явлението модерна баба

Краси.мира ,не съм съгласна с теб.Не мисля,че това е свързано с доверие.Въпрос на разлики в гледането и възпитанието,нищо обидно не виждам.Ти може да си давала на твоето дете да скача в локвите,но снахата и синът ти/дъщеря ти и зет ти да не разрешават.Ти може да си слагала децата си да лягат в 8,но те да са изградили режим на тяхното да си ляга в 9,ти може да си давала пържени филийки на закуска,те обаче може да не дават на детето си да яде пържено.Това няма нищо общо с уважение и доверие,става дума за режим,всеки гледа по-раличен начин детето си.Напълно нормално и естествено е ти като баба да се ръководиш по създадения вече на детето режим и възпитанието,което целят родителите му.Това е тяхното дете и те определят правилата за него.Това не значи,че ти нямат доверие.Дори и да ти обясняват как да го приспиваш,пак не значи,че ти нямат доверие.Просто родителите познават най-добре детето си и знаят как заспива то.Какво обидно има да ти кажат например,че обича да го полюшкват докато заспи и ти да го направиш?Възпитанието и начина на отглеждане на дете е различен във всички семейства.И в това няма нищо странно,нито пък повод за обида .И защо бабата трябва да пробва по метода проба-грешка?Не е ли 100 пъти по-лесно да знаеш информация относно режима и ежедневието на детето?Ми ако аз съм помолила някой да приспи детето,подчертавам помолила, в количката,но той на своя глава,понеже се чувства обиден ми мъчи детето 2 часа да реве,АЗ повече няма да го дам,дори и той да го иска.Това си е инат и желание за доминиране.Обидно,ако ти казват елементарни неща като колко храна да му слагаш в лъжичката,с колко ката дрехи да го облечеш да не настине,да му сложиш шал,щото е -10градуса,но като ти казват как и в колко заспива детето,щото си го познават,къде е обидното,кажи ми?
Е,ако видимо показват,че ти нямат доверие и те смятат за некадърна е едно,но това,което описа ти е съвсем друго,това е режим на отглеждане.

Понякога точно това е целта на цялото занятие 
Да направиш нещо през пръсти, така, че втори път да не те помолят.
Плюс това, ти не си казал НЕ - онези, неразбраните "млади" не ти дават детето 
МНооооого хитро, няма що.

А ако майката тъпче детето със зрънчо, бабата има ли право да се обади. Или има право само да мълчи и да изпълнява.

Ами, зависи 
ако е някоя супер модерна баба, при която детето остава за 2 часа в годината - тогава не, няма какво да направи, заедно с "инструкциите", ще си приеме и пакета зрънчо за следобедна закуска, и толкова  е, може да не го даде - ето, ината ще помогне в този случай 
Обаче, ако го взима по-често - тогава би могла.

Държа да отбележа, че когато аз работех, а майка ми гледаше детето ми през деня, ТЯ ми даваше "инструкции" НА МЕН за събота и неделя, когато оставахме сами с него 
Дали ме е имала за малоумна.. ми знам ли - ама, то това е обида за нея по-скоро, че ме е отгледала такава  но разни ценни съвети, кога как е успяла да го накара да си изяде обяда, на кое куче се радва най-много, и друг подобен опит.. ами, не ми пречеше особено да го изслушам 
Аз лично при баба, която не познава детето и навиците му, дори и с най.подробните инструкции, не бих оставила детето си.. Всъщност, бих - но едва когато децата ми могат сами да се хранят, да ходят на тоалетна, да се обличат и събличат - и ми трябва просто някой възрастен, който да ги наглежда да не оставят нещо включено, да не излязат навът и т.н. Но към момента, никое от децата ми не бих оставила.
Мисля че изчерпах вече моята теория по темата, дами 

Аз бих си мълчала. Всеки си има глава на раменете. Само ако някой ме моли да бия и наказвам ще откажа, защото не мога.

Така е. Виж, някои се готвят да се обидят още от сега, защото им е писнало и е нормално. Аз не мисля, че бабите трябва да гледат деца, дори мисля, че е по- добре само да гостуват на децата. Ако природата намираше, че жена на 60 може да се грижи за дете щеше да и даде възможност да ражда. Аз не съм убедена, че след всичкото гледане сега на пенсионна възраст вместо да се напивам на някой кораб бих гледала внуци. Но и не бих се затормозявала със сложни отношения, обиди, тона на този и онзи и прочее. Тъпо е.

Краси.мира разбрах те и ти сама го каза- чувстваш се малоумна и търсиш потвърждение в поведението на другите, че и те са на същото мнение. Да ти кажа, дори някой да ме нарече в лицето малоумна няма да се обидя, защото това, което съм няма връзка с оценките на света. А дори наистина да съм малоумна ще си живея нормално, защото имам право, защото се обичам. Не знам дали ме разбираш, но няма да продължавам да обяснявам. Сърди се на когото искаш някой ден, че и го планирай от сега.

Това за царевичните пръчици е много хубав пример-въпрос.
Аз приемам нещата така - бабата е една от най-близките роднини на това дете, следователно независимо дали го гледа или не - има право поне да изкаже мнението си. Ако на най-близките си хора не можеш да кажеш какво мислиш, то тогава на кой?!
Когато нещата касаят детето, не е много уместно да си затраеш, т.е. ти в името на кого го правиш - дали за доброто на детето или за добрите отношения с родителите на детето?
Не може да гледаш как най-близките ти хора тъпчат детето си със захари, примерно и да си траеш. А след известно време да гледаш развалените зъби и проблемите на детето...
Това е просто пример, иначе има безброй подобни ситуации...

