Не знам, ама аз нещо не ги вярвам тези истории за прошката и забравата, особено ако тези хора са всеки ден заедно и им се налага да делят един покрив и един залък хляб, или пък да работят заедно и да решават някакви проблеми за трети хора или неща. Ако хората бяха толкова способни на прошка и забрава, нямаше да се развеждат съпрузи, да се разтурват съдружия, рушат приятелства и роднини да не се погледнат цял живот. Според мен може да се прости евентуално, ако замесените не се виждат достатъчно дълго време и нямат пресечни точки, че да не са зависими един от друг. Според мен никога не се прощава напълно, а си остава една болка и недоверие. Но пък на кого ли не му се иска да е способен на прошка като светец! 
Подозирам, че по-скоро в едно семейство скелетите се държат мирно и тихо, здраво заключени в гардероба, за всеобщо удобство, така да се каже. Включително и изневярата - едва ли прощава, просто гледа да не мисли и говори за нея, защото е по-добре за всички. 
. 
и намирам отговори.Аз наистина искам да се променя,защото това е решението на проблема.