Януарчета 2009...лятна тема...

Бубс, силни прегръдки, мила   Много тъжно ми стана от написаното, сила на теб, и близките ви  
Видях кученцето във ФБ, невероятен сладур е и ще е верен другар на татко ти   Лека адаптация на Делян!

Мони, страхотно легло, още по-страхотен Преслав  

Ралче, и аз те разбирам, всеки има различна емоционалност, като нашите взеха Александрина на Разлог преди да родя, ревах 2 дни. Все си мисля, че от притеснение родих Никчо 17 дни по-рано  

Дони  

Мим, браво на Елия  

Александрина трети ден е на градина. Първите два дни - супер, оставям я, влиза при децата, играе, станала е веднага любимка на госпожите, научила е още първия ден имената на децата и кое гардеробче на кое е, даже ги е упътвала като излизали да пият водичка, щото имало някои които не се ориентирали  .  Най-малката е, буквално има деца с година по-големи от нея. След като я вземе татито разказва колко е хубаво на градинка, как си играли, пели и т.н. Отказала е вчера да яде, само от някаква почерпка е хапнала.
Днес обаче още със ставането каза - не искам да ходя при децата, искам при тебе   В колата рева, рита по седалката, не искаше да слезне от колата, взе да нарежда - качвай се и си тръгвай, няма да хода на градинкааа  . Аз обаче не се давам, поради тази причина я водя аз, а не мъжа ми, едно че тя за него страшно много плаче, второ че той е доста по-мек и отстъпчив. Гушнах я й се качихме, като през цялото време плака. Взе я госпожата, аз стоя разбира се на стълбите и чакам да видя кога ще се спре да плаче. Буквално след 2 минути ревът спря, излезе госпожата и каза, че вече се е успокоила. Сега като звъннах казаха, че всичко е ок, даже си е изяла закуската. Ами така, ще има явно известно време такива изпълнения, важното е да е здрава и там да не реве, а да се забавлява с дечицата.

Съкън! Не ща да вАли! Ако може така да се задържи поне до ноември 
Стискаме, кат' си рекла.
Мони, сладурско е леглото. Само не ми пожелавайте такова, да ви охладя предварително ентусиазма. 
Бубс, и на мен ми хареса градината на Дели. Дано и на него да му хареса.
Сега имам един проблем (нали ще се оплакваме за смешни неща) - вчера си купих една чанта и в три магазина не намерих подобен цвят обувки. А толкова исках този път да са комплект..
Мим, и аз така да мразя зимата 

Люби, един съсед казва - нека се задържи времето така до Гергьов ден, пък после ще му мислим Напълно ти влизам в положението за обувките...За миналия РД една приятелка ми подари бледо сива чанта на Манго и чак година по-късно си намерих обувки в същия тон
Тъй, отпУскам другата цяла седмица. Някой ако иска да пие кафе с мен ( и не само кафе    ) да се обади и запише час. Знам ли какъв ще е наплива
Ели, затвърди ми мнението какви манипулатори са тези малки  
Ще давате ли имуностимуланти тази година, че време дойде  

И аз в отбора -тревисто-зелена чанта на ESPRIT-една година чака за подходящи обувки.
Замислям вариант -шалче в същата гама -иначе ще съм като от последната колекция на Вивиан Уестууд
 Дони, запази ми час за кафе и още нещо- предполагам че  др. седмица в медиите ще се появи заглавие "Учителка ,похити директор и  избяга от училище"и без това шефа иска да стане тираджия и да карааа,карааааа
Бубс, мъника е голям сладур

Да се разпиша и аз.
Първо да споделя, че разбрах, че една съученичка от моят клас, след блусване от кола и изпадане в кома си е отишла от този свят . Днес цял ден съм като болна, и се мъча да смеля новината...не искам да приема, че едно момиче на няма още 30 години, може така нелепо да напусне този свят...ние не бяхме много близки с нея, но я помня, все пак 5 години сме учили заедно...дано почива в мир. А този идиот, дето е отговорен за това, трябва да му дадат доживотна .
След това да ви благодаря за разбирането за липсата на ЙоЙо Тайс- може и да ми е пресилена реакцията, ама аз по принцип съм си по-емоционална и на някои неща реагирам по-бурно, а и преди това не сме се делили за толкова време и може би не съм свикнала.
Бусс- много се радвам, че сте взели БОК- много е сладък! Градината и на мен ми харесва.
Тоби- радвам се и за Ивко, че в яслата и няма драми.
Ели- Алекс е голяма хитруша
Дони- и аз трябва да купувам ботушки за ЙоЙо, с дрешки и якета се е уредила от едно братовчедче, ама й трябват ботушки- ти откуде ги купи и за колко? А за имуностимулатори- аз досега не съм давала, за тази година още не съм мислила дали да давам

Бубс, Ралче,  . Помня и аз като загубихме едно момиче от "тайфата" - беше тогава на 21 г., навръх Коледа...  Ами това е - животът е твърде кратък... особено за някои от нас...
Бубс, възхищавам ти се на силата, откъде я намираш, не знам.. 
* * *

