ТОЙ имал син на 3 години...

Viliko,  а детето не е ли припознато от бившия приятел, който се е мислел за баща. Защото това би било нормално, иначе ако тя не искаше припознаване, той щеше да се усъмни.

Тя не идва у нас - има си жилище тук и се виждаме за по час-два през уикенда.  
Близостта с едно малко дете се изгражда много бързо, стига да имаш желание и да подходиш с обич и внимание към детето.
Иначе си права за отношенията между майката и бащата - според мен това ще бъде проблемът, а не как и колко време ще имат баща и син. Но при желание за контакт у бащата и възпрепятстван такъв от майката, след години тя ще носи огромната вина за дистанцията и липсата на близост между детето и баща му.  

Виж, това не зная.
Осиновените деца - се заобичват много често! Не пиши така, моля те.
От друг астрана - ако ти възприемаш като по-правилно Той никога да не иска да общува с детето си - ОК, за мен това е направо гадост.

Ммм, дааа, това е интересен въпрос !

ПП Ами, Вилико, ако вече има припознаване, повторно такова не може да има от друг, пък бил той и биологичния родител...та...ми стана интересно след въпроса не Перуника какво в действителност е положението...Разбира се, това, че не може да има повторно припознаване, не означава, че няма други начини, но те са по дълги и мудни и минават през Съда.

Не знам, но ми се струва, че ако досегашният баща разбере, че детето всъщност не е негово, а го е припознал, може би не би имал нищо против да се задвижи някаква съдебна процедура и истинският баща и законно да стане такъв на детето. Струва ми се, че при всички случаи тази история няма как да не мине през съда.

Оспорване на припознаването

Чл. 66. (1) Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето и от прокурора.

Унищожаване на припознаването


Чл. 67. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.

Така като гледам, нещо няма как да стане с "новия" стар баща.

Ха, за това не се бях замислила, дали има начин не-истинския татко да спре да е татко и по документи.
Понеже имам познат с такъв случай - усъмни се, че детето не е негово и направи ДНК и се оказа прав в съмненията си. Обаче в акта за раждане си фигурира ...

Ааааа, това е доста тъ по, ако е истина! Знаеш, че не си баща, ама държавата ей така те натиска - няма пък, баща си, край...Надали. Сигурно има някакви начини...

Вилико, той може да иска да се сближи с детето, но най - многото което може да направи е да го вижда периодично. Нищо повече, абсурдно  е да живее с майката, нали ?
А и помисли как е било, преди той да научи за съществуването на малкия, имало е един мъж, който е смятал че е баща на детето, дундуркал го е, хлапето му е казвало тати, возил го е на конче и т.н. И този човек се разделя с майката и какво ?
Вече не е ли баща ? Детето ще страда за него, а твоят приятел ще му бъде непознат. И ще е трудно да се сближат заради това. И ще объркат детето - един баща, после друг баща. Още повече, че ще има проблеми с майката.
Не твърдя как е по - правилно, просто разсъждавам. За резултата - не знам как ме разбра, но имах предвид, че може детето да не реагира с възторг изобщо, усещайки настроението на майка си, и твоят приятел въпреки желанието си за сближаване, да не сполучи.
Това имах предвид под "съмнява ме резултата"
 

Е, то резултата няма как да знаем, права си, но...Не мисля, че правилното решение е да не опита, защото може да стане еди какво си.

Амииии, дори детето да не е припознато от "бившия си баща" , щом е на 3 години майката не може да съди БНД за бащинство.Малко е позакъсняла.

Роси, според мен си по-черногледа отколкото е реално положението.
Първо надали на това дете някой ще му натрапи веднага приятеля на Вили и ще му каже - това е баща ти, свиквай.
Ще се виждат, ще се опознават, лека-полека ще се види как вървят нещата, ще се преценява в движение.
А мъжът, с който до момента са живели, ако не иска да има вече нищо общо с тях, така или иначе ще изчезне от картинката, със или без истинския баща в картинката.

Истинският баща няма как да има неограничена във времето възможност да си "получи" бащинството - това би означавало несигурност по отношение на детето. Самото припознаване е иститут, които законодателят е допуснал и който може да не се основава на действителността - само и само детето да има установен произход.

Да, доколкото знам целта на това е да се защити детето. Няма "днес баща - утре няма". По същата логика родените до 300 дни след развод на родителите си деца, автоматично се водят деца на бившия съпруг.

Yulichka, именно, такава е логиката на закона.