Майките и техните съвети

  • 14 706
  • 103
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 25 846
Измислила схема ,днес баща ми ми каза ,как докато съм била в болницата щяла да доиде и да изисти  У НАС.
Да ама не,мъжа ми няма да му хареса идеята. Mr. Green

И защо? Като иска - да чисти. Тъкмо вие ще си спестите труда.
Ей, няма да се научите да гледате интереса, значи...  Laughing
Чети по-нагоре как една съфорумка хванала майка си да ѝ слугува, защото била "заета с бебето".  Wink

# 61
  • София
  • Мнения: 17 377
Ооо, ако питаш майка ми, ние живеем в минимум кочина  Laughing Което изобщо не е така, чистичко си ни е, просто не го е изчистила тя  Laughing
Научила съм се да влиза и излиза. Примерно тя - и ръбчетата отдолу на пералнята и сушилнята никога не са ти чисти! Аз - вярно си е, хич не се сещам да ги мина. Е какво повече да каже тя?  Laughing

Иначе докато бях в болницата сега с малката, мама беше у нас и почисти, хич не съм се дърпала. Че това си е помощ. Трябваше ни малко време после да намерим кое в кое шкафче е хакнала, ама това да ни е проблема  Laughing

# 62
  • варна
  • Мнения: 1 228
Ами нормално е човек да не сеща понякога за ръбетата на пералнята примерно .
И защо да идва да ми чисти ,да намери 1300 косура и да ми натяква,все пак не се смятам за 100% домакиня ,но не съм и такава каквато тя се опитва да ме изкара.

# 63
  • София
  • Мнения: 17 377
Въпросът е защо ти пука като ти натяква, това е основното. Като си отговориш, ще спре да ти пука и ще стане много лесно. Тя ще си говори, ти ще се усмихваш и ще й обясняваш, че това е проблем само за нея, за теб не.

# 64
  • Мнения: 284
Радвам се, че моята майка не е чак такава, за каквито майки прочетох тук Simple Smile. Но някой да ми посочи майка, която не раздава съвети, ами нали за това е майка  Wink. Шегувам се, мисля че съветите трябва да са много премерени и в повечето случаи да се дават когато са поискани. Но тъй като и аз вече съм майка и се виждам как си мисля, че само аз знам какво е най-добре за моето дете и много се притеснявам, че когато синът ми порасне може да съм от споменатите във форума майки Embarassed. Но ще работя по въпроса да не е така Peace. А що се касае за моята майка, понякога и се ядосвам когато ми "дава акъл" но всъщност усещам, че тя просто иска да се чувства полезна и значима Simple Smile.

# 65
  • Мнения: X
Моята стъпка нагоре

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: "Обичам!"
Тя ме събужда със мила усмивка,
в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква - тя, дъщеря ми.
Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща стената,
прикрива сълзите и аз я разбирам.
Тя е моето слънце и моята вечер,
моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша, ме чувства далечна,
но после си вкопчва във мене ръката.
Тя ме придържа, когато пропадам,
до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко "мамо"...
Аз я обичам, но тя не разбира,
че майките често превръщат се в чужди.
Когато корим ги, нима не разбират,
че лесно се чупят красивите кукли?!
Аз съм до нея, но всъщност ме няма
и тя ме поглежда хладно, със злоба.
Но аз и прощавам, понятие няма,
за нея ще мисля дори и от гроба.
Понякога искам да плача, да чупя...
Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,
че моята сила е тя - дъщеря ми.
Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко...

# 66
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 197
Моята стъпка нагоре

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: "Обичам!"
Тя ме събужда със мила усмивка,
в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква - тя, дъщеря ми.
Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща стената,
прикрива сълзите и аз я разбирам.
Тя е моето слънце и моята вечер,
моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша, ме чувства далечна,
но после си вкопчва във мене ръката.
Тя ме придържа, когато пропадам,
до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко "мамо"...
Аз я обичам, но тя не разбира,
че майките често превръщат се в чужди.
Когато корим ги, нима не разбират,
че лесно се чупят красивите кукли?!
Аз съм до нея, но всъщност ме няма
и тя ме поглежда хладно, със злоба.
Но аз и прощавам, понятие няма,
за нея ще мисля дори и от гроба.
Понякога искам да плача, да чупя...
Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,
че моята сила е тя - дъщеря ми.
Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко...

smile3518 smile3501 Браво!

# 67
  • Мнения: 348
Колкото повече влизаш в спор с нея, толкова по-големи дози от досегашното отношение ще получаваш. Най-успешната тактика е "Говори си, не ми пречиш." Съгласявай се, след което си прави, каквото знаеш.

Da.

И все пак в някой по-спокоен момент ( след раждането на бебето ) може да я информираш, че тези черни хроники вече не са подходящ начин да комуникира с теб.


П.П.
Горното е взето от опита ми с  моята майка, да ми е жива и здрава. Simple Smile
От друга страна, Мименце, моята дъщеря е на твоята възраст. Като разговаряме, аз понякога просто споделям някаква хрумка, както с приятелки. После се оказва, че тя я е приела едва ли не като нещо задължително.
Така че и дъщерите вземат много навътре думите на майките, защото са свикнали майките им да формулират правила.  И приемат всичко казано като правила. Честно казано, опитвам се да отучвам моята щерка от това, че ми е трудно все да си прецеждам думите. И не ми харесва някой да ме мисли за ходещ правилник. Simple Smile Надявам се и двете да успяваме полека да си говорим като равни вече.

Последна редакция: пт, 12 авг 2011, 21:27 от white flower

# 68
  • Мнения: 5 370
За съжаление, в тая тема срещнах коментари, които се покриват на 100 % и с моите преживявания с родители. Но не ми се споделя...само се надявам АЗ да не стана такава след време...

