аз пък вярвам че красимира е щастлива 
искам да остарея до човека, за когото ще се оженя...
искам да остарея до човека, за когото ще се оженя...
- Публикувана: 7 юли 2011, 13:10 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2011, 19:57 ч.
Щастливи ли сте в семейния си живот ?
Най щастливи и доволни от живота, както сигурно сте чели, са в Бангладеш. Така че отдавна е доказано, щастието няма много връзка с реалността.
Това колко се оплакваш/хвалиш не е никакъв показател, мен лично на други мисли ме навежда.
Темида, или пусни едни циркулярно ЛС, или поне обещай, че на годишните номинации ще ги посочиш
Това колко се оплакваш/хвалиш не е никакъв показател, мен лично на други мисли ме навежда.
Темида, или пусни едни циркулярно ЛС, или поне обещай, че на годишните номинации ще ги посочиш
Омъжена съм. Щастлива съм.
Ако за един семейното щастие се изразява в любовта, дългогодишната хармония един към друг, то за други щастието е в това да обичаш половинката и да виждаш същото у нея, да се надяваш на живот и здраве, за да е така и занапред, без значение, че ежедневно преминавате през различни перипетии.Аз съм щастлива по втория начин.Радвам се всеки ден на това,че Бог ни дава живот и здраве, и разбирателство:)
Ако за един семейното щастие се изразява в любовта, дългогодишната хармония един към друг, то за други щастието е в това да обичаш половинката и да виждаш същото у нея, да се надяваш на живот и здраве, за да е така и занапред, без значение, че ежедневно преминавате през различни перипетии
Ако за един семейното щастие се изразява в любовта, дългогодишната хармония един към друг, то за други щастието е в това да обичаш половинката и да виждаш същото у нея, да се надяваш на живот и здраве, за да е така и занапред, без значение, че ежедневно преминавате през различни перипетии
Аз не бях щастлива в началото на моя брак. Така се стекоха обстоятелствата, че се оженихме много млади, с голяма любов, нямахме търпение да го направим...
После се оказа, че любовта не е достатъчна, когато си зависим финансово, когато живеете няколко поколения заедно, когато трябва постоянно да се съобразяваш...
На моменти ми е идвало да си взема главата и да не се прибера повече. Той също не беше щастлив.
После на главите ни се струпаха серизони проблеми (няма да изпадам в подробности), които обезмислиха всички дребни ежби и караници, опънаха ни нервите и ни изхвърлиха за известно време от нормалния живот.
И чак напоследък усещам, че се чувствам добре. Незам какво е точно да си щастлив в семейството, но започнах да правя неща, за които преди нямах никакво желание - садят ми се цветя на балкона, готви ми се, иска ми се да поговоря с мъжа си на чашка бира или вино и най-вече - след работа бързам да се прибера в къщи. Нещата сега са коренно разлчини от трудното ни начало.
В смисъла на темата - давам си сметка, че днес ми е сто пъти по-добре от вчера. Гледам нещата без подробности, не се впрягам за всяко нещо, щадя и себе си и него.
А ако на работа или в къщи имам някакъв проблем, свикнах да си повтарям, че няма идеална работна и семейна среда.
После се оказа, че любовта не е достатъчна, когато си зависим финансово, когато живеете няколко поколения заедно, когато трябва постоянно да се съобразяваш...
На моменти ми е идвало да си взема главата и да не се прибера повече. Той също не беше щастлив.
После на главите ни се струпаха серизони проблеми (няма да изпадам в подробности), които обезмислиха всички дребни ежби и караници, опънаха ни нервите и ни изхвърлиха за известно време от нормалния живот.
И чак напоследък усещам, че се чувствам добре. Незам какво е точно да си щастлив в семейството, но започнах да правя неща, за които преди нямах никакво желание - садят ми се цветя на балкона, готви ми се, иска ми се да поговоря с мъжа си на чашка бира или вино и най-вече - след работа бързам да се прибера в къщи. Нещата сега са коренно разлчини от трудното ни начало.
В смисъла на темата - давам си сметка, че днес ми е сто пъти по-добре от вчера. Гледам нещата без подробности, не се впрягам за всяко нещо, щадя и себе си и него.
