Как свикнахте?

...

Е, те това е...настръхнах като го четох...

Околко теб явно са се събрали кофти примери. Предполагам, че ако си поискаш втора и трета бисквита от свекърва ти няма да ти откаже. Явно такъв е обичаят у тях. На нея сигурно би й се видяло странно как ние си оставяме кутията на масата.

Тези холандки, които са направили коментарите за космите и килограмите ти е явно, че са били груби с теб. Не вярвам да не са си дали сметка за това. Сигурно са искали да те засегнат.

В училище, ако считаш, че учителите ви подценяват, защото сте емигранти сигурно има към кога да се обърняш и да подадеш оплакване.

Като цяло опитвай да разбираш междукултурните различия, ако някой е груб с теб му отговаряй подобаващо и си търси правата, когато считаш, че си ощетена. Дано тези няколко съвета да ти помогнат по някакъв начин за адптацията   

Хе, хе , в тая връзка нещо като виц: никога не ям сутрин и наобед, изобщо ям, когато се сетя, към 4-5 следобед да речем се сещам да ям. Та в началото, работех в една бизнес комания, всичко точно- костюми, вратовръзки - сещаш се. От 11 сутринта се почваше бясно обсъждане на въпроса къде ще се ходи за обяд и кой колко вече бил примирал от глад. Една дебела хамериканка имаше, дето ми приличаше на Смрадовранката - носеше се с едни поли, с едни деколтета, с едни джуфки, ама точно кат по Радичков....и непрекъснато нещо нагъваше. Отиват те да плюскат наобед и аз им казвам да отиват без мен, че не съм гладна, че съм още на кафе и цигари - обида и анатема за хамериканците, които наобед ядат като за последно...Тая същата цоца ми казва така: "Ама ти бедна ли си, пари ли нямаш, затова ли не идваш на обяд"? .Ако го бях ударила на драма, да съм се гътнала още тогава... Просто трябва да приемеш, че си в друга култура и след време ще посвикнеш с всичко, не може да вземаш толкова навътре изгъзиците на всеки. Не забравяй, че и за тях ти може да си странна.
Иначе и мен все ме оплакват, че съм била много слаба, да не съм била болна нещо

kartinka, мисля, че си в културен шок. Даже май съвсем, като по книга трябва да си в пика му. Отгоре на всичко си и бременна. 
Спокойно, всичко ще си дойде по местата в най-скоро време. Ще им свикнеш на номерата. Тези, с които имаш повече контакти -  ще свикнат на твоите. А това, че си в голям град е само предимство.

Лично аз нямах проблеми с адаптирането, но това e разлино за всеки...

За курса ти съчувствам. Ние също бяхме много разнородна група на моменти, но преподавателите бяха много навити хора и определено успяваха да уравновесят нещата в полза на тези, които искахме да научим нещо. Bambi също е права. Пуснете едно общо оплакване, ако са толкова небрежни в работатат си. В нашето училище имаше оплакване по друг повод и ефект от него имаше.

И да знаеш, нещата, които са ти казали не са нормални, а са си груби. На мен никой не ми е казвал нещо в този стил. Според мен холандците въобще не са директни, освен ако съвсем целенасочено не са искали да те засегнат...или са много прости. Което май в крайна сметка си е все едно и също.
Щом не си конфликтна личност гледай да ги игнорираш. А това, че нямало да ти издържат нервите някой път, също не е фатално.  То, като някой си позволява такъв език, ще е подготвен да му отговорят по същия начин.

Много усмивки, kartinka. Наистина всичко си идва в един момент по местата. 

MrsG, на мен пък ми се вижда излишно драматично написаното.

Bambi, примера с бисквитката е типичен не за  отделен дом, а въобще. Това си им е едва ли не национална гордост. Особено за по-възрастните холандци е съвсем нормалмно. Така, че ако си поиска, ще изглежда абсолютно неадекватно. А дори да бъде оставена кутията на масата не е прието да си вземеш, ако не те поканят.  И с това ще не ще, ще трябва да се примири. Единствения вариант е да дава личен пример и свекървата да вземе да го прихване.

И на мене в Америка ми се е случвало да се чувствам така - но затова и съм нямала проблем да свикна. За мене мястото с чужд манталитет си остана България след 1989.

