- Публикувана: 29 юли 2011, 22:03 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2011, 10:18 ч.
работата или жилището е определящо за местоживеенето?
Според мен работата определя и местожителството.
Защото дори и да имаш някъде къща/апартамент, ако няма какво да работиш и как да се издържаш - няма и как да живееш нормално.
Принципно не се привързвам към места, за мен няма значение дали съм в родния си град или не, така че не ми пречи да отида там, където има работа и реализация. Т.е. това е водещото за мен.
Защото дори и да имаш някъде къща/апартамент, ако няма какво да работиш и как да се издържаш - няма и как да живееш нормално.
Принципно не се привързвам към места, за мен няма значение дали съм в родния си град или не, така че не ми пречи да отида там, където има работа и реализация. Т.е. това е водещото за мен.
това е много печеливш подход към ситуацията. Аз често се поддавам на емоции и сантимент, които пречат
Аз мисля, че хората (в по-голям процент), които дават мнение, че работата им е определяща за местожителството са или необвързани, или нямат все още деца, или децата им са вече пораснали и са поели по своя път. Разбира се, не говоря за отчаяни хора, без друга възможност за реализация. Трудно се взема решение за подобна промяна, когато имаш деца, свикнали с дом, среда, училище и т.н., ако имаш алтернативи, пък било те и не толкова просперитетни. Съдя по себе си, разбира се. Сега, аз съм в тази ситуация, гарджето ми излита от гнездото и вече почти нищо не ме задържа тук. Едва сега, започнах да допускам мисълта за промяна на местожителство, среда, език, навици, обичаи и т.н.... 
Едно е вярно, нямам деца за сега.
Но не мисля, че и това би ми попречило. Децата са доста приспособими реално.
Обвързана съм, но ако получа атрактивно предложение за работа, дори на хиляди километри, не бих мислила дълго...
Относно емоциите и сантимента, лично при мен са само към близките ми, но ми стига да знам, че са добре. Достатъчно е да ги чувам често. Реално погледнато пък, ако имаш добър доход, където и да е, ще може и по-често да пътувам да ги виждам, примерно или да ми идват на гости.
Разсъждавам по следния начин - ако съм у дома, до близките си, но не мога да им помогна с нищо, да съм полезна, то ще е същото като да ме няма. А ако имам работа, която ме удовлетворява и ми осигурява задоволителни финанси, то ще съм хиляди пъти по-полезна, дори и от разстояние.
Понякога си мисля, че разсъждавам така, защото след 19 год. напуснах родното си жилище и град и оттогава съм все на някъде. Навсякъде се чувствам добре и за сега свиквам много бързо с промените. Може би съм свикнала, а може и просто да е характер.
Но не мисля, че и това би ми попречило. Децата са доста приспособими реално.
Обвързана съм, но ако получа атрактивно предложение за работа, дори на хиляди километри, не бих мислила дълго...
Относно емоциите и сантимента, лично при мен са само към близките ми, но ми стига да знам, че са добре. Достатъчно е да ги чувам често. Реално погледнато пък, ако имаш добър доход, където и да е, ще може и по-често да пътувам да ги виждам, примерно или да ми идват на гости.
Разсъждавам по следния начин - ако съм у дома, до близките си, но не мога да им помогна с нищо, да съм полезна, то ще е същото като да ме няма. А ако имам работа, която ме удовлетворява и ми осигурява задоволителни финанси, то ще съм хиляди пъти по-полезна, дори и от разстояние.
Понякога си мисля, че разсъждавам така, защото след 19 год. напуснах родното си жилище и град и оттогава съм все на някъде. Навсякъде се чувствам добре и за сега свиквам много бързо с промените. Може би съм свикнала, а може и просто да е характер.
Едно е вярно, нямам деца за сега. Но не мисля, че и това би ми попречило. Децата са доста приспособими реално. Обвързана съм, но ако получа атрактивно предложение за работа, дори на хиляди километри, не бих мислила дълго...