Аз пък обичам зимата, ама и друг път съм го казвала. Аз всъщност обичам всички сезони - всеки си има своята хубост и си носи своя чар 
Ралче, като бях разделена от Кало за една седмица, си мислех, че ще е ужасно. В интерес на истината беше екстра, до момента, в който взех да му оправям дрешките. Те тогава му дръпнах един рев и половина и реших, че ще му ги оправям като се върне.  И после пак всичко беше екстра 

Имуностимуланти няма да давам - знаете, че лекувам с хомеопатия, а там такова нещо не се дава, та и аз в кюпа  . В разни по-бели държави, доколкото знам, ги дават като една наистина крайна мярка, ако детето се е спукало да боледува например. Ама там и начинът на лечение е различен - до 39 - 39.5 не го и поглеждат, не изписват АБ за "добро утро" и т.н. Тук много ни глезят имунната система и тя си ни го "връща" после..
А като заговорихме за болести, да си споделя - цяла седмица сме вкъщи с Кало, че миналия уийкенд ми вдигна 41 градуса...  . Ама леко мина де - само около 24 часа висока Т и толкоз беше - после изглеждаше здрав като пушка (с изключение на червеното гърло), но педи реши да се застрахова и ни остави да си почиваме. Беше много приятно  , но утре съм пак на тръстиката 

Ботуши на Кало миналата година бях купила от Дайхман - апрески де. Сега мисля пак така да направя - да му купя малко по-високи обувки, които да играят ролята на "зимни" и едни апрески за дълбоки снегове. Вие по колко чифта и какви (мислите да) купувате?

Ралче, нали сме си от село, купих им гумени ботуши

За Гого сивосините, за Хриси тъмносините. Хриси друг ботуш не ще и да види. А тези хем гумата е мека, хем имат дебел чорап, агнешки вълнен.
За имуностимулантите попитах, понеже се чудя. Аз давам целогодишно рибено масло, белким му дойде акъла (малиии каква майка съм) Но то си подсилва и имунната система. Та става 2 в 1. Тъпча го и с определени витамини, че пробвам един биохимичен подход...Има леееееко малък напредък
Тази вечер съм мома англичанка

лелееееееееее, Ели...това ми е най-големия кошмар, как ще ми каже не искам и ще я карам насила...т.е. при мен няма вариант да я карам насила, дори и работа да почна някой ден...по-скоро ще я гледа майка ми...как издържате бе хора...наистина се чудя...аз дори и като ме изнерви максимално, както прави от два три дни...влезнала е в някакъв период, не чува, не слуша, не ме признава...говоря и нещо, тя се прави че не чува, после я питам защо не ми отговаря или зао не ме слуша и тя казва :"Защото съм хулиганчо" или "Защото не искам"... и буквално от няколко дена съм на ръба на силите си, ама си я гледам, защото знам че има нужда от мен...иначе мога да я метна на майка ми и да си почина, ама съм такава...

иначе ми е толкова мила като не е хулиганче...за всичко ми казва благодаря...благодаря мамо, не искам това, благодаря мамо наядох се, благодаря мамо като и дам нещо...за всичко пита може ли...нищо че не всеки път дочаква отговора...

и така...ама наистина просто ме смайвате с психиката си...просто ми се струват безкрайно малки още...ама то сигурно и след 10год пак ще ми се струват такива...

Лорини, имам една позната Когато беше на 60 години, а майка и на над 80 ни разправяше, че и на тези години родителя те третира като малко дете. За него ти все си малък Нали гледам и в нас - на свекър ми майка му(83) как го командори и той само - "Да, мамо" 
И аз съм безсърдечна майка садистка. Според мен децата трябва да се научат, че има правила и порядки и трябва да се спазват... Щото сега няма да иска да ходи на грдина, а като стане време за училище? Какво правим?!?

Ти раждаш трето ,Лорини второ и така-да нямате много време за мисли

е, айде сега...кръстницата на катерина не е ходила на градина и първата година на училище и е било трудно, но нито и е трудно общуването, нито е била мързелива в училище...пък и то не става въпрос съвсем да не знае какво са правила и порядки...просто ми се виждат малки още бе...да прекарват повече време с чужди хора...ама аз това си го дъвча всеки път, така че няма и сега да ви занимавам с моите тревоги...знам, че моето дете има нужда от мен и че докато я има ще съм до него...като видя, че е готова за градина ще я пусна...просто съм такава, че няма да мога да понеса да знам, че е нещастна някъде и аз не мгоа да направя нищо...а това, че свикват не ме успокоява...защото и досега мразя да правя някои неща, защото се налага...ако нямам стимул и желание не го правя...така си и зарязах висшето...знам, че ми остават още три-четири изпита и че е грехота да не го завърша, ама като няма да се занимавам с това и нямам желание защо да го правя...много се отнесох, а  
ама нещо тия дни ми е едно криво и ако не го излея тук, няма къде...у фейса не става всичко да се споделя...
та идеята ми беше, че не искам катерина да прави нещата, защото трябва да се правят и да свиква с нещо, които не и харесват...

