Коледа наближава и Мартенчето нетърпеливо става!

 Здравейте и от мен!  Нещо се бях сдухала последните месеци и затова не ми се пишеше (ако се приема за основателна причина  ) Много умора ми се насъбра нещо и даже лятото боледувах доста, като единия път изкарах гнойна ангина с много висока температура и една седмица не знаех на кой свят съм, пък и децата нямаше кой да ги поеме. Как оцелях още се чудя. Хубавото е, че поне децата са добре и НАЙ ПОСЛЕ ТРЪГНАХА НА ЯСЛА 
  Това последното преди 2 месеца де. Реваха по-точно Дани само първите 2 дни, но се намери една леля дето го е гушкала и успокоявала и след това не е имал проблеми. Много ми ги хвалят в яслата - колко разбрани и послушни били и ако можело всички деца да са като тях. Отделно имат танци два пъти седмично и каката също ми ги похвали колко бързо влезли в час. Абе деца-мечта само не и вкъщи. Като ги взема се почват тръшканиците, капризите, белите, висене по крачолите така че и до тоалетна не може да отиде човек. Явно избиват някакво напрежение, но най-кофти е когата виждам, че не мога да им помогна по никакъв начин и трябва да изчакам просто кризата да мине. По стечение на обстоятелствата се случи и да остана на два пъти за по 2-3 дни само с единия вкъщи заради леки настинки. Ами друго си е с едно дете - може да му се обърне внимание като хората, заниманията стават по-смислени, а и опитите ми за възпитание и контрол също са по-успешни. Даже си мисля докато не съм почнала още работа да си оставям единия вкъщи за 1-2 дни през седмицата като ги редувам.
  Виждам, че сте отворили тема за възпитанието и налагането на правила. Много мога да пиша и аз по темата, но в общи линии съм съгласна с казаното от Бухта. За някои неща даже аз казвам "Не може, защото си малък, а малките деца не правят това сами" - това например като искат да отключват вратата или да включват електроуреди сами. Не че някой ме слуша де.
  За Коледното парти ще следя темата пък може и ние да се включим ако ни искате де  .
   

леле, каква командирка отглеждаш! Да й се ненадява човек, при такава кротка майка... Браво на детето, така ще успее!

Нямам представа дали се бият в градината. Веднъж-два пъти Митко ми е цитирал имена - Дани го блъснал и му взел играчка, Тея го скубела, но от сестрите или лелите не получавам никаква подобна информация. На детските площадки той рядко замахва към други деца, но се оплаква, ако му вземат играчката и търси съдействие. Гледам да се намесвам само в краен случай, ако някой стане прекалено агресивен, но и самото присъствие на възрастен респектира.
Гери, според мен добре си казала на Криси да поговори с детето и да се разберат.
Бухте, и аз не обичам да издавам директни заповеди, а се мъча да обяснявам в резултат на което Митко често ме кара да си разменяме ролите и да казвам за нещо, че не искам, а той (имитирайки мен) ми казва "Ама тябва!" и не ми обяснява нищо! Дали пък да не взема пример от него?

miramar , разбира се, че ви искаме!

По този повод - така и не се реши къде ще се събираме. Някакви идеи?

Привет и от нас

Да се запишем и ние, чета ви, но нямам време за писане покрай децата и работата:)
И двамата са на градина, чувстват се добре и ходят с желание (благодаря на Бог, че няма драми в това отношение )
За партито, ако се реши да е на 04.12 ще сме на линия, за 03.12 няма да успеем, защото кака Ели ни е рожденничка тогава и ще празнуваме с гости вкъщи:)
Ще следя темата:)
моите предложения от изпитани вече клубчета са:
http://sofia.zavedenia.com/1083/photos/ - Фъни на Гео МИлев
http://www.puhenakashta.com/index.php?option=com_zoo&view=it … d=193&lang=bg - Пухената къща в Младост 2


Поздрави и целувки от нас

 Привет на всички!