Kartinka, струва ми се, че всичко това от хормоните . Бременните са мнаго по-чувствителни към всичко !
Успокой се ! Като дойде бебочо, няма да ти остане време да обръщаш внимание на разни дреболии, които в момента ти изглеждат "Проблем ".
Хубаво е , че мъжът ти е добронамерен и те подкрепя !
Колкото до нетактичните подмятания,  имаш избор - или слизаш на нивото им и ги " затапяш " , или просто не им обръщаш внимание ! Ако се ядосваш от тях, мой съвет е да им отговориш, за да не се натоварваш излишно, а и бебчо също се ядосва, когато ти си ядосана !
Можеш и да мисионерстваш сред ограничените холандки - отвори им очите за хубавата ни страна, история, култура ! Така ще се издигнеш и в своите, и в техните очи !
Успех !
Пази си нервите и силите , ще ти трябват !

Аз съм в Холандия също от почти 6 месеца,но не съм попадала на груби хора досега.Съседите и хазяите ни са много заинтересовани да се чувстваме добре и често си предлагат услугите без дори да сме ги молили за това.
И в институциите,които посещаваме не сме срещали нелюбезности.Даже понеже често посещаваме застрахователното с въпроси относно някое писъмце на холандски си мислех,че сме станали досадни.Но последния път направо си ни поканиха пак при следващи неясноти.
Сред колегите на съпруга ми има холандци,но и за тях и съпругите им нищо лошо не мога да кажа.
Ние пък сме в малък град и аз си мислех,4е може би затова вси4ки са много отзив4иви.
Аз дори си мисля,че щом съпругът ти е холандец би трябвало приобщаването да е по-лесно.На нас ни се налага с много питане понякога или сами да се досещаме кое как става тук.

А ми е толкова приятно от чистотата и зеленината навън,поздравите и усмихнатите хора,обслужването в магазините,от това 4е вси4ки пло4ки по тротоарите са си на мястото,че не се налага да чакам заставайки пред пешеходната алея,че няма бездомни кучета и вероятност някоя керемида да се стовари на главите ни,изобщо как много от нещата са изпипани...

В началото ми беше трудно да свикна само с работното време на магазините.

А единственият проблем през цялото това време ми е холандския.Контактуваме само на английски.Zнам основно храните на холандски и покрай бременността някой друг термин
А аз дали имам право да посещавам тези училища за езика(като сме тук само заради командировката на мъж ми) и как стои въпроса със заплащането?

Единственото,което ми липсва от БГ са приятелите,родителите,сестра ми,но вси4ки са с нет и комуникираме и това компенсира донякъде липсата им.Но аз и в БГ живеех далеч от роднините.А сега се сещам,че там по-трудно се адаптирах при преместването ни от Бургас в Пловдив(нямаше даже и усмихнати съседи) отколкото с това.

А ние често си задаваме обратния въпрос-Как ще се чувстаме,когато се върнем в БГ? Тук на хубавото наистина бързо свикнахме.

По-скоро си мисля,че животът ми се промени откакто срещнах съпруга си,а от приятелите му знам,4е и неговия също.Нито аз на него,нито той на мен сме си поставяли ограничения за излизания по сами,но просто не ни е приятно и не го правим.Винаги след работа бързаме да се видим или приберем у дома и ги няма предишните заходки по кафета и магазини с приятели.А когато се появи детето, нуждата да сме край него съвсем надделя над всякакви задимени заведения и досреднощни събирания(и съвместни даже) с приятели в продължение на година и половина.
И така постепенно живота става с други приоритети(дом и семейство),но не по-малко емоционален и усмихнат.

Гледай позитивно на промените и дано да успееш да разсееш чувството,че не можеш да свикнеш.Извън къщи по целия свят мисля може да срещнеш недружелюбни хора,по-важно е у дома да ти стоплят сърцето.А свекърва ти можеше да има много по-сериозни недостатъци...

Аз пък 2 пъти опитах да свикна и 2 пъти не успях. Единият път издържах 1 година а вторият месец и половина нестава и нестава. Сега съм си в БГ и съм много щастлива естествено имам си трудни моменти но то пък къде ли няма. Абе просто мразя да не съм си на мястото мисля че при всеки си е до характер и усещане , а може би пък и до период въпреки двата ми неуспешни опита все още не съм се отказала категорично може би някога пак да замина незнам. Просто в момента не ме интересува красота ,природа, климат и някви такива неща който се водят за ,,хубави,, и са достатъчни за някой да се чуства добре, дори незнам какво точно ме задържа в БГ явно е някъкво усешане което ме кара да се усмихвам да се разхождам да работя.Мисля че човек винаги трябва да търси мястото където ще се чуства човек и личност а не същество .