А ако на работа или в къщи имам някакъв проблем, свикнах да си повтарям, че няма идеална работна и семейна среда.
Според мен, когато човек е щастлив и всичко му е наред, не изпитва някаква крещяща нужда да го прокламира във форуми или да се отчита в подобни теми като цитираната от теб. Просто си живее живота мирно и тихо и щастливо. Туй то. 
Абсолютно се присъединявам към това мнение.
Нещастният има нужда да се оплаче и сподели. Истински щастливият просто го изживява, без стремеж да парадира и да чака другите да му се радват, че видиш ли, бил щастлив.
В най-хубавите ми житейски моменти, хич не се и сещам за този форум. Щастливея си на воля с близките ми хора, без да го размахвам пред лицата на хора, съфорумки и др.
Ако съм нещастна или в дилема или ми е скучно - тогава съм във форума.
И на мен не ми е минавало през ума да се хваля по форумите или във ФБ колко съм щастлива . Реално погледнато имам щастлив брак - мъж, който ме обича и уважава, аз него също, две здрави и красиви деца, дом. Разбира се, имали сме и проблеми, но не вярвам, да има семейство, което да не е минало през абсолютно никакви трудности. И все пак, за мен щастието не е някакво обичайно и дълготрайно състояние, за да определя живота или брака си като щастлив . По-скоро смятам, че щастието идва в определени моменти, които се запомнят и в които се чувстваш по начин, различен от обичайния. А семейният ми живот ме кара да се чувствам добре, спокойна, завършена, доволна, понякога щастлива
. Реално погледнато имам щастлив брак - мъж, който ме обича и уважава, аз него също, две здрави и красиви деца, дом. Разбира се, имали сме и проблеми, но не вярвам, да има семейство, което да не е минало през абсолютно никакви трудности. И все пак, за мен щастието не е някакво обичайно и дълготрайно състояние, за да определя живота или брака си като щастлив . По-скоро смятам, че щастието идва в определени моменти, които се запомнят и в които се чувстваш по начин, различен от обичайния. А семейният ми живот ме кара да се чувствам добре, спокойна, завършена, доволна, понякога щастлива 
Щастливи ли сте в семейния живот? Само семейния живот не е достатъчен, за да се нарече човек щастлив. И няма как да си щастлив в семейния живот, ако има нещо друго, което ти пречи да се определиш като щастлив човек. Бих отговорила на въпроса по следния начин: в семейния ми живот няма нещо, което да ме напряга и тревожи. Иначе не слагам себе си в числото на щастливите хора.
Аз пък преди 15 г. разбрах колко е хубаво да си жив. Скоро на 2-3 пъти животът ми го доказва отново, за съжаление на собствения ми гръб. Та няма как да не съм щастлива - жива съм и това ми е достатъчно. Жалко, че много обичани от мен хора не са живи. Но това не ме прави нещастна. Напротив. Искам да съм щастлива и за тях. А семейният живот е част от щастието, дори само по причината, че го има.
От известно време /понеже децата и половинката карат някакви дълги ваканции далеч от мен, поради невъзможността ми да съм с тях/ усещам колко голямо е само щастието, че ги има в живота ми. И колко празно бих живяла без тях. Останалото е просто част от живота, а в битовизми не се вглеждам отдавна.
Ако имаме и още поне едно детенце щастието ще е пълно. Но това не пречи на сегашното ми състояние на задоволство, въпреки чувството на неудовлетвореност поради последния факт...
От известно време /понеже децата и половинката карат някакви дълги ваканции далеч от мен, поради невъзможността ми да съм с тях/ усещам колко голямо е само щастието, че ги има в живота ми. И колко празно бих живяла без тях. Останалото е просто част от живота, а в битовизми не се вглеждам отдавна.
Ако имаме и още поне едно детенце щастието ще е пълно. Но това не пречи на сегашното ми състояние на задоволство, въпреки чувството на неудовлетвореност поради последния факт...
Омъжена съм. Щастлива съм.
Пишете ме в отбора на щастливо бракуваните. Само че с какво ще ви помогне този факт да знаете, че някой е щастлив в брака си?
Пишете ме в отбора на щастливо бракуваните. Само че с какво ще ви помогне този факт да знаете, че някой е щастлив в брака си?
Препоръчани теми