 Влизам набързо само да предложа вариант за Коледното парти. За да не даваме пари за наем на някое клубче ви предлагам да се съберем в кооператива ни. Може сами да си донесем разни неща за хапване и пийване и да стоим колкото дълго искаме. Дядо Коледа и Снежанка можем и сами да си наемем.

 Темата за възпитанието не мога да я подмина. Моите деца от малки знаят, че има допустими и недопустими неща и не бих толерирала нещо неправилно (според моите критерии) само защото "детето е малко и не разбира". Винаги са ми били много странни родители, които позволяват всичко на детето си, докато е малко, само за да им е мирна главата и после изведнъж им светва, че са му изпуснали края и почват да налагат забрани. Ами нормално е децата да протестират в такива случаи и да са объркани. Тогава почват да се оплакват, че детето е неконтролируемо, лошо и т.н... , а обикновено на тези деца им е нужно само повече внимание и обяснение с прости думи.
 И аз като Бухта все се опитвам да обясня на разбираем език защо искам нещо от тях, а не просто да раздавам заповеди наляво и надясно. Макар и малки те са личности със свое собствено виждане и мнение по дадени въпроси и няма нищо лошо да чуем и тяхната гледна точка. В момента и аз посещавам един семинар и там лекторката каза нещо, което много ме докосна "Трябва да се научим не просто да слушаме децата, а да чуваме това, което ни казват и да им покажем че ги разбираме".

 Никой не дава предложения за Коледни подаръци, засрамете се  Аз моите ще ги направя при първия удобен случай. Сега трябва да тръгвам да си прибирам Тео, а после и баткото.

 Приятна и спокойна вечер на всички 

Мирамар,  героиня си ни ти

Моята малка буболечка напоследък много се стресира от повишен тон. Спира да прави-каквото-прави и гледа в очите, повтаряйки "Аз с(л)ушам!". Имам ужасното подозрение, че е от яслата  
Обаче и на мен ми писва ВСИЧКО да е съпроводено с мрънкане/плач. Колата пред носа му. "Къде ми е колата?". "Ето я, пред теб" (соча с пръст). плачливо "Къде ми е колаааатаааа?" "Ето я, пред теб, на масата" (соча с пръст) и така 18 пъти до вече със сълзи на очи и плач "Къъъъъъъдееееееее ми еееееее кооооооолаааатаааа?" "ЕТО Я!!!" (безкрайно изтормозена и на висок тон) моментално тишина, колата взета в ръка, гледа ме в очите и  "Аз с(л)ушам, с(л)ушам!"
Обаче не е "буден", не пита, не се интересува защо, какво и т.н. Може с часове да си играе с колите си. Не желае да му се чете, за сметка на това тези дни почна да рисува с боички   Чат-пат разбира и спазва ограничения, повечето пъти мисля, че говоря на стената, но понякога има ефект.


Аз съм "ЗА"! Датата е решена 4-ти декември, неделя, следобед.
Мога да направя мъфини и овесени бисквити  
За подаръци?

И освен за Коледни, събирам още идеи за "вече-си-батко" подарък, нещо не мога да избистря концепцията, а няма за кога. Кукла мъж ми категорично отказа  

