Здравейте! Синът ми е  на 1 год. и 10 м.От около 2 седмици се е започнал един голям рев за всичко което му хрумне.По принцип е много емоционален и кипи от енергия (дори напоследък нещо не му се спи следобед) .В повечето случаи е двете крайности- голям смях или голям рев.До скоро беше само смях рядко плачеше защото иска нещо, а и тъй като още не сме проговорили докато се разберем кое точно е пожелал да му бъде дадено,той вече е почнал да се тръшка.Излизаме на разходка: първо се започва с плач защото му е топло и не иска да го облека,но в момента в който излезем вече всичко е наред,след което почва едно заинатяване че трябва да се ходи там където той желае.След около 2 часа тичане насам натам при него няма грам умора и започва ново сърдене затова че се опитвам да го прибера.Когато в къщи започне да се тръшка много, пробвах какво ли не: с обяснения, успокояване,да не му обръщам внимание,дори понякога когато аз самата остана без сили се получава така че му разрешавам да направи или вземе това което иска само и само да се успокои и всичко да е мирно и тихо.Иначе е доста общителен и постоянно се закача с хората,търси други деца за да играят.НО приберем ли се вкъщи става ужас.Почти по цял ден е само с мен и тези номера ги прави само в мое присъствие( когато баща му си е в къщи е доволен,кротък,съвсем различно дете.когато е у баба си също всичко е наред-няма сърдене няма плач)Явно причината е в мен и в нещо което аз правя или не правя