Публикувана: 19 юли 2011, 19:32 ч.
Последно мнение: 17 май 2023, 07:38 ч.

Хора, които вечно се оплакват.

18 212
109
1

# 15 20 юли 2011, 00:39 ч.

Мнения: X

Цитат на: Вергилия в вт, 19 юли 2011, 19:32

здравейте, имате ли приятели/познати/роднини/колеги, които 'все са зле' здравословно?
Все ги боли главата/краката/г*за, все нещо (луната, климата, пълнолунието) им влияе.
Абе с две думи, за 'добър ден' се оплакват, за 'чао' пак.

Как се справяте?

П.П. Говорим за ситуация, в която, няма опция 'игнор' - т.е. зависим си от този човек и си длъжен да го търпиш всекидневно.
напр. работите в един офис, или живеете заедно.

Няма начин да живея с такъв човек.
Колкото до останалите,разреждам срещите максимално.Ако все пак се видим,направо изключвам и само кимам "Да,да,ужасно!".....
Само се моля някой път да не започнат да ми се хвалят ,пък аз да казвам "Ау,това е ужасно!" Mr. Green

В близкото ми обкръжения няма такива досадници.Ако все пак искат да си се оплачат от нещо,споделят.
Но е много рядко....така че не си струва изобщо да го споменавам.

# 16 20 юли 2011, 01:21 ч.

Мнения: 655

Да, имам. И понеже не искам аз да стана зле психически, ги игнорирам и след като 2-3 пъти се опитат да се оплачат и не получат реакция от мен спират.
Не живея с такъв човек, а хората с които работя аз си ги наемам, така че не е ежедневие, за щастие.

# 17 20 юли 2011, 01:31 ч.

София
Мнения: 15 951

Цитат на: Вергилия в вт, 19 юли 2011, 19:32

Справянето е просто и работи безотказно. Още след "Добър ден" ти започваш да се оплакваш, колкото повече, толкова по- добре. съвсем скоро започват да те отбягват, а ако опитат отново да завържат разговор актуализираш история от старо оплакване "Знаеш ли какво стана с бъбрека ми...". Ако може и оплакването да е в максимални подробности, повечето излишни е най- добре. Не познавам нито един представител на този тип хора, който да е способен да мине от другата страна и да слуша.

# 18 20 юли 2011, 09:50 ч.

Мнения: 2 931

Цитат на: Бoяна в ср, 20 юли 2011, 01:31

Подкрепям. Лично изпробвано. Впоследствие една от персоните беше споделила с моя приятелка, че съм била от типа "На болната жена, мъжа умря"! Grinning

И вече не искала да общува с мен, защото непрекъснато съм се оплаквала. Приятелката ми беше изпаднала в потрес. Добре, че си е замълчала.

# 19 20 юли 2011, 10:04 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Да, познавам такива хора.
Изключително натоварващо е, защото всеки разговор се върти около това, което ги боли в момента.
И ми прави впечатление, че точно тези хора никога не се интересуват от това, как се чувства този насреща, а ако разберат, че и той има някакъв здравословен проблем, то той винаги бива окачествяван като маловажен според тях.

# 20 20 юли 2011, 10:26 ч.

София
Мнения: 8 349

Познавам да. Преди се виждахме много често, сега разредих вижданията на два пъти годишно, защото ме натоварва. В редките случаи, в които се виждаме, процедирам по описания от Бoяна начин.

# 21 20 юли 2011, 11:03 ч.

София
Мнения: 62 595

Да не излезе накрая, че тези, дето ви се оплакват използват същата тактика - оплакват се първо те, че да не им се оплачете вие? Wink

Накрая ще станем нация от дебнещи се и избягващи се един друг оплаквачи.

