Бебешка близнашка тема ХХI

За гарджетата не знам - те са както ги свикнеш, но ти си за похвала Голям проблем ни е на майките с това ядене и аз например не се престраших да ги оставя сами да се хранят толкова малки, а можеше. На морето събирахме очите на всички с деца на нашата възраст като сервирах на моите закуската и им връчвах лъжиците, а бяха почти на 2. Масово децата не могат да пият от чашка, включително по-големи от нас, а като бяха на годинка моите направо бяхме единствени. Та аз просто исках да кажа, че макар и не от самото начало като отличниците, а и малко по-късно, положението все още не е изпуснато. Имайки предвид колко майки тук се оплакват, бих ги посъветвала просто да действат малко по-смело. Ако сега децата ядат само като не разбират какво става, гледайки филмчета и т.н., какво ще стане когато трябва да се хранят сами? Наши приятели си хранят 4-5-6 годишните деца в устата, което не ми се струва приемливо.

  Интересна темичка сте подхванали, единственото което осъзнах е че изобщо не си спомням кога и как са почнали да се хранят сами моите. И с трите съм използвала спроред ситуацията различни т.нар практики на захранване, и пюрета съм давала, макар че почти не се е случвало, наблягах и на педагогическото захранване, тоест от нашата храна и малки парченца които аз да им давам, както и съм ги оставяла да ядат с ръце или сами с прибори, но не много от рано и не постоянно, поради също както елрой е споделяла цапането основно. Хапвали сме винаги заедно на масата, като почти винаги сме имали и кърмене преди, след или по време на хранене.
    Каките особено Ваня си е най-вероятно повечето биха казали злояда, но тя просто прилича на мен. Яде колкото да изкара деня, съответно никога не съм я гонила или тормозила да яде и почти не се ядосвам, благодарение на съдомиялната, когато само сипвам, хапва две лъжички и споделя че е приключила.  Елена похапва най-много и най-добре от трите, Николета също е горе-долу хранеща се.
    Пиенето на течности по необходимост е било и за трите преди годинка , при каките от сламка, при Елена от чашка, поради простата причина, че като заклети кърмачета незнаеха какво да правят шишетата и трябваше да се намери алтернатива. При повечето дечица, които ползват шишета и за двете страни, това е по-лесният, удобен и без разливане и цапане вариант за предлагане на течности и причина да не се търсят по-рано варианти и алтернативи.
   За ядките да препоръките са доста по-късно да се въвеждат именно заради риска от задавяне, който наистина е сериозен и опасен. Признавам си обаче, че и трите много от рано започнаха да хапват цели ядки, слава богу задавяния и проблеми не сме имали, може би основно поради това, че от шести месец са захранвани с храни с парчета, които не са пасирани и са свикнали да се справят с цели парчета. Моите обичат основно кашу, шам фъстък или белени семки да похапват от ядките. Лешници и бадеми не са им любими, орехи горе-долу.

   А сега малко на тема спорт. Много обичам плуването като спорт, затова от миналата година ходят на плуване в ДГ. Оказа се обаче, че там само си играят и нищо няма да научат, така че от юли уикендите когато успеем ходят на плуване отделно с учител. Мога да кажа, че за малкото пъти, когато сме ходили каките напреднаха страшно много и едната вече почти плува сама, смятам че само още няколко посещения и ще се справя напълно самичка. Другата малко я мързи, но и тя напредва опредеелно.
    Аз пък съм на вълна предучилищна и разувам различните училища и варианти в квартала. Направо не мога да повярвам колко бързо параснаха 

И ние сме фенове на сиропа от бъз. Баща ми го прави сам. Той вече няколко зими подред си го пие и е много доволен. Не само заради действието му на имуностимулант, но и заради ефекта му върху хемоглобина, тъй като баща ми е с анемия. Тази зима и аз пия и наистина има ефект. Давам и на децата.
Може да си купите от диетичен магазин сироп от бъз - този в бурканчето, или от аптека - сироп Самбукус. А може и от един американски сайт да си поръчате въпросния Самбукус на половин цена - www.iherb.com

Този сироп е от черен бъз, не от бъзак. Бъзака пак е вид бъз, но се казва тревист или див бъз http://www.bilki.bg/index.php?m=320&lang=1&cat_bilki=608 … =419&bilki_o=. И латинското му наименование е различно, действието също е различно  

От този давам на моите деца, но от скоро и засега нямам впечатления  .