Относно емоциите и сантимента, лично при мен са само към близките ми, но ми стига да знам, че са добре. Достатъчно е да ги чувам често. Реално погледнато пък, ако имаш добър доход, където и да е, ще може и по-често да пътувам да ги виждам, примерно или да ми идват на гости.
Разсъждавам по следния начин - ако съм у дома, до близките си, но не мога да им помогна с нищо, да съм полезна, то ще е същото като да ме няма. А ако имам работа, която ме удовлетворява и ми осигурява задоволителни финанси, то ще съм хиляди пъти по-полезна, дори и от разстояние.
Понякога си мисля, че разсъждавам така, защото след 19 год. напуснах родното си жилище и град и оттогава съм все на някъде. Навсякъде се чувствам добре и за сега свиквам много бързо с промените. Може би съм свикнала, а може и просто да е характер.
Относно емоциите и сантимента, лично при мен са само към близките ми, но ми стига да знам, че са добре. Достатъчно е да ги чувам често. Реално погледнато пък, ако имаш добър доход, където и да е, ще може и по-често да пътувам да ги виждам, примерно или да ми идват на гости.
Разсъждавам по следния начин - ако съм у дома, до близките си, но не мога да им помогна с нищо, да съм полезна, то ще е същото като да ме няма. А ако имам работа, която ме удовлетворява и ми осигурява задоволителни финанси, то ще съм хиляди пъти по-полезна, дори и от разстояние.
Понякога си мисля, че разсъждавам така, защото след 19 год. напуснах родното си жилище и град и оттогава съм все на някъде. Навсякъде се чувствам добре и за сега свиквам много бързо с промените. Може би съм свикнала, а може и просто да е характер.
На ТЕБ (както и на мен в момента) ти е достатъчно да ги чуваш, "виждаш" по скайп и да знаеш, че са добре, но когато има и дете е по-сложно 
вярно е, че детето усложнява доста ситуацията, особено за жената, защото тя започва да се съобразява с доста фактори. Преди да родя водещо в избора ми на работата беше- естеството на работата и парите. Сега обаче като се замисля се включват и раб.време, право на отпуски, болнични и т.н. защото ако преди не се замислях дали ще се прибера в 18ч. или в 21ч., уикендът ми ще е свободен и т.н. сега това е от доста голямо значение и се налага да направиш някои компромиси, защото освен от пари, детето има нужда от внимание, за което трябва време.
Едно е вярно, нямам деца за сега.
Но не мисля, че и това би ми попречило. Децата са доста приспособими реално.
Обвързана съм, но ако получа атрактивно предложение за работа, дори на хиляди километри, не бих мислила дълго...
Относно емоциите и сантимента, лично при мен са само към близките ми, но ми стига да знам, че са добре. Достатъчно е да ги чувам често. Реално погледнато пък, ако имаш добър доход, където и да е, ще може и по-често да пътувам да ги виждам, примерно или да ми идват на гости.
Разсъждавам по следния начин - ако съм у дома, до близките си, но не мога да им помогна с нищо, да съм полезна, то ще е същото като да ме няма. А ако имам работа, която ме удовлетворява и ми осигурява задоволителни финанси, то ще съм хиляди пъти по-полезна, дори и от разстояние.
Понякога си мисля, че разсъждавам така, защото след 19 год. напуснах родното си жилище и град и оттогава съм все на някъде. Навсякъде се чувствам добре и за сега свиквам много бързо с промените. Може би съм свикнала, а може и просто да е характер.
Но не мисля, че и това би ми попречило. Децата са доста приспособими реално.
Обвързана съм, но ако получа атрактивно предложение за работа, дори на хиляди километри, не бих мислила дълго...
Относно емоциите и сантимента, лично при мен са само към близките ми, но ми стига да знам, че са добре. Достатъчно е да ги чувам често. Реално погледнато пък, ако имаш добър доход, където и да е, ще може и по-често да пътувам да ги виждам, примерно или да ми идват на гости.
Разсъждавам по следния начин - ако съм у дома, до близките си, но не мога да им помогна с нищо, да съм полезна, то ще е същото като да ме няма. А ако имам работа, която ме удовлетворява и ми осигурява задоволителни финанси, то ще съм хиляди пъти по-полезна, дори и от разстояние.
