ПОМОЩ! Как да общувам с едногодишното си дете ПРАВИЛНО?

Хехе, наказания...?!?! Ами, представете си, моето момченце, вече на 1г. и 10м., отваря всички врати, не ползва кошара и пр. Та това работеше едно време, но вече тц...
Sunny blossom , няма ли вариант, в който да дадеш цветята си на някой, който временно да се грижи за тях. Така няма да имаш този, допълнителен дразнител.
Ние пък си имаме куче, което търпи тормоз. Представи си, той не е цвете, а моето първо бебе...Голяма мъка ми беше, да гледам, как дребният го дърпа, рита и замеря с предмети. Сега ситуацията е по-поносима. Научих синчето да гали, а не да удря. Е, понякога изкушението е голямо... Тогава викам..."НЕЕЕ"!

Sunny blossom, детето ти е на 1 годинка нали?
Според мен подходът ти е грешен. В момента, на тази възраст (дъщеря ми е горе долу на същата) не можеш да наложиш никакъв контрол и възпитание. Това не означава да не обясняваш и опитваш, но просто е невъзможно. Не разбират в момента изобщо какво правят. Знаят, че това, което правят може би няма да ти се хареса, но не знаят "защо". А това е основното.
Ако не искаш постоянно да викаш "не", просто трябва да обезопасиш дома си както трябва.
Аз съм прибрала абсолютно всичко, което може да представлява интерес за малката и което аз лично не бих искала да пострада или е опасно. Цветята и аз съм ги дала на отглеждане при баба ми, просто не мога по цял ден да я вардя да не рови в саксията или да не яде листа. Останаха ми няколко саксийки, които съм качила на високо върху хладилника. Сега чакам да ми дойдат всичките обезопасители за шкафове, както и ръбчетата за масата, че е с ужасни остри ръбове. Единственото място вкъщи към момента, което мен лично ме притеснява и казвам не са един шкаф със стъклени вратички, където много ме е страх да падне и да го счупи, че може да стане голяма беля. И масата с ръбовете, на която тя редовно се изправя и скоро ще обезопася и нея.
Не казвам, че не трябва да обясняваш, просто трябва да приемеш, че в момента е така.
Малките човечета постепенно порастват, започват да разбират и тогава ще можеш със смислени аргументи да обясниш защо не трябва да се пипа еди къде си. Понякога ми се е случвало да я оставя да се удари (ако преценя, че не е много опасно), за да разбере какво съм имала предвид като съм казвала да не пипа там. Действа.

Все едно разказът е писан за синът ми,че дори и за самата мен..С ръка на сърцето си признавам,че хиляди пъти съм се"самоизяждала"от яд,след като съм се разкрещявала на детето или съм го плясвала по ръчичката..,но всеки е човек,на всеки могат да не му издържат нервите..Привъзженичка съм на по-сторгото възпитание,но не и на ограничаването на детето..Сигурно ще търпя много критики от ваша страна..
Опитах се да обезопася,но не е много просто и лесно..,все открива нови и нови опасни местенца и неща..Като го учим и бяснява-ефект никакъв няма,обръща се и пак го прави,като казваме"Не"-пак го прави,като се караме-пак,на инат отива,гледа ни,къде със смях,къде ядосан-пак го прави..
Уверявам АВТОРКАТА,че не само тя е в подобна ситуация..
Аз например,преди дни родих и от два дена баткото мери бебето с играчки,на няколко пъти да удари и убие сестра си.. Направо се същисахме с таткото,обяснявахме,заигравахме се,галехме заедно бебето,но баткото"мечешката"й стоварва ли стоварва предмети в/у главичката.. Е,как да се оправи човек с инато дете?

Ще ме научи детето малко по малко да съм майка....   Може би поставям прекалена високо летвата и за него и за себе си. С всяка следваща публикация, която чета мили момичета, се убеждавам, че просто трябва да се опитам да забавя темпото, да си поема въздух и да приемам по-леко нещата; без да се ядосвам за глупости, без викове, без нерви, без ненавременни и неподходящи опити за възпитание. Просто да се наслаждавам на живота и на тези неповторими мигове с моето мъниче.
Nar-Nour/Om Saeed, първо да са ти живи и здрави новородената дъщеричка и "голямото" момченце!
И аз си мисля, че имам проблеми  А ти трябва не само баткото да пазиш, но и бебето от баткото!
Цветята се преживяват, но с куче или още повече с бебче на няколко дни, щях да съм в лудница вече!
Благодаря ви за подкрепата и съветите! Май ще командировам трайно китките при майка ми! Интересно, там като ходим на гости - нейните цветя не ги пипа. Заиграва се с щорите....

Sunny blossom , зааиграва се с твоите китки, защото ти реагираш. И моят мъник така прави. Ако види, че не му обръщам внимание, прави някоя простотия, с цел да бъде забелязан.

Ето една статия, която обобщава доста от съветите и опита, които споделяте с мен! Как не съм я видяла досега!
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=4225
 

Sunny blossom ,не се притеснявай,сигурна съм,че ще се справиш и ще намериш правилния подход към сина си! Никой не се е родил научен и не всеки успява с лекота да общува с детето си,особено на такава ранна възраст,така че спокойно и горе главата!  Давам ти прост пример с мъжът ми,който притежава висок праг на търпимост,той също подвиква и се кара на малкия като прави забранените неща и пипа там,където хиляди пъти е казано,че не бива..Сега да не си помислите,че сме някакви скандалджии,напротив,но разбраме,че трябва да има контрол в/у действията на детето,което като малко камикадзе постоянно...На теб ти пожелавам,много скоро да си влезеш във форма и да се радваш на все по-послушно детенце и обичлив съпруг!

