И защо обричаш така Нихал цял живот на печал? За нея не е настъпил краят на света - когато човек е жив винаги има шанс да му се случи нещо хубаво.Неслучайно е приказката,че"времето лекува" - преживяла съм раздяла с любим човек и смятам,че е така.Нихал ще е заобиколена от хора,които много я обичат/самата тя е много човечна и обичлива/и това много ще и помогне.
Само Дениз ми се искаше да я няма. Не зная защо ми остана отрицателно чувство за нея. Дори Бихтер съжалих, а никога не съм била грабната от нея. Но Дениз, тя някак остана по - скоро отрицателна за мен.
Бехлюл не го съжалявам. Нека си живее страхливия живот. Той ще си остане страхливец до края. Той е неспособен да обича и цени жената до себе си. Ако беше обратно Бихтер нямаше да се гръмне. Но той не може.
Считам, че той така и не обичаше. Какво е изпитвал не знам, но не и любов.
Още преди месец бях писала за думите му на гроба. Той отиде там и изприказва това, което го мъчи. Да го беше изкрещял на полето. На Бихтер нямаше да и хареса тази реч. Нито имената на Аднан и Нихал в нея. Така и не разбра Бехлюл, че тя просто искаше да я обичат. Отиде на гроба и и наприказва какво е сътворил. Ми хубаво, добре, че мъртвите не чуват.