Подкрепям. Чета темата и си мисля, че аз сигурно нещо съм сбъркана, защото нямам никакво желание да оставям детето друг/и да го гледат за по-дълъг период от време от няколко часа. Въпреки, че желаещи много.
Никога обаче не бих го лишила от контакти с баби, дядовци и въобще роднини, но най-добре се чувствам, когато сме заедно с тях, т.е те ни гостуват или всички  гостуваме на тях.
Контактите с едната баба са много улеснени, защото е на долния етаж и на практика живеем заедно. В същото време не сме оставяли детето за повече от няколко часа не защото родителите ми нямат желание, а защото на нас детето не ни пречи.
Но аз си мисля, че общо взето моделите се повтарят. Много малко са ме  оставяли при баби сама, особено с преспиване, но в същото време почти всеки ден съм  общувала с едната  баба, а с другата при всяка възможност. Така, че не очаквам, нямам нужда да ми гледат детето. Но не биха ми отказали. А най-важното за мен е, че синът ми възприема баби и дядовци като естествена част от нашия живот. И е много горд, че има пет баби.

Сори,ама интерпретацията ти относно природата и бабите не е коректна!
 Първо, ние, хората, и вероятно само още един-два биологични вида (евентуално делфините и слоновете) имаме родова памет и познаваме предците си поне в частта им баби и пра-баби. Това не е случайно, защото човешките деца са много уязвими и имат нужда от дълго отглеждане от цялата рода, а бабите са необходимият източник на информация, опит и помощ, за да може да се отгледа едно здраво човешко поколение. Защото бабите, от своя страна, носят необходимото знание още от техните майки и баби, а това е жизненонеобходимо за оцеляването на човешкия вид, в частност на кръвната линия. Децата на  хората се отглеждат основно от женската часст от родата, барабар с бабата, пра-бабата, лели.
Второ, продължителността на човешкия живот се е увеличила. В зората на съвременнотоо човечество смъртността е била много висока, а животът къс до степен, че жените рядко са доживявали до климактериума, така че това за "Ако природата намираше, че жена на 60 може да се грижи за дете щеше да и даде възможност да ражда." няма как да е абсолютно вярно. Но жените, които са доживявали са ставали все повече с подобряването на условията на живот и са поели грижата за внуците. така че, може би природата е дала доста добра възможнос за оцеляване на вида в лицето на сложния голям мозък и способността за родова памет и планиране и предвиждане в дългосрочен план, както и способността за складиране и предаване на чужд опит от поколенние на поколение. Та, нещата са се наместили - природата е спряла кранчето на жените откъм раждане чрез климактериума, но е дала възможност за по-голяма сигурност за поколениеето чрез насочване на свободната от раждания жена към отглеждане на внуците.

Не изчетох всичко. Обаче за мен нещата са много прости.
Баба, която има физическа възможност /достатъчно здрава и наблизо/ да вижда внучето си и да общува с него, а не го прави, просто не го обича. Ако обичаш някого, имаш нужда да го виждаш, гушкаш, говориш с него.
Щом бабата няма тази потребност, значи не обича детето. По-добре да го връчиш на чужд човек или да се справяш сам, вместо на нея. Детето ще усети точните чувства на бабата, а не е никак приятно да знаеш, че не си желан от човек, който би трябвало да ти е много близък.

Не знам природата какво мисли ама свеки чудесно се справя с малкия въпреки ,че е чукнала 60-ка.
Е, не го отглежда разбира се .
Пенсионерски запой на круиз или нещо друго не пречи и на заниманията с внучето.

Така е, но аз хиперболизирах, за да покажа, че човек може да има и свой живот освен доживотен дълг към децата.

valerie го е обяснила много добре. Има начин бабите и дядовците, другите роднини да са част от живота на детето без да поемат отговорност за него и да настъпват междугалактически конфликти.

Още веднъж да си кажа. ВСИЧКИ, които много радеят за това как децата са грижа само на родителите имат помощ от баби. До един. Валери е просто поредния пример за това. Бабата живее на долния етаж и гледа детето само за по няколко часа.    Вероятно няколко часа седмично, не годишно.  Някой пък се молим за няколко часа годишно, но сме в графата гадни експлоататори. 

Всъщност темата касаеше бабите, които отказват общуване с децата, каквото е описала valerie. А не онези, които отказват да гледат децата за продължително време.

Мисля, че temida е права:

Е, хайде сега, кой е казал такова нещо? То човек да не ти е роднина ще помогне, ако някой е в нужда. Никой от вас ли не е гледал детето на приятелка по някакъв повод?

Приятелките ми или имат баби, които гледат по цели лета децата, или нямат деца. Но моя приятелка гледа децата 3 дни, докато ние бяхме в командировка в Италия.
Това само доказва, че имам стабилни приятели.
За които аз бих направила съшото,без условности.
Нищо повече.
Бабите какво общо имат в тази ситуация?
Освен очевидното, че се е наложило да ползвам неомъжена приятелка без деца, да гледа две чужди. т.е. моите.