Благодаря ти от сърце за подкрепата! На всички ви благодаря!      

Все едно аз съм го казала В последно време все това си мисля за малката-вре се където не трябва(да речем при газовата бутилка на печката като я блъска с играчките и огризва боята),гризе кабели,облизва кофата за боклук(добре че я почиствам старателно),яде салфетки,ватата на големите еднократни чаршафи(подлагам като мия дупето) и каквото подобно намери и има опасност да се задави с него...Удря се с дрънкалките до насиняване,облизва пода...Все самоунищожителни влечения Няма спасение,колкото и да я дебна и да отвличам вниманието от тези така хубави за нея мероприятия,зад гърба ми пак това прави Ужасена съм,наистина е ходещо камикадзе

Мила, това не е инат, това е чиста проба дълбока ревност и страх от бебето че ще го измести. Оправията е да четете много как да се справите с проблема, въпреки че при толкова малко дете няма да е хич лесно.

Sunny blossom Не се притеснявай, малко дете - малки проблеми, така че радвай му се и се води по инстинкта си за него, обезопаси максимално дома си, но в никакъв случай не прекалено, за да не се окаже че детето няма достъп до нищо - това е безкрайно интересно място за детето, всичко живо го интересува много повече от играчките и чрез играта в къщи (отваряне на шкафове, разпиляване на дрехи, вадене на всякакви "съкровища") то се учи на много неща. Така че дай му максимална свобода, но безопасна

Моята малката е на 1г и 4 мес. И тя като другите се навира там където не трябва. Гризе кабели,дърпа тонколоните,облизва обувки и т.н. и т.н. Разбира се я следя стриктно и никога не я оставям да прави каквото си иска.   Какво ми прави впечатление обаче. Например е с гръб към мен. Пипа нещо,което аз не разрешавам. Бааавно пипа,ослушва се,обръща се да види дали я гледам. Аз се правя,че не я виждами тя продължава да пипа. Само като кажа "НЕ!" и тя стреснато веднага пуска забраненото за пипане нещо.Става,заминава някъде и хич даже не ме поглежда. Това значи,че ясно разбира,че не може,че прави нещо нередно. Според мен щом разбира-значи трябва да има постоянен контрол и възпитание. Аз не се отказвам  

Дете на година не разбира много много какво му се казва или не иска да се подчини на думите на родителя си. И аз по цял ден си викам НЕ, НЕ, НЕ по щерката, но ефект няма- гаси телевизора, пипа телефони, дистанционни, къса списания, пипа чехли.Аз като кажа Не, тя веднага ми отговаря с ДА,ДА,ДА и най-накрая реших да обезопася доколкото мога в нас че да може да си играе и пипа без да викам постоянно след нея. Бутам холната маса пред секцията с телевизора и махам всичко до което може да се докопа. Поне засега този подход помага при мен

Прочетох почти всичко и всеки е дал добър съвет.Така можеш да сглобиш някакъв добър план за действие.
Според мен основното е ,че като всяка майка си имала определени очаквания от бебегледането,но не и опит.
Тези очаквания са далеч от реалността(минала съм по тоя път).Мислиш,че като говориш,обясняваш и детето ще те послуша.Истината е че 1г дете слуша,но не разбира-говоренето е полезно в дългосрочен план,но за момента изглежда безсмислено;продължавай да говориш,но не чакай резултат скоро.
Знам колко е изнервящо да се стараеш,говориш,а то едно си знае,едно си бае.
Какво можеш да направиш:
1.Обезопаси всичко,което можеш.
Аз сложих саксиите в друга стая,книгите си вдигнах нависоко,а дреболии и други прибрах да не се виждат.Да скриеш нещо е по-приемливо,отколкото да повтаряш Не може или обясняваш за н-ти път защо не може.Дръжките на шкафовете вързах една за друга,сложих райбер на вратата. Дори нареждах възглавниците на дивана около масата ако не да предпазят,поне да забавят удара в масата.Ако можете без маса изнесете я.Но другите са прави и е хубаво детето да чува Не понякога.И да разбере,че от някои неща боли.Едното ми хлапе веднъж щурееше доста и падна в една локва.После  докато бяхме там все я заобикаляше отдалеч.
 
2.Намирай му занимавки.
Децата най-обичат да им се обръща внимание.Винаги намирай време за него,но...това е трудно ако имаш и друго за правене.Някои деца не се пускат от мама и нищо изглежда не помага.
Моите например са доста по-склонни да ме оставят на мира ако съм си поиграла известно време с тях.Така мога да отида до тоалетната(без да се плаче жално от хола) или свърша нещо по домакинството.
Ако обаче си домакинствала и какво ли още не, седни и му обърни внимание.Мръсните дрехи няма да избягат.
Като готвя я слагам на стола до мен да гледа и ѝ подавам или нещо за дъвчене,или някоя дреболия от кухненското оборудване-цедка,фуния,капак от пюре,лъжица.
Понякога оставям вратите широко отворени и понеже се седи предимно в хола е голямо разнообразие да изследваш новите територии.
Прибирай част от играчките,защото бързо им омръзват.Така можеш да извадиш позабравените играчки и детето да се заиграе с тях.

Смятам,че ако осигуриш сравнително безопасна обстановка ще си по-спокойна самата ти.
Трябва да приемеш,че реда вкъщи в близките 3 години е мираж.Стените ще се пребоядисат,мокета ще се смени.Здравето е по-важно.