Да се разпиша и аз. Напоследък само ви чета, но нямам абсолютно никакво време. Откакто започнах работа не ми остава време за нищо друго. Все бързам, къщата ми е наопаки, гледам поне нещо за ядене да приготвя и така всеки ден. Да не говорим за постоянната умора и хроничното недоспиване, които са неизбежни, уж се старая да си осигуря необходимия съм, но явно не се получава. Време за децата - да не коментирам. Гледам да проверявам домашните на Боби и да го контролирам, да го водя на допълнителни дейности, Лора разбира се я водя навсякъде с нас и така. Знам, че не е добре така, но просто не знам какво да правя. Помощ от никъден нямам, бабите са ни надалеч. Мъжът ми се включва, но вечер се прибира късно и не може да ми помогне особено. Сутрин сме си разпределили децата - той води Боби на училище, аз Лори на ясла и поне в това съм улеснена. Да питам, има ли и други като мен без баби, които работите и как се справяте с всички задължения? Само аз ли не мога да се организирам?
От вчера съм в болнични и с Лора сме си вкъщи, та имам повечко време и аз . Ама бива ли така да разчитам на болничните да си оправя къщата, да си видя децата и мъжа ... 
Оплаках ви се, поне да ми олекне.
За коледното парти, ще ми се да дойдем, но не знам още, ще го оставя за последния момент.
Поне да ви похваля моята Лора - ходи с голямо желание на ясла, сутрин се събужда и първата и реплика е нали ще ходи на градината да играе с децата. ТАм само ми я хвалят колко добра и прилежна е. Сега е тъжна, че трябва да си седи в къщи.
Започнала е да рисува много добре, старае се и почти не излиза от контур (за разлика от брат и)
хайде, че много стана

да си кажа и аз- ЗА предложението на Вероники.
Много весело ще се получи. Можем да си спретнем нещо за хапване, сокчета.

Имам много да пиша, ама време йок...та ще се включвам от София по обсъжданите теми...само да кажа, че съм много ЗА предложението на Вероник. Ще направя и аз нещо...ама още не знам какво...ще го измисля по-късно.
С бебетата ще се виждаме в събота на 3 декември, така че дори и около обяд да направим нашето виждане на 4 декември /с каки и батковци / - пак е супер за нас.

За пореден път намирам много общо между нашите деца. С тази разлика, че Тошко много обича да му се чете книжка, а с рисуването и писането хич го няма, предпочита някой друг да му рисува, а той само нарежда какво да се нарисува. И пее! Ама много, и много правилно - като мелодия и като текст.
Напоследък за пореден път се убеждавам, че когато аз съм в полезрението му, степента на лиготия се покачва неколкократно. Снощи ходих на танци, и докато са били само с баща си, бил най-послушното дете, в момента в който се прибрах за 5 мин се разрева 3 пъти, само защото нещо не е станало на неговата.

За боя в детската градина - и аз винаги се чудя как е правилно да се реагира, когато разбера, че друго дете го е ударило. Баща му моментално започва да му обяснява как да удари и той. Аз съм против тази тактика, но също така мисля и че директното противоречие между двамата родители е пагубно за възпитанието, за това в такива моменти само допълвам, че се удря само  в защита и то ако госпожата не е до тях (ако я вижда - да тича при нея и да се оплаче).
Друг е въпроса, че и самите госпожи в градината си противоречет - едната ми обяснява как го учила да се бие, а другата - че го пази да не го бият. 

Ама много интересни теми сте подхнанали, но нямам време много да пиша сега и ме е яд!

За предложението на Вероники и аз съм ЗА, със сигурност ще направим и ние нещо. А Дядо Коледа ще каним ли?

За възпитанието мога мнооого да пиша , а отскоро ще мога да се изказвам и професионално по темата  Исках много да споделя с вас, но чаках да мине официално всичко, обаче сега докато сме на темата ще се похваля малко предварително, че се сертифицирам като инструктор по програмата Трениране на успешни родители (Parent Effectiveness Training и в България) и живот и здраве от догодина ще започна да правя курсове за родители в София. Част от мечтите ми, надявам се, започват да се осъществяват... Стъпка по стъпка, надявам се, да развия нещата в посоката, в която мечтая...

В тази връзка, Шу, какво стана с онази мечта дето й стискахме палци?

И накрая не мога да не се похваля с успеха на Гого на първото му математическо състезание - участва на 5.11. В Софийски математически турнир и има 48 от об 50 точки, т.е. трети резултат и на 14.12. сме на награждаване 

    Обичам я тая Криси!!!
И си права за пустата скромност, но твоята е напълно безпочвена, можеш да я прибереш в шкафа за друг път. Специално за децата много се старая уж да си  я избия от главата, когато ги хвалят.

