Аз казвам да вземе да се консултира с адвокат, за да е наясно как стоят нещата откъм правната страна. Не пречи пак да си изживее емоциите, но да се допита до човек, който е страничен и невъвлечен емоционално в ситуацията. Едва ли е първият случай.
- Публикувана: 27 юли 2011, 17:29 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2011, 18:10 ч.
ТОЙ имал син на 3 години...
Чувам се днес с един приятел, от друг град е и основно с разговори по тела и скайпа поддържаме отношения. Питам го - как си бе човек, а Той - много зле, оказа се, че имам син на 3 години. И аз 
Историята е следната - имал приятелка преди 3 години, ходили са близо 2 години, разделили се накрая. Та тя му се обадила миналата седмица и му казала, че имат син. Сега иска да се съберат да живеят заедно, детето вече питало за баща си, заради него.
Човека беше просто в шок. Малко неща ми каза, объркан е много.
Тя всъщност си хванала друг, казала, че детето е негово, живели заедно. Да, ама другия я напуснал, тя в яд му казала да се маха, че детето не е негово. Тогава потърсила истинския татко. Сега всеки ден му звъни да го пита кога ще отива да живеят у тях заедно.
Да, баща е да добавя - правили са ДНК.
Та аз се зачудих какво да му кажа...
Думите ми бяха, че той трябва да си понесе отговорността - като го признае, като му дава издръжка и го взима, грижи се за него, но ако не иска - да не ходи да живее с нея /той категорично казва, че грам не я обича и не иска/.
Странно...
Историята е следната - имал приятелка преди 3 години, ходили са близо 2 години, разделили се накрая. Та тя му се обадила миналата седмица и му казала, че имат син. Сега иска да се съберат да живеят заедно, детето вече питало за баща си, заради него.
Човека беше просто в шок. Малко неща ми каза, объркан е много.
Тя всъщност си хванала друг, казала, че детето е негово, живели заедно. Да, ама другия я напуснал, тя в яд му казала да се маха, че детето не е негово. Тогава потърсила истинския татко. Сега всеки ден му звъни да го пита кога ще отива да живеят у тях заедно.
Да, баща е да добавя - правили са ДНК.
Та аз се зачудих какво да му кажа...
Думите ми бяха, че той трябва да си понесе отговорността - като го признае, като му дава издръжка и го взима, грижи се за него, но ако не иска - да не ходи да живее с нея /той категорично казва, че грам не я обича и не иска/.
Странно...
Тя тая жена е луда и нагла..
Въпреки, че фактите по казуса не са ясни, струва ми се, че вече е късно и невъзможно за законно уреждане на отношенията. Оттам са и напъните на майката за изнудване - ще има достъп до детето, само ако живее с нея.
Т. е детето си остава на името на другия мъж и толкова .
да си събере акъла още в началото, а не да се изживява дълго шокиран. Защото въпросната мацка на това разчита. 
Да, за това съм съгласна.
Адвокат задължително.
Лошото е, че от толкова мои познати и близки с разни казуси, досега за един свестен адвокат по семейно право не съм чула.
Е то за ДНК тест не се иска години да минат я 
Специално ходих да видя по сайтовете - "10-13 работни дни". Сигурно има и експресни, но цялата история е твърде калдаръмена - хлопа та дрънка.
И викаш обадила се миналата седмица, че има син, а вече ДНК!! тест направили и той иска детето ..
Не претендирам за точност , но мисля , че ДНК теста е доста скъп и не става от днес за утре .
Кой го е платил ?
В живота и по-сбъркани неща се случват.