По алтруистични причини моите родители навремето винаги качваха войничетата. Или някой аааа...земеделец, крачещ край пътя към селото си. Така че има и такива случаи, недейте така. Не е винаги и при всички само за забавление, мотиви всякакви. Какво ви прихваща винаги да абсолютизирате така по темите?
- Публикувана: 11 юли 2011, 19:07 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2011, 09:30 ч.
Пътувате ли на стоп?
Да, обаче едно време е било друго.
Баща ми също абсолютно винаги качваше войничета.
Пътуваха по един и по двама.
Дори задължително спирахме за малко, за да ги нахрани, това отлично си го спомням.
И се отклоняваше от маршрута, за да ги закара до крайната им точка - обикновено родния дом.
Баща ми също абсолютно винаги качваше войничета.
Пътуваха по един и по двама.
Дори задължително спирахме за малко, за да ги нахрани, това отлично си го спомням.
И се отклоняваше от маршрута, за да ги закара до крайната им точка - обикновено родния дом.
Едно време (и аз взех да приказвам вече така, прощавайте)
беше много различно. След училище през юни месец отивах-
ме със съученички на панорамния път и ходихме до Слънчев
бряг да пием кафе. На връщане - пак така. Винаги беше без-
мерно забавно. И капчица мисъл нямаше, особено пък да е
нещо опасно. Какви образи се срещаха ... Единият особено
ми се е запечатал в спомените - сигурно е имал едно 40 годи-
ни, вероятен гларус, но пък с невероятно чувство за хумор.
Всичките 40 минути се заливахме от смях, коремите ни боля-
ха. После се засичахме по заведенията в Бургас и пак беше
така. Господ здраве да му дава!
Но днес - нито ще кача, нито ще ми мине мисъл да се кача
на автоспоп. И не защото си говоря за едно време, а защото
не е същото време ...
беше много различно. След училище през юни месец отивах-
ме със съученички на панорамния път и ходихме до Слънчев
бряг да пием кафе. На връщане - пак така. Винаги беше без-
мерно забавно. И капчица мисъл нямаше, особено пък да е
нещо опасно. Какви образи се срещаха ... Единият особено
ми се е запечатал в спомените - сигурно е имал едно 40 годи-
ни, вероятен гларус, но пък с невероятно чувство за хумор.
Всичките 40 минути се заливахме от смях, коремите ни боля-
ха. После се засичахме по заведенията в Бургас и пак беше
така. Господ здраве да му дава!
Но днес - нито ще кача, нито ще ми мине мисъл да се кача
на автоспоп. И не защото си говоря за едно време, а защото
не е същото време ...
Eee, Tрещи, и на бригада съм ходила и при гадже-войник съм ходила, само войник не съм била, ама на стоп в тия случаи просто не се е налагало да се придвижвам 
.
. На мен ми се е налагало. Пуста любов и луди-млади години.
Асса , оф, но защо пишеш така? Много е дразнещо. Пък иначе е интересно да чете човек.
Да, аз също мисля, че това е идеята.
Носталгията по "едно време".
Пътуването на стоп "едно време" и сега е огромна.
Но в крайна сметка, хубаво е да знаеш, че ако ти се наложи, все пак, можеш да излезеш на магистралата и да разчиташ, че някоя добра душа ще те прибере и ще те закара.
Въпреки, че шосетата и магистралите, ако си говорим за "преди" и "сега" са заети от едни други "стопаджийки".
Но какво да правиш. О, времена, о, нрави.
Асса, пиши, пиши.
И по една буква на ред да пишеш, аз пак ще те чета жадно.
Носталгията по "едно време".
Пътуването на стоп "едно време" и сега е огромна.
Но в крайна сметка, хубаво е да знаеш, че ако ти се наложи, все пак, можеш да излезеш на магистралата и да разчиташ, че някоя добра душа ще те прибере и ще те закара.
Въпреки, че шосетата и магистралите, ако си говорим за "преди" и "сега" са заети от едни други "стопаджийки".
Но какво да правиш. О, времена, о, нрави.
Асса, пиши, пиши.
И по една буква на ред да пишеш, аз пак ще те чета жадно.
Azzy, защо всичко трябва да има страшна далавера?
Понякога хората просто помагат, без далавера. И обичайно, нито пътуващите на стоп, нито взимащите пътуващи на стоп в колата си го правят безвъзмездно.
Едните търсят някаква форма на забавление, другите също.
И следвайки същия принцип, просто някои хора не го намират за забавно.
Има. С мъжа ми когато качваме стопаджии не си говорим с тях или забавляваме по какъвто и да е начин, просто им помагаме, като ги откараме. Имаме голяма кола, можем да им помогнем, не мислим, че са опасни, така че, защо не? Но, ако никога не си правила нещо безвъзмездно, не можеш да го разбереш.
Ето тук.
Ясно и категорично ми обясняваш, че мотивите ви да го правите е да извършвате добри дела безвъзмездно и аз нямало да мога да го разбера, защото никога не съм била правила нищо безвъзмездно, най-вероятно.
Както забелязваш, написала съм просто им помагаме, което е много по- различно от мотивите ми са да покажа алтруизъм, защото, да имам мотив , означава да обикалям по пътищата и целенасочено да качвам стопаджии. Всичко става на минутата, да се говори за целенасочено мотивирано действие е просто смешно.
Също така, както забелязваш, съм написала ако ти не си го правила..., т.е. аз реално не знам ти дали си го правила, а не явно ти не си го правила.
Имам чувството, че търсиш под вола теле и четеш както ти харесва, само и само да си намериш повод да се обидиш.
Сега видях, че баща ти абсолютно винаги спирал на войничета. Неговата далавера /по твоите думи/ каква беше?
И този един случай не ти е достатъчен?
Причината не е в страха. Причината е в начина,
по който си нареждаш живота. Ако трябва да
пътувам за някъде, за градски/обществен тран-
спорт няма да ми се прокрадне мисъл по същия
начин, по който няма да си помисля за пътуване
на стоп. Единственото изключение е в ползване-
то на самолетните полети, разбира се.
Причината не е в страха. Причината е в начина,
по който си нареждаш живота. Ако трябва да
пътувам за някъде, за градски/обществен тран-
спорт няма да ми се прокрадне мисъл по същия
начин, по който няма да си помисля за пътуване
на стоп. Единственото изключение е в ползване-
то на самолетните полети, разбира се.
И този един случай не ти е достатъчен?
Ами страха идва от качването в кола на напълно непознати, които не знаеш какво ти мислят, нали знаеш едни гледат сватба-други брадва. Доброволно се качваш в колата на непознат, никой не знае къде си, сам си(ако си се качил сам, де) и разчиташ само на добрата воля на този, който те е качил, а и той разчита на твоята добра воля, че па и той много те знае какъв си....може да извадиш нож, да му откраднеш колата, парите, знам ли...Не знам колко случая на отвличане има, но все си мисля, че има случаи на изнасилване, вероятно и на обири и кражби...това, че няма гласност, особено за случаите на изнасилване ми е ясно, много малко от жертвите се оплакват, а още по малко такива случаи стигат в съда, така, че...това, че не сме чували, не значи, че не може да се случи....