Забраненият плод (Aşk-ı Memnu) ~ 60

Ето ги , барабар с шефа на агенцията на Киво , който пък беше жури в техния Денсинг старс !


И не само във физическия смисъл , Славенка , те бяха едно сърце , една душа и чак тогава едно тяло !

Думите ни не могат да кажат това което ще видим и ще усетим със сърцата си!
Пожелавам на тези, които не са изживели нещо такова някога да им се случи защото това е най-красивото и уникално нещо!

Права както винаги,госпожата  

Моето бе по скоро ирония

Slawena , усетих те аз !

Изповедта на Бехлюл на гроба на Бихтер:

Аз винаги... Аз винаги...

Имаше и друг начин...

Ако аз не бях такъв човек... Толкова недостоен...

За всички имаше и друг изход...

Аз съм пълен страхливец... Не можах...

Аз съм пълен негодник... Аз съм нищожество...

Не можах да хвана ръката ти...

Забих нож в гърба на човека, който ме наричаше синко...

А Нихал... Ах, Нихал... Аз съм убиец... Погубих всички... Включително и себе си...

Цял живот ще живея с тази мъка...

Срамувам се да го кажа... Но аз много те...

Сега ще направя това, което е присъщо за мен...

Защото не мога по друг начин... И ти виждаше...

И сега, както винаги, когато се чувствах притиснат...

И нямах смелост да се боря за това, което имах... и си тръгвах... Ще си тръгна...

Любов моя... Бехлюл, Бехлюл изчезва...

Без сълзи моля Бехлюл не си заслужава,за Киво незнам

Къпането с непознати лица забранено

Иска малко диета и кола маска само

Е стига му толкова, и без друго много е отслабнал. Идеален е така!

Какво има Бехлюл в онзи момент и за какво няма смелост да се бори, че си тръгва?

Нямаше смелост да се бори за любовта си !Това е , което имаше - безусловната любов на една жена , истинска и силна любов ! Това осъзнава , според мен , при това не за пръви път - че никога повече няма да има такава любов , че не я заслужава ...

Между другото , по би-ти-ви-то на културата , дават един прекрасен филм "Легло от рози " - препоръчвам го горещо !

Той говори за А СЕГА, както винаги, когато нямах смелост... т.е. сега пак няма смелост. Аз така го разбирам и за това попитах.

Нашия дублаж беше прекрасен, превода перфектен, изобщо нямаше грешки... Та нормално е изобщо всичко да сме разбрали Да се вземат в ръце и да ги пооправят малко:)

В момента , в който написах поста , си помислих ,че може би  имаш предвид момента на гробището !

Ами нямаше смелост да изрече докрай това , което мисли , нямаше смелост да я изпрати , нямаше смелост да отиде там посред бял ден , а се крие и ходи по нощите . Всъщност , за какво ли имаше смелост ?!

Да – а, Дениз и Бешир ”изчистиха” собствената си съвест, за сметка на щастието на Нихал, на което, толкова държаха...

Финалните сцени бяха много силни, Бехлюл, който пристигайки в къщата и виждайки че Аднан е там, до последно се чудеше дали да избяга или да говори с Бихтер. Но все пак отиде при нея. Бихтер натисна спусъка и сложи край на живота си, защото за нея нямаше такъв, без любовта. Когато преди време, двамата говореха на морския бряг и той я убеждаваше, че всичко е свършило, тя му беше казала, че това не е краят и той ще моли на колене за любовта и. И това се случи, Бех колиничи, за да я моли да не слага край на живота си, но беше вече късно...
Куршумът простреля сърцето на Бихтер, но олучените от него бяха повече: Аднан, Бехлюл, Нихал (много силен за мен беше кадъра с ”невиждащия”  поглед на Нихал в болницата). Аднан – предаден от  човека, на който е гладал като син,  и жената която е обичал. Бехлюл – който осъзнава, че е причината за всичко случило се и трябва цял живот да носи мисълта за предателството към Аднан, за страха си, че не е защитил любовта си (дори на гробищата не можа да изрече докрай че я обича), за това, че е излъгал и наранил Нихал (въпреки оптимистичния финал – семейството тръгва към нов живот, в книгата Нихал казва, че няма нужда от никого и от нищо и че ще живее вече само заради баща си).
Жалкият му вид, се дължеше, според мен, не само на траура, а и на това, че той ”изчезва”, отказва се от начина на живот, който в водил и повече никой нищо не чува за него (според романа)
Паралела м/у двете погребения: Скромното на Бихтер. Да тя е с фамилията на баща си на гроба, може би като невярна съпруга. Не случайно при един от последните им разговори, Фирдевс и описа ”социалната смърт”, която я очаква, ако се разбере за изневярата и (що се отнася до ”усмивката" на Фирдевс, аз мисля че това беше гримаса на изкривеното и лице, всъшност тя просто поклати орицателно глава и кимна за сбогом на Четин.) Погребението на Бешир – с всички приятели и Арсен, която представляваше семейството, и венците от Нихал и Аднан...

И накрая празната къща, пуста като душите на всички. В къщата огласяна някога от весел смях, сега е останал само плакатът на Бехлюл, никому ненужен спомен. Чува се потракване на токчета – може би това е духът на Бихтер....