# 22 20 юли 2011, 11:23 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

Преди много често ми се случваше, но напоследък - хич. Моята тактика беше - не чувам, буквално, те си приказват, а аз изключвам и си мисля за мои си неща. Вероятно съм изглеждала твърде незаинтересована и са спрели или това е било просто кофти период от живота им. А колегата има готин начин за справяне с подобни индивиди. Още като започнат ги прекъсва и казва -"Първите 100 години ще е тъй, после по гръб." и те не продължават словоизлиянията си. Laughing

# 23 20 юли 2011, 11:26 ч.

Мнения: X

Абе имам такива познати, но не знам сега ако започна да разказвам за тях, дали няма да прозвучи като оплакване Laughing

# 24 20 юли 2011, 11:30 ч.

Мнения: 494

И какво се оказа сега?След поста на Андарел,то човек да не смее да се оплаче Mr. Green

# 25 20 юли 2011, 11:37 ч.

София
Мнения: 62 595

Не знам, аз винаги се притеснявам да говоря за проблемите си пред други хора - едно че не им е работа, а и да не вляза в ролята на вечно оплакващия се. Което пък, води до друг ефект - мислят си, че като говоря за хубавите неща в живота си, се хваля. Дори това е по-лошо, защото по-лесно се приема идеята, че другият е също толкова зле или по-зле, отколкото че е по-добре. Та, подозирам, че нашенското вечно оплакване е нещо каато защитна реакция - ако се оплача, няма да ми завидят. Имаше дори една поговорка, но не мога да се сетя сега.

# 26 20 юли 2011, 11:40 ч.

Мнения: 25 419

Ох, майка ми. Просто не знам какво и стана на тази жена, превърна се в първокласен мрънкач. Полагам геройски усилия да не и позволявам да ме вкисне и да ме накара да се чувствам виновна за времето, политическата обстановка, слънчевите изригвания и прочие... но не винаги успявам да обуздавам поривите си да се хвърлям да я успокоявам или да се опитвам да я развеселя - нещо,, което с годините се убедих, че е напълно безполезно. Тя като че се зарежда и опива от това мрънкане... Ужасно е, казвам ви, защото толкова близък човек не мога и не бива да игнорирам...

# 27 20 юли 2011, 12:54 ч.

Мнения: 327

Имам различни тактики Simple Smile

За бабето ми, изслушвам жената и гледам да я разбера, и помогна. Изстрадала е доста и ми е жал, аз съм единствената и внучка и много си се обичаме. Такъв и характера, но я обичам и приемам. Свекито пак гледам да я разбера и да се поставя на нейно място, макар да не мога на моменти. за майка там е ясно...по тактиката на баба.

Спрямо една колежка и една съседка, намерих им цаката...стоях слушах слушах извесно време, за да съм в "топика" и започнах с техните номера. Когато и дойде времето да се оплаче от нещо и аз веднага преди нея Wink

Дойде момента за другото нещо и аз пак веднага преди нея...ей голям купон. Но важното е театралното поведение, само оплакване не става. Много се забавлявах с нея...и изведнъж спря да се оплаква... Joy

и много почна да ме съжалвява. По същия начин със съседката, тя горката все пари няма...та и аз покрай нея Joy

С персони, които не ми влияят в ежедневието, проблеми никакви: "добре и чао".

# 28 20 юли 2011, 13:09 ч.

Мнения: 4 560

Това са някакви хора, които просят съжаление и внимание.
Около мен, слава Богу, няма такива.

# 29 20 юли 2011, 14:15 ч.

Мнения: 1 295

Свекърва ми беше такава. Вечно нещо я болеше, ако не я болеше-ядеше. После - тежко ми е. Ако не се започваше - нямаме пари, нямаме пари, нямаме пари Whistling

Толкова ме натоварваше психически, че съм я избягвала по цял ден.
А до миналата година имах две колежки и двете на 48 години. На едната и вървяха горещи вълни и вечно отваряше прозореца. На другата и вървяха пък студени и все го затваряше. Едната мрънка против другата Whistling

Беше просто нетърпимо с тях, но добре че имам качеството да изключвам за хората около себе си.

Препоръчани теми

Алергия или нещо друго?!?!

Много лоши отношения с брат ми

За уважението към родителите

Безсъвестни родители егоисти. Как да се справя?

Причина:

Причина: