Майките и техните съвети

Най- цветистият съвет на майка ми  беше "Уста да имаш, език да нямаш". Ако желаете, опитайте се да изтълкувате какво е искала да ми каже!

 Уста имам, език нямам. — Не обичам да споря, да се разправям.

Според мен е хубав съвет. Колкото по-малко се разправяме, толкова по-малка е вероятността да кажем нещо, за което по-късно да съжаляваме.

Авторката, дано всичко до края е наред и да си имаш сладка, малка Габриела.
Ти си наборка на дъщеря ми. Но тя засега не бърза да се обвързва, да живее с приятел и да ражда - решила е да работи за име в професията. Разбирам те, разбирам и майка ти.
Може би жената се притеснява, мисли те. Може би иска да помогне, да даде съвет кое как да направите за да ти е по-лесно до октомври. Може би и тя иска да се разбирате, но не се изразява правилно. Може би нещо я спира да ти каже и покаже всичко, което мисли преди да се видите.
По себе си съдя - мисля едно, а като си дойде дъщерята и се завихря нещо друго.
Дразниш се от думи на майка си и се притесняваш как ще ги изтълкува приятеля.
Дано всичко при вас да е наред винаги. Но знай, че приятели много, а мама е единствена.
Обикновенно тя няма да ти откаже помощ, ще пренебрегне нещо нейно.
Много е лесно - уста да имам, език да нямам.
Не сме толкова древни, все още можем да ви бъдем от помощ не само за готвене и чистене.
По-страшно ще стане, ако мама млъкне. Тогава дъщерята ще се почувства забавена и изоставена.
Може би ще осъзнае, че мама също има нужда от личен живот, от време за себе си, от разговор и споделяне с дъщерята.

Аз непоискани съвети  не търпя. ПРи всеки опит на майка  ми  да  ме съветва, без да съм я молила, подчертавам дебело, но с  усмивка,  че  когато имам нужда от опита й, ще го потърся , но  за  конкретното  нещо  той не ми е нужен.
В интерес на истината, често след това, като  поразмисля, осъзнавам, че  все пак е права. И   го правя по нейния начин, което й доставя неимоверно щастие, че видиш ли, ми е била  полезна Майки, какво да ги правиш
Въпроса е в начина, по който се дава съвета. Моята  го прави ненатрапчиво, но със завидно постоянство
Съветването  на  твоята ми напомня  на   опит за налагане. Пропускай думите й покрай ушите си.

Ох, и моята е същата. Сега е тук и само тича след децата с някакви плодове и разправя как не ядяли дастатъчно, домашната помощница не чистела като хората, аз не съм си почивала достатъчно, на мъж ми му станало много дълга косата.... Но като и направя забележка спира и след час пак. Не го прави нарочно, от възрастта си е, от поколението-явно така са възпитани да дават съвети. Иначе много е послушна, така че не и се дзразня определено.

Това не е абсолютна истина. Не знам за вашите майки, но моята не се вписва в горния цитат - нито помощ, нито одобрение, камо ли да пренебрегне нещо свое - да, бе, да! Само дуднене, критики и изисквания в стил "ти мене уважаваш ли ме". Та като чуя такива клишета "мама е една" си викам "И слава богу!".
Най-добрият съвет по темата е наистина да казваш "Да, мамо. Добре, мамо." и да правиш, каквото според теб е най-добре. И по-малко нерви.

Влизам в клуба. За разлика от вас ,аз съм най-черната от черните дъщери.  А какви деца имало........

mimenceto123, да те "успокоя" - тя няма да се промени, даже може и по-зле да стане.
Изходът е един- спри да се ядосваш, прави си каквото ти си знаеш и за да има поне привидно "мир и любов", казвай:"Да, добре" и така.
Ако можеш не я допускай прекалено близо до вас, всяка жаба да си знае гьола, това че ти е майка не значи, че може да ви се бърка на всяка крачка. После като се роди бебето ще ти е още по-трудно, затова наложи някаква прилична дистанция от сега.

Аз знам ,че майката е една ,никога няма да го забравя .
Когато ми е трудно и тежко при нея отивам .
Знам че няма да се промени и като се роди детето ще става по зле ,то това е семейна черта баба ми е същата
Моята майка също се дразни на своята ,само се моля аз да не стана такава.

Аз на моята майка/чиито съвети са в повечето пъти безумни за мен и моето семейство/ й казах директно, че съветите й са нежелани. Първите години от брака ни помълчавах, но като се роди детето направо се скарахме още на втория ден от изписването. От тогава тя си знае, че ако искам съвет ще си го поискам и си мълчи в повечето случаи 

Не мога да бъда толкова рязка ,въпреки че го заслужава сърце не ми дава да извикам "остави ме намира " или понеже все нещо в къщи не и харесва да и кажа да не идва -а толкова пъти м е било на езика.
Тоест аз и се карам ,но после ми става гузно ,че съм се държала така и тя се сърди на всичко отгоре.
Баща ми горкия много добре ме разбира и все и говори да спре да се меси и обажда ама все тая.

Ако е като моята майка, положението ще става все по-зле. Когато децата ми започнаха да порастват, намесата й в нашия живот стигаше дотам, че ги настройваше против мен (що не им давам близалки, що не им давам да пият газирано, що им давам плодове, що ги храня с пълнозърнест хляб, що им давам витамини и т.н. - та, тези неща доказвали, че съм ужасна майка...). Така, че - повече мъдрост и разум, и по-малко компромиси към такива "майки". Защото после връщане назад няма - дистанцията, която може да създаде една такава "майка" между внуците и дъщеря си, може да се окаже голяма колкото бездънна пропаст. А такава намеса може да означава всичко друго, само не и обич, и грижи...

mimenceto123 Здравей и в тази тема  
Майка ми почина - че по някои път ме дразнеше, дразнеше ме,но пък сега ми липсва.
Виж обачее баба ми и бабата на приятеля ми ама такааа ни дразнят ,че извън кожите ни изкарват.
Баба ми в началото на бременността ми се опитваше да  ми казва какво да правя,как да се обличам и пък как да живея и тн ейй направооо   бях полудяла ,но набързо я сиктирдосах.
Сега пък неможе да си затворим вратата от нея. Тя живее в съседния вход и само да ни види,че сме се прибрали и веднага звъни. Ако щеш ми вярвай 100 пъти съжалих,че се нанесохме в този апартамент. Не ми се мисли какво ще става като се роди бебо(живот и здраве да е)   от сега ми обяснява как щяла да го къпе с яйце и незнам си какво си... Викам си да да ейй сега стой и гледай как ще стане. Ще я отуча и от този й навик да идва и да досажда. Иначе да за това,че било мръсно или,че не било сготвено или,че незнам си какво си редовно ми прави забележки. Обаче тя никога не се съобразява с факта,че се прибирам в 19 часа от работа,че съм изморена  и искам да си легна,че имаме  куче и ,че не е най-важното дали е сготвено. Като не е здраве да е ще излезнем да ядем навън.
Бабата пък на приятеля ми - тази селска женица взела и тя глас да надава как сме щели да гледаме дете сами,какво ще го правим това куче и тн  
Като цяло обаче взеха да свикват с мисълта,че няма да се налагат и ,че каквото реши ние за нашето си семейство това ще бъде. Така,че смятам,че ако майка ти види веднъж два пъти ,че неможе да се наложи ще се усети.
Междудругото mimenceto123 вие как ще гледате кученцето ви като се появи бебка? Мислили ли сте по въпроса?

0o0o да и кучето е голям проблем за нея
Като и казах ,че няма да го махаме почна да ми развива теории как можело така ,обясних и спокойно отново и тя взе да ми са наема "оо0о бе Мария стига глупости как така  с кучето ,като наближи раждането пак ще говорим"
Все едно нещо зависи от нея .След 300 пъти обяснения май свикна с мисълта.
А как ще го гледаме -остава си при нас ,просто няма да влиза в стаята при бебето .Той е много мил и послушен вярвам че ще се справим .Сега от както направихме ремонта на спалнята не му давам да се качва на леглото но и той няма някакви мераци .Явно е объркан от промяната.
Много четох из форумите за бебетата и кучетата смятам ,че няма проблем.

Ама да и аз това им казвам нито ще сме първите нито последните,които ще имат куче и бебе. Плюс това то нашето кученце е малко не е някой звяр. Обаче те само като ме чуят и цитирам :"ама ти нормална ли си ,веднага да го махате ее там пуснете го на улицата или в некое село"