С риск да се повторя отново: мъж ти трябва и повечко секс....Спорт - също... 
- Публикувана: 6 юли 2011, 15:35 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2011, 10:07 ч.
Не ми се отдава позитивното мислене...
Перуника, даваш ли си сметка, че тъй като нямаш много неща, ти имаш всички възможности?
Нищо не те ограничава, нищо не те задължава. Имаш свободата да живееш където и както ти се иска.
Нищо не те ограничава, нищо не те задължава. Имаш свободата да живееш където и както ти се иска.
Точно така ...ядосай се още повече и ще промениш нещата
Може да ви е досадно и да четете това, а може да ви е даже гнусно, защото никой не харесва черните мисли. Но наистина нещо не мога да се справя с позитивното мислене напоследък. А може и да е ПМС...
Всички ми казват-не се оплаквай, мисли положително, не казвай, че имаш проблем. И никой не иска да слуша. Защото всеки си има своите. Но...
Мразя да ми говорят за деца и да слушам лигави приказки на родители за техните отрочета.
Нямам семейство, собствен дом, деца, съпруг.
Докарвам по има няма 200лв. на месец.
Е, да имам родители, които ме обичат.
Вися по цял ден в офиса и чакам някой да влезе. По цял ден - скука и тъпотия.
Писна ми и в бг мама да чета. Ужасно досадно ми изглежда всичко.
Не знам даже за какво ми е утре.
А знам, че трябва да съм благодарна на всеки миг и всяко дихание.
Как да се накарам да мисля, че сичко ще е О.К. Да, жива съм, здрава съм, все още млада; лято е, топло е.
Но ми омръзна всяка вечер пред телевизора да гледам двата канала, които хваща стайната ми антена. И с познати не ми се излиза - всички пушат и пият по много, а искам да се отдалеча от такава среда. Искам да спортувам с някого - но на никой не му е до физически натоварвания. Може би имам всичко и е под носа ми, а не го виждам....
Всички ми казват-не се оплаквай, мисли положително, не казвай, че имаш проблем. И никой не иска да слуша. Защото всеки си има своите. Но...
Мразя да ми говорят за деца и да слушам лигави приказки на родители за техните отрочета.
Нямам семейство, собствен дом, деца, съпруг.
Докарвам по има няма 200лв. на месец.
Е, да имам родители, които ме обичат.
Вися по цял ден в офиса и чакам някой да влезе. По цял ден - скука и тъпотия.
Писна ми и в бг мама да чета. Ужасно досадно ми изглежда всичко.
Не знам даже за какво ми е утре.
А знам, че трябва да съм благодарна на всеки миг и всяко дихание.
Как да се накарам да мисля, че сичко ще е О.К. Да, жива съм, здрава съм, все още млада; лято е, топло е.
Но ми омръзна всяка вечер пред телевизора да гледам двата канала, които хваща стайната ми антена. И с познати не ми се излиза - всички пушат и пият по много, а искам да се отдалеча от такава среда. Искам да спортувам с някого - но на никой не му е до физически натоварвания. Може би имам всичко и е под носа ми, а не го виждам....
И на мен рядко ми се отдава позитивното мислене. И какво от това?
Уф, пари понякога има и повече. Лошото е, че не се знае в кой точно момент ще влезе някой за нещо, което струва колкото за цял месец дохода. И не смея да мръдна - да ида на море, почивка и т.н. На обяд седя и не излизам. И тази монотонност напарво убива. То и сякаш кой знае каква нужда от пари нямам - като седиш по цял ден в едно затворено помещение и никой не влиза, не ми пука вече как изглеждам.
А иначе за спортуването - тренирам си вкъщи сама. Но който е спортувал, знае колко е мотивиращо колективно да се упражнява това занятие. Особено, когато ти писне.
А иначе за спортуването - тренирам си вкъщи сама. Но който е спортувал, знае колко е мотивиращо колективно да се упражнява това занятие. Особено, когато ти писне.
Може да ви е досадно и да четете това, а може да ви е даже гнусно, защото никой не харесва черните мисли. Но наистина нещо не мога да се справя с позитивното мислене напоследък. А може и да е ПМС...
Всички ми казват-не се оплаквай, мисли положително, не казвай, че имаш проблем. И никой не иска да слуша. Защото всеки си има своите. Но...
....................
