Отговори
# 135
  • Мнения: 5
Здравейте, и аз съм на работа и много ми се спи и като изключим, че освен хляб и кашкавал друго не мога да накуся и съм 2 кг надолу всичко е ОК Simple Smile
 Утре съм на доктор да ми пуска първите изследвания и стискайте палци да са наред, че витамини не ми се пият от сега - с Росен пиех Suple-mamman някакви френски, ама толкова големи като копчета на балтон та нямат преглъщане!
 За сега това от мен! Лек ден на всички!

# 136
  • Мнения: 98
Здравейте, ние сме добре, аз да се похваля, че вече не ме болят зърната докато кърмя и не ми се гади от миризмата на хладилника, голям кеф е, все още ми мирише, но не ми се гади, също така от 3 дни не съм яла пържени картофки  Crazy. И първия път и сега хладилника и картофките  доста ме тормозеха. Иначе аз си пия витамини Наталбен, испански, и сега и предишния път до края, без да ми ги предписват, но доста добре ми влияят, мънички са и не са ми проблем.
 Единственото което ме притеснява е ,че предния път ми откриха  диабет, майка ми е с диабет и ги бях предупредила. Във втори триместър имах резултат 138 ,а мах е 140 и им казах да ме изследват, но те не пожелаха и се оказа след месец, два, че съм с диабет и два месеца по късно в последната седмица в която преносвах, ме лекуваха с диета.................Та ми се иска сега от по-раничко да се вземат някакви мерки, но както вече споменах, тук никoй не си дава зор............и така това от нас за сега, лек и хубав ден Heart Eyes

# 137
  • Мнения: 13
Здравейте ,отдавна не съм писала,защото все пътуваме нанякъде с мъжа ми.Да споделя с вас ,че фолиева киселина не пия от 3 седмици,защото се установи че от нея получавам кожния обрив и сърбежите.Чета ви редовно  и стискам палци на всички ви всичко да е наред,  особенно на deizy  Hug
Имам чувството че усещам мъника от 2 дена,може и да си въобразявам,защото с първата бременност усетих малкия в 4ия месец.Възможно ли е?
Целувки и леко бременеене. Hug

# 138
  • София
  • Мнения: 6 324
uana, и аз имам чувството, че усещам бебето на моменти, докато с предната бременност не беше така толкова рано. Сега ще поровя пак дали е възможно...

# 139
  • Мнения: 8
she_moto да знам, че има и много хубави унисекс, ама ми се иска първо да разберем пола и тогава да инвестираме в дрешки. Иначе за горещото, аз въобще не излизам преди 17 часа, в тези жеги ме е страх много да не припадна някъде.

А коремчето ми е еднаааааа идея, ама много малка идея подуто. Вчера както си лежах и си викам дали ще усетя нещо, ако го притисна с ръка. Истината е, че усетих само корема ми как къркори след фасула, който ядох по-рано  Embarassed. И мъжа ми даже ми се скара, че съм щяла да задуша детето и като пораснело щяло да му каже как съм си правила гаргара с него, моля ти се  Stop. Иначе очаквам към края на август да се обади мъника  Mr. Green.

# 140
  • Мнения: 5
Аз четох, че с второ бебча се усеща по-рано шаването и чакам след 2-3 седмици да видя дали е така Simple Smile

# 141
  • Мнения: 2
Привет, момичета-кокичета!  smile3525



И аз се ослушвах за deyzi последните два дни. Нищо не ми се струваше достатъчно значимо да бъде казано, сравнено с очакването да чуем, че всичко при нея е наред. Все още се опитвам да си обясня мълчанието й с това, че имаха смърт в семейството; знаете с каква галимация и тичане си е свързано, освен със скръбта, разбира се. Може просто да не й е до форума в момента и аз искрено се надявам това да е единствената причина да не пише!

Такааааа... След пауза за насилствено изваждане по обратния път на трите солети, които изядох преди малко, се връщам пред клавиатурата... Мъкна със себе си остатъка от пакетчето, защото леко ми просветна, та ще се опитам да натисна храната да тръгне в нормалната си посока.