  на Ел и мирамар, браво на Гого и мама    Ако се преместим някога в София, ще се запиша на курс при теб, СЗА и в кооператива на Вероники 
Сиа, аз на работа не ходя и пак в чудо се виждам. Сами с 2 деца си е трудно, много трудно.


Тук пък аз виждам прилики с Ния, тя е същата с пеенето и рисуването, само източникът на лиготии е татко. Въобще докато от яслата до офиса му може да е чудна, влезе ли той в колата и на секундата се започва. Той пък казва, че мен като ме няма пак всичко е ОК. Пък като дойдат и баба и дядо и ............   

За коледните подаръци - първо искаше червен подарък, сега вече е ясно, че вътре трябва да има кукла и тя да танцува. Имам да търся, аз такъв тип играчки хич не харесвам и не съм заглеждала, да видим какво ще открия.  Вероник, ти сигурно пак ще предложиш нещо интересно, чакам с  нетърпение. Все пак трябва да се дадат идеи и на бабите, преди да са ни напълнили къщата с глупости

Ох, много набързо.
Вчера точно започнах да пиша и Мария ми изгаси компютъра. Разбира се , току що бях чела за възпитанието тук и -хайде сега ще те наказвам до вратата в ъгъла. Тя горката реве, дърпа се , аз я натискам и я наказвам  Нея много я е страх от наказания, защото колкото пъти съм казвала, започва да подскача от крак на крак и да не иска. Не знам как успявате да ги наказвате вашите.
Зеленко, Мария, като й повиша тон, и тя не харесва и започва да вика Мила мама, мила мама, с най различни интонации-демек да не се ядосвам...
Вероник, от къде ще си извикаме Дядо Коледа, имаш ли идея? Аз разгледах
и само дядо коледа под наем ми се видя добре. Може би ако знаем къде се наемат актьори, всеки би изиграл Добрия Старец... А Снежанка искаме ли? Аз не държа.
Линкът явно е спам. Адресът е wwwточкаpokanidiadokoledaточкаcom/
Моят принос за празника ще е да взема балони с хелии, разбира се някаква почерпка и мога да снимам с камера, ако някой донесе
СЗА, много се радвам за теб и ти се възхищавам направо за това как успяваш да искаш реални неща и да работиш за това, така че да се случат!!! Много хубаво!
СИА, просто не се справям! Лошото, е че все още ми тежи и се тормозя, че е разхвърляно и мръсно, а не се примеря, че просто е такова, защото засега няма как иначе. Вече и аз мразя почивните дни, защото си наумя програма макс за подреждане и почистване и то се случат само 2 от 10 неща и се побърквам. А най-най- лошото е, че и за Мария нямам време, колкото бих искала.
А да знаете ,СЗА колко вълшебно чете приказки...! Очарована съм и от нея и от читалнята, в която бях за пръв път и където много е уютно и приятно.
Айде закъснях за работа!
Ще се обяснявам друг път.

Здравейте,
нещо не мога да влезна в ритъма на нощните смени. Преди нощна не мога да спя, след нощна целия ден съм   Сигурно ми трябва време.

СИА- аз като имам баби да я вземат Елия пак не успявам някой път. Е сега е различно със смените, но пък трябва и почивка. Аз готвенето съм го свела до 2 пъти седмично ( готвя по 3-4 неща, взимаме и рибка и готово). Чистенето е когато и Илия е вкъщи, че да помогне малко. И останалото време е релакс.
Сега обаче имам да подреждам разни неща и само го отлагам и в хола е ад.

Окич- Елия като реша, че ще я наказвам, говоря с равен тон. Сега гледах "бавачките" по ТЛС и действам без да искам по правилния начин. Не че разбирам много, но при нас помага, когато я накажа ( естествено не за глупости и често, защото като стане навик няма да проумява какво е направила). Но като цяло имам доста послушно дете.
Не знам при вас как е, но на мен ми се струва, че за 2 седмици се отприщи едно правилно говорене ( ще, може ли, били и т.н), почни няма бебешки думи. И започнаха едни страни въпроси. Вчера например беше - защо мъжете имат големи кореми пък не раждат бебета? ( то и аз това се питам ).

