Мен с второто дете НЕ МЕ боля. Всичко е в главата както казваше моята акушерка. Ако и се дадеш сама създаваш болката и тя те превзема. Ако ли пък решиш, че няма да и се даваш, а ще я приемеш раждането става безболезнено....
Според мен всичко е до структурата, тези с малки дупета, много се мъчат. Аз съм с тесен таз и се мъчих 13 часа, от които 3 бях на системи. Все едно някой ме разчекваше, усещах как ми се разтваря костта съпроводена с адски болки. Мои приятелки с по широк кокал родиха много бързо лесно и почти безболезнено, все пак таза трябва да се отвори до толкова, че да мине главата на бебето, а при тях това не е много, докато тези с малки дупета...., им трябва доста време и мъки докато се разтвори достатъчно.
На мен напъните ми се сториха като песен, за разлика от контракциите. Пък за разкъсването и шиенето се траеше, но онези 3-4 часа по време на системите, исках да ме режат да го вадят този звяр дето ме мъчи, ама като го видях забравих за болката така се зарадвах, то едно мъничко, беззащитно и красиво човече, пък и то се измъчило горкото докато си преправи път.
Другите не можах да ги чуя тъй като аз вече виках ту Господ ту майка ми 
Самото раждане мина леко, защото ми сложиха епидурална упойка и не ме боля. След епизотомията не усетих, че ме шият дори.