Привет КАртинке 

Знае6 ли как свикнах?? Ами знам си, 4е това не е вкъ6ти, 4е е 4ужбина, 4е съм си го избрала сама и никой не ме е карал да живея навън...След това си мисля за плЮсове и минуси, кое ме кара да живея тук, и ми е много лесно...Споменавала съм, 4е финландците са с много разли4ен от моя (Южния) темперамент...Но това не ги прави ло6и хора, просто разли4ни И с тези не6та, които си се сблъскала...Ами тук за да отидат да видят майка си, трябва да искат разре6ение...Ако им се откаже (което е абсолЮтно прието) не отиват, ами 4акат да им се позволи да отидат (и пак не генерализирам, за6тото съм сигурна, 4е има семейства, в които "не правят така") С алкохолизма ми е било винаги трудно, а това виждам тук под път и над път...И след това се се6там колко добри, и по4тени хора познавам сред тях, колко сърде4ни (по своему) могата да бъдат, и колко сладки са като се из4ервят, когато завържат разговор...
И аз си мисля, 4е ти е много трудно сега, заради самото "свикване". 6те ти мине, 6те види6   
Леко приспособяване от мен, и не ги мисли много, просто им дай 6анс   

(аз не съм била в Холандия, но пък имам много познати и приятели сред тях...та по "развързани" хора от тях не познавам...в поведение, разбирания, манталитет...верно, 4е и моите не са 4ак такива 4истофайници, ама може и да не ми е представителна извадката  )

Който търси намира, това е истината, ако почнеш да се взираш в холандците, само защото са холандци, все ще им намериш кусур, хич не ги обичам тия поставяния под общ знаменател, по същия начин хич не обичам някой в България да тръгне да ми разправя как българите били ганьовци, пък чужденците еди какви си, има хора и хора, средата и възпитанието оказват разбира се влияние ама всички са хора и точно по този начин трябва да ги възприемаш, има умни, има и глупави, има чистници и мърльовци, има тактични и безпардонни, и т. н. още не съм била на Северния полюс, но съм сигурна, че и там е така,
та за какво иде реч - всяко начало е трудно, ще свикнеш ще видиш, после ще те дразнят някой други неща като почнеш да се прибираш в България (като любезността на сервитьори, говоренето на ти, майката, лелята и т.н.), не се опитвай да делиш хората на холандци, българи, туземци, чуждоземци ами разчитай на тези, който обичаш и те обичат и си гледай живота

Я дайте да ударим едно рамо на картинка. Според мен има нужда да си сподели, а не да я поучаваме. Какво всички седнахме да го правим?
Книжки добре, но тя си има жива книжка - все пак си има вкъщи човек, който е отлино запознат с нравите в Нискоземско.
А ако само лошото виждаше в холандците щеше ли да е женена за такъв? 

И браво на мнозинството, че са толкова силни. Също браво, че емоционални сривове никога не са ги и спохождали. Просто винаги логично и хладнокръвно са се измъквали от такива ситуации. Е, да ама има и такива , които не са "свръхчовеци" и съмнението, настроенията не са им чужди. Това не значи, че няма да намерят равносвесие в един момент. Просто имат нужда понякога от човешко отношение.

Gerylyn , ами тук-там пише, че културния шок при завръщане е по-голям и трае по-дълго от този при отиване в друга страна. И хората нямат в предвид само връщане от НЛ в БГ...

miravmbd, няма какво да предпочиташ холандци. Действай ти, като тях. Даваш едно и си криеш кутията. Какъв е проблема? 

MamaNL , това за сандвичите на обед един холандец ми обесняваше, че е сравнително нова тенденция ( 15 години да беше). Преди хората са работели близо до домовете си и повечето са  се прибирали за обяд. Та обяд си е бил "топло" хранене.

Мисля че всеки е имал подобни моменти . И аз се чудех в началото на манталитета на гърците, но колкото по-бързо престанеш да мислиш за това и разбереш, че не можеш да промениш хората, толкова по-лесно ще се адаптираш.
Щом нямаш проблеми със съпруга си това е най-важното . Желая ти успех!