Айде и аз се отплеснах, ама гледам да допринасям за постовете и да стигнем 50 страница преди Коледа  

Еля, браво на твоята умница! Откъде ги извади тия въпроси?  

СЗА, честито! А пък моята ученичка вчера се върна с грамота - трето място по редене на пъзел по случай 250- годишнина от създаването на пъзела.  Много смешно ми стана, но и много мило. Дай Боже децата да продължават с успехите и занапред! Много успехи и на теб в новото начинание.  Винаги си ми била пример за жена, която знае какво иска, и намира време за всичко, и това, с което си се захванала, ми се струва страхотно и много подходящо за теб!
Сиа, сигурна съм, че много майки припознават ежедневието си в твоя пост (включително и аз). Което не е успокояващо, но това е реалността. И аз мога да споделя, че докато Криси беше на ясла е имало моменти, когато тайно съм се радвала на болничните, защото съм с детето си по цял ден, нищо че е болно. Много е трудно без баби и въобще не е въпрос на организация, просто наистина трябва да жертваш някоя област от живота си за сметка на по-важни неща. Който е намерил начин да гледа сам деца и всичко отвсякъде да му е изрядно - нека каже тайната.

  SZA, много интересно звучи това с курсовете за успешни родители. Сигурна съм, че ще имат успех. В крайна сметка всички понякога имаме нужда от съвет, малко побутване и помощ отвън.
  Сиа, относно отглеждането на децата без помощ - ами при нас е изцяло така, не защото са далече, а защото са вече в друго измерение . Най-стресиращото поне за мен е, че няма на кого да разчитам в критични ситуации, както се и оказа. Откакто са се родили съм се молила да не се разболявам, че няма кой да ги гледа, но и това ми дойде до главата в един момент. Да не ви казвам как в един момент като не можех да стана от леглото си представях как се налага да ги дам в социален дом. Обаждах се на Петко да му рева по телефона да си дойде, а той милия не посмя защото беше на нова работа от 1-2 месеца, дето отпуски не дават току така и трябваше (а и още трябва) да се доказва ежедневно заради насъщния на семейството. Роднини имаме - лели и чичовци, но те си имат свои внуци и са достатъчно ангажирани с тях. Канят ни отвреме навреме на гости да се порадват на децата, да поцъкат с език, колко добре се справяме сами и дотам. Не мога да им се сърдя естествено.
Така че момичета да знаете, че има и по-лошо и че дори и далече и/или още работещи вашите родители със сигурност ще ви подкрепят в труден момент ако се наложи.
  Пак се извинявам ако съм ви натоварила с мойте неща.

 А пък ние в момента сме на вълна "Икам сам" и това важи за всичко друго освен за дейностите, с които наистина могат и трябва вече да се справят сами като събличане и събуване след влизане отвън, обуване на пантофи и др. Там запяват друга песен "Не мога сам. Мама! Оси/Дани бебе." Е влудяват ме! Когато им изнася са бебета, но иначе по-големи от тях няма. Голяма борба е за отварянето на тези пусти врати - ама не в апартамента, а големи и тежки на входната врата, на асансьора, на входа. Как още някой не е останал без пръсти не знам. Всеки път обяснявам, че тези врати се отварят само от големите и че могат да се наранят, но сякаш ги настървявам още повече. Научиха се да пускат сами лаптопа и СД плейъра и то не защото им е предоставен свободен достъп до тях, а защото са толкова бързи и умели в катеренето, че са свършили нещото още преди да успеем да реагираме. Изобщо няма сила на света, която да ги убеди, че има неща, които децата не трябва да пипат и точка. А определено не съм мекушава като родител. Но това, че са двама и волно или неволно си пазят гърбовете при правенето на бели прави опитите ми за възпитание доста безплодни.