Мен друго ме вълнува - младежите усилено проговарят, но забелязвам, че по скоро се учат един от друг, от колкото от мен. Казвам определена думичка, единия близнак я повтаря погрешно и другия веднага я казва, но по начина, по който я е казал брат му  . И сега използват около  30-40 техни си абсолютно еднакви думички. Малко ми странно, все пак са си отделни индивиди  , или това е поредното предизвикателство при отглеждането на близнаци?

и аз като Айла, не знам кога по4наха сами да се хранят, не никога не съм имала проблеми с това. вси4ко си ядяха и то сравнително 4исто. никога не са си играли с храната. като цяло доста добре се хранят и не ги гоня зада ядат.
аз отдавна съм на вълна у4илище и много сериозно се змислям за монтесори 

Грета, така е. Учат се едни от други повече, отколкото от възрастните. И въобще от децата възприемат повече. Моите проговориха скорострелно като тръгнаха по-редовно на ясла.
Иначе на вашата възраст бях забелязала, че дори и да започнат да казват една и съща думичка по различен начин, в един момент уеднаквяват варианта. 

Всщност точно това се посочва и като причина за евентуални трудности и проблеми в говора при близнаците. Те реално по цял ден слушат свой връстник, а не възрастен човек.
Не че е задължително да има проблеми с говора, просто е особеност. 

А моите пък нищо не говорят и честно казано малко се притеснявам.Единственото, което употребяват като думички е тик-так за часовника и понякога тати или баба(но общо взето доста рядко)-иначе по цял ден бърборят и двамата, без да спират, но на абсолютно измислени бебешки езици(тотално различни при двамата)
Не искат да повторят нищо, което аз казвам, никаква думичка-повтарям по сто пъти, а те ме гледат и в най-добрия случай се заливат от смях или ми отговарят на техния си език

Мози, на година и 4 месеца са много малки още. Доколкото помня по таблиците за развитие дават 10-ина думички на 1г. и 6 м. да могат да употребяват, при това съвсем не правилно произнесени. Нямаш никакви поводи за тревога на този етап след като имат 2-3 разбираеми думички.

При нас важна роля за проговарянето изиграха книжките и общуването с други, малко по-големи, деца. Малко преди да навършат 2г бяхме на море, където всяка вечер децата се събираха на една поляна и играеха заедно, нашите бяха най-малките в тая компания. На самото море имаше и други на нашата възраст и по-малки, но тях ги третираха като бебета и не играеха вечер с децата. На нашите обаче им беше много интересно, а и всички искаха да се занимават с "близнаците" и хем рай за мама и тати, хем отлична мотивация за общуване и проговаряне.

При нас пък никаква роля не играе общуването с други деца и книжките.
Повтарят само по мен и от анимацията, която гледат и сме вече доста напред - правим изречения от две, три думи и речника ни е доста богат

И ние много малко неща казваме - баба, мама, дете, тата, но не мисля, че винаги го връзват с определен човек. Йо се научи да казва Ела, ела и папа, за пате и това е. Говорят си на техен език, като Марти е по-приказлив.

Аз исках да ви питам как спят вашите деца, с нощта малка лампа или на тъмно?Ние от началото сме с една мн слаба лампа, не смея да ги оставя на тъмно, да не би да се стреснат.

И за лайката и меда да питам, за хрема мога ли да капна малко преварена лайка с мед и витами Ц?

Ние още от малки ги слагаме да спят на тъмно. Не сме имали проблеми, научени са така, но малкият батко го бяхме научи на лапма и честно казано спеше на нощна лампа до към 5-тата си година.

И моите спят на тъмно. Съвсем в началото включвахме една малка диодна лампа, да не се трепя като ставам през нощта, т.е тя помагаше на мен. Но то за нея трудно може да се каже, че свети, съвсем слаба е.
Сега им оставям светнато в коридора и отворена вратата като се приспиват сами.

Няколко различни майки ми казват, че може би защото са близнаци общуват много свободно с други деца и наистина е така. Разговорливи са, не настояват и се борят за играчки, много по-зряло общуване имат с другите.

Това ми беше днешният момент за хвалба .

За храненето - девойката още има моменти, в които иска да й помагам да се храни, специално ако е уморена или не й допада храната. И понякога го правя, не защото не може да го прави сама, а усещам че иска внимание и взаимност по този начин.