обикновено като я карам да правя нещо винаги казвам защо, освен в случаите когато ме е вбесила и казвам, ТАКА...а тя продължава...ама защо мамо...то на нея всяка втора дума и е защо, де...

а пък напоследък ми е най-смешна като почне с това майка ти, баща ти, баба ти...мислех, че малко на по-късен етап почват, ама явно съм сбъркала...много е смешна...и като и казвам, че се казва баща ми, тя пак, ама защо мамо...

и да не си помислите, че аз като не харесвам градините, не се опитвам тя да ги захаресва...
всеки ден си говорим как ще ходи на градина, как ще играе с децата и т.н...и тя казва, аз ще ходя на градина и ще спинкам самичка...и аз я питам аз какво ще правя цяяяяяяяяял ден теб като те няма и тя ми казва, ще гушкаш тати и ще спинкате двамта...
та говори си тя за градината, за децата, за катерушки, пързалки  и  люлки и как ще ходи самичка, защото ще  е голяма вече...



tobito аз и като спя мисля, така че и с 8 пак ще имам време да мисля...обаче какво мисля е отделен въпрос...

отивам да боядисвам стаята на катерина, че харесах ето тези мебели http://www.aron.bg/catprod_225/product_5427.html и сега ще сменям цветовете....луда съм ей...по цялата глава...а вече не съм толквоа руса...

ето и една актуална статийка... http://www.blizodobebeto.com/2008/10/11/uvo/

Лорини, знам, че не мислиш лошо, и че просто си споделяш емоциите и усещанията, но знаеш ли какво постигаш с тези постоянни коментари колко е ужасно за децата да посещават ясли? Мислиш ли, че ние не го знаем? Мислиш ли, че се чувстваме чудесно, когато децата ни плачат или мрънкат или просто тъгуват, защото не им харесва, но усещат, че така трябва и преглъщат? С подобни статии и мнения постигаш единствено насаждане на чувство за вина у тези, за които това вече е свършен факт. Също както с въпроса към майка с малко бебе - кърмите ли? Нали помниш какво говорихме на лекциите - как такъв въпрос напълно реално предизвиква вина у майка, която поради някаква причина не е успяла с кърменето. Същото е и тук. Всички, абсолютно всички (е, може и някое и друго изключение да има), чиито деца посещават детска ясла, не го правим ей така, за да си тренираме нервите или да си разболяваме децата. Всички го правим, защото нямаме друг избор. Да, нямаме. Знам сега, че ще си помислиш, че не е така, защото можем примерно да живеем на заплатата на единия, просто по-свито, и че това е избор, но пак не е така. Моят избор е например между живот на улицата, защото ще си изгубя апартамента, ако не работя, или Калоян в яслата. Е, кое е по-малкото зло? Абсолютно ми е гадно, че така трябва да бъде, но това е животът, това е моят живот. И всеки от нас тук си има подобни причини, и на никого не му е приятно, че се е наложило.
Мисълта ми е - това, че от твоята камбанария нещата изглеждат по един начин, въобще не значи, че са точно такива.
И в заключение - молбата ми е просто да проявяваш повече разбиране към нас, тези, които нямаме лукса да стоим вкъщи и да си гледаме децата така, както би ни се искало. Просто от уважение, че и без друго ни е достатъчно неприятно да не можем.
 

Сиска, 
И понеже днес е празник, пък си имаме именнички - да са ни живи и здрави

Честит имен ден на всички които носят прекрасните имена на сестрите Вяра,Надежда и Любов и майка им София!Да сте здрави,щастливи и обичани!Наздраве!




По въпроса за яслите и градините........нашето дете ходи на ясла вече 1 година и все още от време на време прави сцени сутрин ,точно като тази която е описала Ели.В колата реве и се тръшка и там до къто се обуваме плаче,но веднага след като излезе лелятя и я вземе,със затварянето на вратата плача секва.Иначе казват че там е спокойна,изяжда си всичко,играе си с децата и няма никакви проблеми и плач.А и аз го виждам,вечер си я взимам весела и щастлива и ми разказва на дълго,какво са правили днес.Те са малки,хитри маймунки и това е един вид "проба"......ако мине номера,да си седи с нас в къщи.
А по отношение на това как издържаме...........ами друг избор нямаме.Или Гери ще е на ясла и ние ще работим за да и осигоряваме прилично детство,или Гери ще си е в къщи и ще живее в лишения.Не разполагаме с баби и дядовци на които да я оставяме.
Всъщност Усмихнатото Сиси го е написала много точно и май няма какво да се добави.

Съболезнования за Бубс!Дано Бог ти даде много сили мила!Когато човек загуби майка си,някаква частица от него самия си отива и вече не е същото.Дано бързо възвърнеш душевното си равновесие!