Понякога си мисля, че разсъждавам така, защото след 19 год. напуснах родното си жилище и град и оттогава съм все на някъде. Навсякъде се чувствам добре и за сега свиквам много бързо с промените. Може би съм свикнала, а може и просто да е характер.
Сега просто предполагаш. Като имаш деца е различно - получаваш работата мечта и де забиват в място със скапан училищен район, 80 процента неграмотност и никакви частни училища 200 мили наоколо – какво ще направиш, ще си кажеш ли че детето ще се приспособи, какво толкова, и то ще е неграмотно, или ще се замислиш дали ще се преместиш. Масово хората около мен си избират работата около къщата, защото като купуват къща и имат деца гледат да е на място с хубави училища.
Много хипотетични неща станаха.
Колкото и да предполагаме нещата, които не зависят от нас, няма как да ги предвидим.
Казала съм моето мнение и сегашна гледна точка и не виждам смисъл да се оборваме взаимно.
Не съм привърженик на думите "като станеш на моите години - ще разбереш и ще мислиш по друг начин", "ако стане това с теб - ще разбереш и ще реагираш по друг начин", "като имаш дете - ще разбереш и няма да мислиш така"... Хората са с различен характер и реагират различно в различните ситуации, променят се с времето и т.н.
Но важното е, че темата е пусната сега и аз казвам сегашната си гледна точка.
А дали утре/в бъдещето ще мисля така, ще мога да ви кажа, когато то дойде.
Да се знае, че не се заяждам!
Колкото и да предполагаме нещата, които не зависят от нас, няма как да ги предвидим.
Казала съм моето мнение и сегашна гледна точка и не виждам смисъл да се оборваме взаимно.
Не съм привърженик на думите "като станеш на моите години - ще разбереш и ще мислиш по друг начин", "ако стане това с теб - ще разбереш и ще реагираш по друг начин", "като имаш дете - ще разбереш и няма да мислиш така"... Хората са с различен характер и реагират различно в различните ситуации, променят се с времето и т.н.
Но важното е, че темата е пусната сега и аз казвам сегашната си гледна точка.
А дали утре/в бъдещето ще мисля така, ще мога да ви кажа, когато то дойде.
Да се знае, че не се заяждам!
Откакто трайно се установих в любимия квартал, хич нямам намерение да мърдам.
Две години работих тук и като започна да си търся работа, пак ще е тук.
Способна съм да откажа престижна работа, ако се намира далеч - примерно тръпки ме побиват като си помисля къде е ул. Кукуш /ако се сещате какво има там/.
Две години работих тук и като започна да си търся работа, пак ще е тук.
Способна съм да откажа престижна работа, ако се намира далеч - примерно тръпки ме побиват като си помисля къде е ул. Кукуш /ако се сещате какво има там/.
за мен лично престижната работа, която върви с много добро заплащане не е за изпускане, но пък с появата на детето установих, че не е без значение и в каква среда ще расте т.е. кога ще се прибирам у дома, ще имам ли време да му обръщам внимание и т.н., макар че и дете без пари не се гледа
И при мен са отделни неща, не ги свързвам. Аз лично пътувам много, защото живея там където ми харесва и в къща, не в апартамент. Не съм избирала работата си по местоживеенето.
Все още нямам деца, обаче...после може би ще ми тежи.
Все още нямам деца, обаче...после може би ще ми тежи.
това е основната причина. После става тегаво
Само с любов и сантимент не се живее. 
Аз и мъжа ми първо живеехме на квартира, която избрахме в квартал, близо до работата ни (офисите ни са близо един до друг). След като продадох един имот и се сдобих с пари за собствено жилище започнахме да търсим такова в същия квартал, където ни беше квартирата, за да ни е удобно ходенето на работа. С кола стигаме за 6-7 мин., а с градски транспорт за около 15-20 мин. Градината на детето също е в квартала, на максимум 10 минути пеша (детски ход 
).
).