Всички ми казват-не се оплаквай, мисли положително, не казвай, че имаш проблем. И никой не иска да слуша. Защото всеки си има своите. Но...
....................
Как ти за виждам само
Ама ти сега не можеш да го оцениш...
Мъж някакъв няма ли около теб?
Ами ако се запишеш някъде на спорт можеш да се запознаеш с нови хора. Аз така преди години се записах на пилатес, разтоварваше ме много, най-вече психически, запознах се с други момичета, с които намерихме много общи теми за разговор. За работата не знам, аз лично бих предпочела да имам дори и лош шеф от колкото да не мога наистина да мръдна никъде, а и мен това най-много ме е уморявало по време на работа - липсата на работа и чакането да дойде клиент. То хубаво един ден-два да нямаш - щеш си поровиш в интернет, ще си подредиш офиса, но на третия ден най-много ти писва. Добре, че за кратко съм била на такава работа. Дано е период и бързо да отмине при теб.
Интересно ми е какви са твоите лични очаквания от темата 
Умна жена си, ясно ти е, че никой не може да ти даде готови рецепти, дори и чичковците, които пишат книги за това е печелят милиони...
Затова ми е интересно какви са ти очакванията, какво би искала да чуеш като мнения... Съвети ала дамско списание "Купи си нова рокля, направи си прическа, намери си мъж"? Сълзливо "разбиране" "Оооо, миличка, колко добре те разбирам"? Компания за спортуване? Виртуален ритник по задните части?
Мисля, че като си изясниш очакванията, ще ти е по-лесно да намериш и решението.
Аз имам мнение по въпроса, тъй като съм чела доста твои мнения по различни въпроси и съм си изградила някаква представа, но няма да го споделя, за да не ме причислят към форумните профайлъри...
Умна жена си, ясно ти е, че никой не може да ти даде готови рецепти, дори и чичковците, които пишат книги за това е печелят милиони...
Затова ми е интересно какви са ти очакванията, какво би искала да чуеш като мнения... Съвети ала дамско списание "Купи си нова рокля, направи си прическа, намери си мъж"? Сълзливо "разбиране" "Оооо, миличка, колко добре те разбирам"? Компания за спортуване? Виртуален ритник по задните части?
Мисля, че като си изясниш очакванията, ще ти е по-лесно да намериш и решението.
Аз имам мнение по въпроса, тъй като съм чела доста твои мнения по различни въпроси и съм си изградила някаква представа, но няма да го споделя, за да не ме причислят към форумните профайлъри...
BirdsFlu, права си - какви са ми очакванията. Всъщност, как се стигна до темата - стоя и мисля, мисля и се тормозя. И накрая - импулс, решаваш да споделиш с обективни "слушатели" - хора, които не те познават, хора с различен житейски опит и виждания. И, определено виждам мнения, които ме карат да изляза от зацикленото мислене. По принцип приемам споделянето на лични мисли като вид ексхибиционизъм, с който натрапваш другиму своите проблеми. Но, когато си отчаян, понякога си склонен и на това. А резултатът може да е положително непредвидим, благодарение на вас, умни момичета.
Е, това е, трудно се оценява това, което имаш. Но както по-горе беше споделено - това е въпрос на светоусещане. Няма как с едно махване на ръката да се препрограмираш и да зпочнеш да виждаш само светлата част на нещата.
Няма, я
На нея просто й е скучно.
Не излиза.
Няма особени контакти, няма и забавления.
Работи, изкарв апари - но не й доставя удоволствие да ги харчи, защото няма къде или за кого и какво.
Ако имаше мъж - щеше да се гласи за него, да тръпне в очакване.
Ако имаше компания - щеше да чака края на работния ден, за да разпусне.
Дори хоби няма - иска да спортува, няма компания. Не че й трябва, аз съм ходила години наред сама на аеробика.
Та това е, скука голяма, еднообразие.
А за очакванията от темата - защо пък трябва да има? Притеснява я нещо, споделя. Сред постовете - може и да намери нещо полезно.
Вилико, виж за контактите не е точно така. Имам контакти, но ги избягвам - когато на мен ми тежи, още повече ми тежи да слушам за чужди дребни проблеми, които като сравня с моите, ми изглеждат смешни и нищожни. Като например - колежката се оплаква, че трябва да внесе 700лв. за почивката си, а заплатата й от 3000 нещо не й достигала.