# 69
  • Мнения: 420
Моята майка рядко си позволява да прави забележки или да дава съвети. Често, когато го е правила съм побеснявала. Но като се замисля, май причината е била не толкова нейното изказване, а това, че може и да е истина.
Свекървата е друга бира- не говори, а направо действа. Но пък на мен хич не ми пречи, че ще ми изчисти къщата, гледа детето или наготви. Честно да си призная очаквам момента, в който и дойде музата и ме "изгони" с репликата: Ти на кафе няма ли да ходиш? Но аз и друг път съм писала за нея. Тя е перфекционист, а аз само се възползвам от това.

# 70
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 197
Моята майка рядко си позволява да прави забележки или да дава съвети. Често, когато го е правила съм побеснявала. Но като се замисля, май причината е била не толкова нейното изказване, а това, че може и да е истина.
Свекървата е друга бира- не говори, а направо действа. Но пък на мен хич не ми пречи, че ще ми изчисти къщата, гледа детето или наготви. Честно да си призная очаквам момента, в който и дойде музата и ме "изгони" с репликата: Ти на кафе няма ли да ходиш? Но аз и друг път съм писала за нея. Тя е перфекционист, а аз само се възползвам от това.
Ето това е!Не говори,а действа!С такъв чоовек мога да се разбера,защото аз самата съм такава..  Peace

# 71
  • София
  • Мнения: 1 735
Аз и преди съм писала по темата за отношенията ми с майка ми,но понеже е нещо подобно историята,ще ти напиша как действам аз.Майка ми започна неистово да ме дразни със съветите си откакто се роди дъщеря ми.Вече 4 години всеки божи ден се обажда с наставления поне 5-6 пъти-първо културно обяснявам,че няма нужда и имам други виждания,ако продължи и затварям телефона.В къщи,ако е -посочвам вратата.Да уточня и друг съвет-не давай после да ти гледа детето,че отърване съвсем няма да има.Майка ми сама и ден не е гледала детето ми,но всякакви здравни,семейни,прагматични,психологически съвети ,ако започна да я слушам може да ми реди с часове.1000 пъти и обяснявам,че мнението си е хубаво да даде,но еднократно и ако не се приема да се рабере.Или другия вариант е наистина "да,добре" и дотук,стига да не е много упорита,защото моята обича да повтаря до припадък.И най ми е драго да чуя,че "докато съм слушала,какво дете съм била...." Joy

# 72
  • София
  • Мнения: 6 213
Ооох много дава съвети и все от всичко разбира и няма как да я наддумаш...много се дразнех (и сега понякога), защото исках да докажа и покажа колко самостоятелна мога да бъда. Ама като поостарявам и като се гледам в огледалото все повече заприличвам на нея и все повече разбирам логиката и. И ми става тъжно.

Децата ми са болни от някакъв летен вирус, голямата повръща нон стоп 3-ти ден, аз съответно 3 нощи не съм спала. И днес й попросветнало и се надигна да гледа филмче. Аз я погалих и целунах (знам че не обича много но не се въздържах) и й казах "седни маменце по-удобно, не си свивай така коремчето да не ти се догади пак" и това малко 6 годишно уж нежно момиченце ми отговаря: "ох махни се и ме остави". Е много обидно ми стана и чак се разплаках - знам че не обича да я галят, знам че е изнервена от тежката болест, знам че децата понякога говорят така и знам че съветът ми беше тъп, но пак ми стана тъжно. Е не се въздържах и й казах, че аз съм и майка и винаги ще я обичам, но никоя принцеса в никое детско филмче не говори така на майка си, защото е грозно.

Все пак в темата научих разни интересни фрази за затапване на майки а и хубави деликатни изрази с които един ден дай Боже да не ядосвам щерката.

# 73
  • Варна
  • Мнения: 6 890
Аз нямам такива проблеми, свекърва нямам а майка ми е далеч. Разбира се, това не и пречи да раздава правосъдие по телефона, но не го преживявам.  Simple Smile Не се и карам с нея... е, понякога като ми звънне в работно време да ми говори някакви 'важни' неща, я режа с две думи и ми се сърди и не ми говори с дни. Такава е, не и се сърдя. Веднъж в годината ако дойде у дома пък направо деминстративно не пипа нищо, седи и мълчи - била в чужда къща и като ме знаела каква съм... не смее. Laughing
Аз самата не спирам да си казвам какво мисля на децата си. Малкото както и да е, ама и на голямото. Наскоро тръгва да излиза вечерта, обул някакви дънки които ми се сториха много смотани. И му казах  Mr. Green Отговор- беее... не разбираш!
След половин час пристига да се преоблича, двете девойки с които излезе също му казали, че дънките му са странни. Та иде той и вика - не може 3 жени една след друга да ми кажат едно и също, няма да ги нося. Laughing Ама пък нещата които аз му купувам харесват на всички. Извода - да ме слуша какви му ги приказвам и проблеми няма да има. bowuu
Но в отношенията с приятелките мълча като пън. Понякога едва се удържам ама мълча, мога.
Живот и здраве обаче за внучетата не знам дали ще мога. Разбирам от деца, какво да правя. Crazy

# 74
  • в света на илюзиите
  • Мнения: 636
Мимето, спасение няма. Единственото сигурно е, че ще става по-зле. За да се съхраниш се опитай да не ѝ се връзваш. Трудно е знам, знам и за това -"мразя се, че я мразя", но спасение няма. Пускай я покрай ушите си и "да, права си, така е".

Общи условия

Активация на акаунт