си детска стая с легълце
, ама ако продълават така да се проточват и да се бавят нещата, може би в някакъв момент ще се наложи и за тук, където сме сега да й купим легло, но това ще е свързано с много размествания и липса на пространство /нали делим апартамента със свекърите/
.
- за разлика от мен, обаче- на мен постоянно ми липсва до болка, във всичко- вчера пренареждах разни нейни дрешки и направо се разплаках, защото за някои от тях, инстинктивно тръгнах да я търся в другата стая са видя дали ще й станат, докато се сетих, че я няма в апартамента
Същото ми се случи и онзи ден в магазина, отиваме да пазаруваме, и аз тръгнах да слагам в количката от едни нейни любими бисквитки, докато мъжа ми не ме попита защо ги купувам сега, при положение, че сме й взели и тя си има- просто докато се усетя, че в момента не е при нас. 
Ясно ми е напълно как се чувстваш, но изполвай, да си свършиш разни неща, за които все не ти остава време, възполвай се от отсъствието й, а и освн това, знаеш, че тя е добре и няма за какво да се тревожиш, а за другото-майка си, то остава и да не ти липсва чедото 



Дано и моя се адаптира толкова лесно, че от трети другия месец тръгва с песен
Не помня вече дали ми показвах, но това е градината, на която се спряхме http://www.slaveiche.com/ . Много ми допадна, пък и ми е супер удобно като локация. Дано само той се чуства добре там 
Много ми е мъчно - и за майка ми и за детенцето, което изпратихме в понеделник
Не мога до повярвам, че ги няма
Еспокоявам се с мисълта, че са си пак двамата на по-добро място, с това се опитвам да успокоя и неговите близки, ама... Реалността е страшна - само се събираме - тяхното и нашето семейство на по двойки и си плачем тихичко
Та и двете семейства му се радваме и го глезкаме, а и малко живнахме



И за да се поправя - уредИх дечурлигата с ботуши за зимата 

Каква порода е? - видях го 
Препоръчани теми