Във връзка с дрехите за нас, мамите... След месец ядене колкото за симулиране на някаква дейност през устата, влизам във ВСИЧКИТЕ си летни тоалети, в които преди това не успявах. Дори коремчето прибирам между копчетата, без да чувствам дискомфорт. Безумно хубавия резултат от това е, че за едно специално събиране след седмица ще мога да се появя в пълен блясък в едно мнооооого шукарийно рокле и, ей богу!!!! - смятам наистина да блестя яко, че после като тръгна да се разтягам във всички посоки, не се знае кога ще ми се случи чак пък толкоз грация отново...   Laughing

За бебешките дрешки - от двегодишния ми син съм прибрала всичко, което е запазено или почти ново (и то никак не е малко). Дори докато бебеправихме, от време на време изваждах торбите - преглеждах дрешките, радвах им се и ги пренареждах, мислейки кои от тях биха били подходящи и за момиченце (ха дано!). Това обаче съвсем не означава, че и при сравнително заредения гардероб, който имаме, няма да се отдам на шопинг, когато раждането понаближи. Пазарейки сега дрехи за двегодишно хлапе, очите ми са непрекъснато в бебешките щандове и неизменно установявам, че колкото по-мънички са дрешките, толкова по-сладки и неустоими са...  Heart Eyes  Heart Eyes  Heart Eyes

# 142
  • Мнения: 8
dittta, голяма си скица  Laughing да ти имам и колоритния изказ. Чак ми разгаделичка любопитството с това твое шукарийно рокле  hahaha.

Иначе дрехи за "бременната аз" мисля да си взема на есен и то някакви клинчета и туники. Така ще изкачам, защото май на старите дънкита ще им дойде времето след година две.

# 143
  • Мнения: 208
Elileni, и аз мисля да заложа на подобни тоалети. Нещо не се виждам с гащеризон например. Пък туниката и след година, като прибереш корема, слагаш едно коланче и пак ще стои чудесно.
А за официални поводи. Ние има вероятност да ходим на сватба в началото на септември и не смея още да се пробвам с роклята, че миналата година ми беше доста точна, пък сега за 1 месец кой знае колко още ще се увеличат bombs и  pregnant. Може да се наложи да си купувам нова

# 144
  • Мнения: 596
Ееее, she_moto, аз бременен гащеризон не съм виждала от 100 г някой да носи...  Grinning Вече има съвсем нормални дрехи за бременни, дори много хубави.

# 145
  • Мнения: 172
ditta и мен ме развеселява най-искрено. Кефя ти се, ей  Mr. Green

За дрехите ужас. ПОнеже и аз съм си закръглена и ме е страх, че няма да успея да си намеря такъв голям размер  Confused Днес съм с един панталон, уж ми стана, ама като поседя малко с него и почва да стиска в коремчето, а не бива, нали? С някакви роклета трябва да се снабдявам и аз...ами като стане по-студено?  newsm78

Алекса също не е писала отдавна...

# 146
  • Мнения: 678
Гледам ,пишете за дрехи....Аз по-принцип нося само поли и рокли лятото,панталони7/8,само като съм на работа.От роклите имам и къси и дълги,полите всичките са до коляното или го глезена и са с ластик в кръста.Стават ми още и съм си изцяло с тях.А с блузките и потничетата нямам проблем,ще си ги нося до последно.Така беше и с миналата бременност,всички блузки с дълъг ръкав  си ги носих докато родя/имах малък корем,та затова/

# 147
  • Сфия
  • Мнения: 1 107
Аз пък момичета още преди няколко седмици не можех да си закопчавам дънките и не влизах в нищо, макар, че още коремът не ми личеше, освен за мен и мъжа ми. А не мога да кажа, че съм напълняла. Няма как да се случи при това гадене и повръщане.А сега вече имам заформена подутинка. Пиятелите се майтапят с мен, че от сега съм вързала коремче, па по-нататък не се знае какво ще правя. А по въпроса с усещането на бебето, аз мисля, че от сега няма как да стане това нещо.

# 148
  • Мнения: 208
*starlet*  и аз съм така, но все още имам едни черни панталонки до коляното, които закопчавам и не стягат прекалено. И аз не съм качила, ама коремче имам малко и както е по-твърдичко съвсем нормално да не ти е комфортно. Аз си мислех и за тия дънки с ластика отгоре, ама още е топло, пък и знам ли в крака и дупе колко ще се увелича.
Това с усещането - при някои може и да е внушение, но вярвам, че има по-чувствителни хора и те усещат от по-ранен етап.

