Кюретаж и забременяване след това - 20

Изобщо няма за какво да ми се извиняваш
А и "Статус" е толкова близко до вкъщи, че даже и не успя да ме разходиш надалеч
Току що ми пратиха SMS - точния адрес е МК Младост, бул. Република 15, ет. 6, каб. 601 и 602 с раб. време 14.00-18.00 ч /пон - петък/
П.С. Изместили са се от 18.07

Ами то пак е Статус там  Аз си я знам отдавна тази лаборатория, защото там съм си правила изследвания.

Може да е променено вече, защото и в СМС-а, който получих пише, че "Геника" филиал Варна от 18.07 се е изместила на този адрес. Кааакто и да е. Другия месец съм там, понеже тези дни чакам втория МЦ след аборта, после провеждам 1 курс промивки с "Розалгин изи" май беше и "Лактажин" и съм там за вагинален и цервикален секрет.

Пожелавам ти всичко да си е чисто, като момина сълзица 

 

Здравейте
Имам един леко-глуповат въпрос
Поради 30-днвен кръвоизлив  на 6.07 ми направиха кюретаж и доктора ми каза веднага да започна опитите за бебе тъй като се установи и друг проблем.
Въпроса ми е следния-кога трябва да усетя първите симптоми на бременност при усовие че 1 ден на цикъла се счита деня на интервенцията?

Здравейте, мацки. Много ви моля стиснете по едни палчета. След 2 спонтанни аборта, най-накрая предстои да ми се роди първа братовчедка. Секцио ще е и всичко беше наред до последния преглед, но съм малко притеснена.
Моя цикъл дойде и е леко тревожен, чакам последна седмица и отивам за резултати от биопсията...пък после ще видим.
Много ви прегръщам всички

Аз честно казано недоумявам как може да ти дадат зелена светлина веднага след кюретажа?   Тя лигавицат ати е остъргана, къде ще се имплантира това бебе? А тези хормони, кога ще се възстановят? Поне един цикъл спонтанен трябва да има, а това ти кървене след кюретажа не е цикъл.
Извинявай, ако аз нещо не съм разбрала, но от написаното това установих. Дай, ако трябва повече инфо.

Здравейте,
чета различните теми от доста време, но не съм писала досега.
Накратко след доста лекари, лекарства и изследвания очаквано (но и донякъде изненадващо) забременях през декември. Бях адски щастлива, но и някакси си имах едно наум. Всеки месец ходех на ЖК, гинеколог, ендокринолог и хематолог (заради Таласимия минор), пиех си хапчетата, изследвания, правилно хранене и всичко зависещо от мен. Резултатите от изследването за тромбофилии не бяха добри - добавих и Фраксипарин и фолиева Мета; в 4 м хемоглобина ми падна на 79, но и това оправихме. Като цяло бих казала доста безпроблемна бременност.
Уви в петък 13.05 при редовния преглед в 24 г.с. гинеколожката видя проблем със сърцето. След кошмарен уикенд, в НКБ д-р Маринов и Велковски го потвърдиха - транспозиция на големите артерии. Всички те ме посъветваха да го махна - млада си, първа спонтанна бременност... Трябваше да решаваме бързо, по-точно решението го бяхме осъзнали още през уикенда... Насочиха ме към Шейново, близо 2 дни го мъчихме със системи, хапчета, водорасли и т.н. - не й се излизаше (а по ирония на съдбата в стаята бях с 3 бременни за задържане ) Най-накрая в петък вечерта свърши - не поисках да я видя(не си представях такъв спомен), д-ра каза, че е вдишала само 1-2 пъти...
След 2-3 дена по-силно кървене постепенно намаляваше и към средата на юни съвсем спря. На 30 и някой ден беше и първия ми цикъл - по-обилен от преди. Сега чакам следващия, както и да минат 6те месеца. На прегледа 30 дни след аборта ми казаха, че матката изглежда добре, но пък не добро "движение" в едната артерия (но аспирина и фраксипарина си свършат работата за това).
Една седмица след аборта бях на срещи с приятелки с бебоци (даже и по2) и с кореми. Така да се каже не се оставих, въпреки че както беше казала една приятелка - не се забравя никога. Но пък и нищо повече не може да се направи. Сега чакам да минат 6те месеца, имам толкова неща да свърша през това време, за да съм още по-готова за новите опити.
Успех на всички

и аз не доумявам..пишеш,че има и др проблем-просто не става достатъчно ясно....ако искаш сподели повече инфо иначе на 10ден от ову може да се пусне кръвен,за по-голяма достоворност

Крис-направо ми се скъса сърцето

Крис, първо искам да започна с това, че ми харесва усмивката, която си сложила накрая!!! Поздравления, това е голям напредък! 
Тъжно е това, което ти се е случило. Мога да те потупам по рамото и да ти кажа да продължиш напред, но няма да го направя, защото ти вече си вдигнала глава. Силно момиче си! Не спирай да мечтаеш и да вървиш с вдигната глава! С толкова позитивизъм няма как да не се получи и чудото!

Прегръщам те много силно и те поздравявам за силата ти! 

Благодаря ви и стискам палци за всички
Някак си не ми се отдаде да страдам дълго. Не че докато чета или гледам нещо в тази връзка не ми се насълзяват очите... но и не мога да си представя да изпусна и малкото развлечения, които се случват в еднообразното ежедневие работа-вкъщи-работа-вкъщи... Срещи с приятели, концерти, пътувания - каквто и да се появи, тичам с 200та, така да се каже...
Пък и след тази случка сбъднах една друга мечта - посетих концерт на група от тинейджърските ми години. Билетите бях взела още декември (по същото време когато е станала бебка), после ми казаха да не си и помислям в 32 седмица такива приключения, но ...
Не ми се иска (поради различни причини) да приема, но явно не е трябвало да е сега...

Крис, много съжалявам за това, през което си преминала. И аз загубих моето момченце в по - напреднала бременност - 23 г.с. Важното е, че продължаваш напред, а и така трябва. Не бива да се затваряме в себе си, а да водим доколкото е възможно нормален живот, поддържайки социалните си контакти!

Страшна си! (в добрия смисъл на думата  )

Крис, съжалявам за това, през което си преминала.