Колко от вас родиха с епизиотомия

Аз родих без упойки, без разкъсвания и без епизиотомия. Нормално раждане без нито един шев, нищо.
Такова раждане което искам да пожелая  на всички вас бъдещи мами

И аз ще се включа в отбора.
Самата епизиотомия не я усетих,а и ми биха упойка ,не ме притесни и шиенето,(по това време даже говорих по телефона)което беше с местна упойка,но следващите 10 дни страшно много ме "опъваше",а когато трябваше да отида до тоалетна,направо ми се ревеше - особенно първият път след като родих.
След това лекаря ми обясни,че епизиотомията в моят случай е била задължителна.

И аз се включвам.И при мен беше наложителна.Не я усетих.Шиенето след нея също.Докторът ми ме пита каква упойка искам.Заши ме много майсторски и след това нямах проблеми.

От тези препоръки за анкета-Не,родих секцио по спешност.

Моля ви не ми се смейте,ама кое точно е епизитиомия?

И двата пъти родих с епизиотомия. Вторият път, като ме приемаха в Шейново, подписах декларация, че съм съгласна да ми правят епизиотомия при всички положения. Мисля, че такава декларация подписват всички, които ги приемат за раждане в Шейново.

Alabala,за теб:http://www.worldnn.com/serv/Document?Action=show&DocID=1542417684

Ако мога и аз да кажа,незнам дали анкетата е само за България.
Родих с епизиотомия,беба се роди голяма,дълга и с голяма глава.Акушерката каза,много съжалявам,но налага се(бях й казала да се въздържа от подобни намерения)Вси4ко беше направено пове4е от перфектно,но аз все си мисля,4е бях за секцио.Бях с епидурал,4увствах се неприятно,ниЩо пове4е.

Същото, само дето имах два вътрешни шева на кръвоносен съд. Може би се разминах с епизиотомията, понеже д-ра реши че няма нужда да присъства на раждането, пък и бебо беше малък 2.550кг. Е акушерките, слава Богу си знаеха работата  , за което съм им много благодарна.

и при мен се наложи епизотомия не се усеща  а ме шиха с пълна упойка и не усетих нищо че съм чувала с месна било по-болезнено и след месец всичко наистина е само спомен

i na men mi napraviha epiziotomia v 6einovo- ne usetih koga me otrjazaha, dokato me 6iha su6o ne me bolja, za6oto mi slogiha upoika, no posle polu4ih otok i ne mogeh da si sedna 10 dni na dupeto+ tova pih antibiotik, sega ve4e ni6o mi njama, nadjavam se lekarite da znajat koga naistina se nalaga i pone da ne sa me rjazali naprazno

Така като чета, май съм от късметлийките, или просто съм "заложила" за добър доктор!
Без епизиотомия, без разкъсвания, без шевове.
Познавам още 2 майки, родили при моя доктор - същото, без значение от размера на бебето!
само мога да кажа - д-р Гърчев   

Струва ми се, че тази работа зависи от възгледите на акушерката, колкото и да не ми с иска да е така.
По книжките ужким пише, че ако се прави масаж на перинеума, ако внимателно се разтягат меките тъкани, ако родилката задължи напъна (с издишване или с изкрещяване - това се е практикувало в старата школа- ако крещи, не може да напъва силно), бебето излиза постепенно, а акушерката смъква околните тъкани по главата му, както се съблича тясна тениска. Тогава се минава без епизиотомия.
На практика предпочитат да резнат, защото не са сигурни дали меките тъкани ще се разтегнат достатъчно, а правилен разрез се шие много по-добре от много неравни разкъсвания. Други пък смятат, че при първескини рязането е задължително.
И мен този въпрос много ме тормозеше и изчетох какво ли не, вкл. учебници за акушерки.
Като личен опит мога да кажа, че е важно родилката да е спокойна,  за да са по-отпуснати тъканите, да не се стяга, когато тръгне да излиза бебето.
В много от разказите за раждане се премълчава нещо, което е доста важно. При слизане на бебето по родовите пътища се усеща същото, като при позив за ходене по голяма нужда. Това е, защото бебето много силно натиска същите нервни окончания. Голяма част от родилките при това усещане се стягат, притеснени да не се изходят насред раждане, а всъщност така пречат на бебето да излиза и стягат точно онези мускули, които би трябвало да отпуснат. И когато акушерката опитва да разтегне перинеума, и мамата се опитва да го стегне волево, тя все едно си поръчва епизиотомия...
Има и случаи, в които е трудно да се избегне - при седалищно раждане, при едро бебе, при неправилно положение на ръчичка и тн.
Та, това, което бих казала на всички майки е, че могат да си помогнат, като волево се отпуснат, както когато отиват в тоалетната, няма да се "изложат" пред екипа, а само ще улеснят раждането. Акушерката следи как вырви раждането, тя дава напътствия - дишай, напъвай, не дишай... При първото раждане ми запушиха носа нарочно, точно за да се намали напъна, ако не знаех защо го правят, щях да се шашна, щото без предупреждение е меко казано кофти...
За анкетата - 2 деца, нормално родени, без епизиотомия, без упойка, първото 2,900 кг 48 см, малко вътрешни шевове, второто - 3,850 53 см, само 2 вътрешни шева.

На мен не са ми правили,нямаше време-аз
родих 10 минути след прекрачването прага
на болницата и не успях нищо да подпиша

Ааа, не е вярно. При мен решиха, че няма нужда и не са ми правили.
Само че малко по-късно леко оплесках нещата и се разкъсах, така че все пак имам 2 външни шевчета за спомен.

Аз също бях с епизотомия.

Доволна съм, нямах проблеми след това.