# 149
  • Мнения: 2
 Wink

Ох, радвам се, че веселя и някой друг освен себе си, че то... като си разглеждаш по няколко пъти на ден в подробности стомашното съдържимо, се налага да обръщаш нещата на майтап, инак... я камилата, я принц Чарлз...  Grinning


Ами... като ви е забавно да ме четете, сега се сещам, че докато вкупом си чакаме включване от deyzi, мога да ви разкажа една прясна трагично-комедийна историйка от съботната вечер. (На който не му се чете - да пропуска долното смело, не е важно  Wink )


***
По заник слънце, по хладините отиваме ние с милото и малюшка при едни приятели, които са се наканили да си пекат барбекю пред къщата... Ветрец, добра компания, аз уж буча нещо по чинията си, за щастие в суматохата никой не обръща внимание, че ровя из храната като кокошка и не слагам почти нищо в устата си... Докато сме там и клатя крака на стола - всичко си е фарси, почти забравям доброто старо усещане как стомаха ми бодро се качва нагоре. Но тъй като си тръгваме тъкмо по времето на нощното ми гадене (23 часа плюс-минус пет минути... толкова е точно, че по него мога и часа да определям), по средата на пътя мен вече повече ме носи вятъра, отколкото краката. Милото мъкне на раменете си малюшка, няма как да му висна и аз в ръцете... Стоически удържам до един среднощен магазин на стотина метра от нас, от където сме решили да купим две-три дреболии. Обявявам на милото, че не мога и крачка повече да направя, да ходи да пазари, ще чакам навън... и се строполявам (сядам с други думи) в градинката пред маркетчето. Обаче ми е тооооооолкова зле, а тревата изглежда тооооооолкова примамливо за натежалата ми глава, че почвам леееееекинко да се накланям, докарвам положение от 45 градуса и вече сериозно разсъждавам върху дилемата дали да не си полегна за няколко минути... И без това минават само случайни минувачи, всеки изглежда зает основно със себе си.
Вече почти съм взела решение, когато зад мен се чува глас (ееее, съжалявам, че няма начин да възпроизведа ТОЧНО звученето... Абе нещо с темпа и напевността на плоча, чиято игличка непрекъснато прескача и връща все от едно и също място):
- Гуспожо.... Гуспожо... Ей, гуспожо, дубре ли си, гуспожо? Гуспожо, май ти е зле, а? Кажи де, гуспожо...
Напреки цялото си безсилие, се вдигам пак на приличните 90 градуса и се надявам обърнатия ми гръб да казва достатъчно категорично "ИЗЧЕЗНИ!". Обаче гУсподинът не само не се отказва, ами и ме приближава:
- Гуспожо, кажи нещо... Какво правиш тука, гуспожо?!?!
С половин уста (половин, за да не излезе и нещо друго, освен думите) отговарям кратко и сухо:
- Добре съм, чакам мъжа си. Той е в магазина. Ще излезе всеки момент.
"Кавалерът" поседява до мен взирайки се с очакване във вратата на магазина около минута. След това обръща другата страна на плочата:
- Гуспожо, ама наистина ли чакаш мъжа си, а? Гуспожо, къде е той, къде е? Защо не идва, гуспожо? Ти... май нямаш мъж, гуспожо...
Мълча, едва сдържайки поредния брутален пристъп на гадене и наум редя цялата тирада, с която бих обстреляла неочаквания си компаньон... СТИГА САМО ДА МОЖЕХ!!! Междувременно той установява с горчивина:
- Знайш ли какво, гуспожо? Ти си била много надута!!!
И... неочаквано и щастливо (за мен) напуска полето на словесната ни битка...  hahaha

Малко по-късно милото отнася цялата мощ на насъбраната ми раннобременна ярост:
- Ама това на нищо не прилича! Не може ли една жена спокойно да си седи в градинката, да й е лошо и да си повръща на спокойствие, без задължително всички навлеци в околовръст да решат, че си търси компания...  smile3511



Такива ми ти истории, мили мои съфорумки...  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт