- Публикувана: 30 юли 2011, 22:24 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2018, 16:46 ч.
Обича ли ви мъжът ви?
После що имало лезбийки... 
Имам любима фраза,която споделх с бившия-Заради мъже като теб има жени като мен!
Отдавна съм спряла да се самонаказвам,защо не ме целунал днес,защо не ме е прегърнал от три дни...ми то аз самата съм така.Не всеки път ми е до любов и нежностЩом 6 години не ме е изгонил или пък аз него...и щом все още има оргазми в леглото,значи всичко е на шест 
Дали ме обича!Да.Това ми го казва всеки ден...чак ме дразни
Неможе да ни се угоди на нас жените
Имам любима фраза,която споделх с бившия-Заради мъже като теб има жени като мен!
Отдавна съм спряла да се самонаказвам,защо не ме целунал днес,защо не ме е прегърнал от три дни...ми то аз самата съм така.Не всеки път ми е до любов и нежност
Щом 6 години не ме е изгонил или пък аз него...и щом все още има оргазми в леглото,значи всичко е на шест Дали ме обича!Да.Това ми го казва всеки ден...чак ме дразни
Неможе да ни се угоди на нас жените
Аз съм отговаряла май по-напред, но не помня вече...затова пак ще се празпиша/старост нерадост... /
Та... в момента съм много доволна от него, прилично се държи , не ме ядосва, мил е не ми се отговаря много.
Иначе сигурно ме обича, колкото и да го побърквам/осъзнавам си го , но кво пък...такава съм си/щом още е с мен и не фанал пътят.
/Та... в момента съм много доволна от него, прилично се държи , не ме ядосва, мил е не ми се отговаря много.
Иначе сигурно ме обича, колкото и да го побърквам/осъзнавам си го , но кво пък...такава съм си/щом още е с мен и не фанал пътят.
И аз се питам същото от известно време...Станахме чужди,дръпнати.С времето тръпката си отива,но нали се очаква да я заменят приятелството и доверието?При нас няма доверие-станахме си чужди,гледаме в различни посоки.Той е груб,държи се с мен пренебрежително,ръси обиди с повод и без повод,случвало се да ме псува,болезнено ревнив,постоянно ме обвинява,че му изневерявям,че едва ли не докато той се блъска да ни изхрани аз обръщам дома ни на публичен дом....Като се върна назад във времето от 9 години сме заедно и той не е бил много по-различен може би аз не осъзнавах това,просто си мислех че проблема е в мен,че не правя нещата правилно.Стараех се да му угаждам,да не го нервирам,в това си старание изгубих приятелите си,сега няма с кого едно кафе да изпия...Родих му две деца,надявах се че ще мирне,исках да сме нормално семейство.От отстъпки назад вече няма накъде да отстъпвам и се чъвствам притисната да стената,повече няма накъде,лошото е че нямам и желание за повече компромиси.Когато влагаш усилия в нещо и виждаш,че насреща няма нищо в един момент просто спираш,но въпросът е какво да правя по-нататък?Ако се разделим на този етап,какво правя аз-без работа,в момента съм у дома и гледам сина си,който според съпруга ми е още малък за детско заведение,отстъпих и за това....с две малки деца,не мога да разчитам на родителите си-баща ми почина преди две години,а майка ми едва се справя с заплатата на шивачка,кога и платили кога не...
bochko, много ми стана сиво като ти прочетох поста...много тъжно, особено това че те и псува 
Знам и предполагам, че не малко жени в БГ живеят така, това което си написала не ме учуди ни най-малко, просто ми стана тъпо, че така се получава при някои жени, че бг мъжете са ни простаци, ориенталци, че докато се разминавам с поредния Ганьо по улицата който ми зяпа в циците, жена му след него мъкне торбите с пазар, навела глава в земята..
Съвет или мнение не мога да ти дам, просто така ясно и простичко си го описала, че си го представих образно. Успех ти желая и да са ти живи и здрави дечицатата
П.П Малкият наистина е малък да го даваш на ясли или градина - гледай си го в къщи, има време след като стане на 3 + ще го пуснеш
Знам и предполагам, че не малко жени в БГ живеят така, това което си написала не ме учуди ни най-малко, просто ми стана тъпо, че така се получава при някои жени, че бг мъжете са ни простаци, ориенталци, че докато се разминавам с поредния Ганьо по улицата който ми зяпа в циците, жена му след него мъкне торбите с пазар, навела глава в земята..
Съвет или мнение не мога да ти дам, просто така ясно и простичко си го описала, че си го представих образно. Успех ти желая и да са ти живи и здрави дечицатата
П.П Малкият наистина е малък да го даваш на ясли или градина - гледай си го в къщи, има време след като стане на 3 + ще го пуснеш
Краси ,имах предвид,че много трудно е намирането на работа и тя е по-ниско платена от мъжете,а и гледането на децата ни поставя в неизгодна позиция ,поне аз предпочетох семейството пред кариера /сега съжалявам донякъде ,ако знаех,че така ще стане нямаше да избера това/ ,но пък те в един момент ще пораснат.
Краси ,имах предвид,че много трудно е намирането на работа и тя е по-ниско платена от мъжете,а и гледането на децата ни поставя в неизгодна позиция ,поне аз предпочетох семейството пред кариера /сега съжалявам донякъде ,ако знаех,че така ще стане нямаше да избера това/ ,но пък те в един момент ще пораснат.
Те ще пораснат, но за кариера ще вече късно. Наистина съчетването на кариера и деца е много трудно. Затова трябват взаимни компромиси, не само от страна на жената.
няма "късно" за кариера, ако една жена е амбициозна и има качества, съчетано с късмета да е на подходящото място в подходящото време (но последното вече е извън обсега на планирането). На качествата хубавото им е, че не се изпаряват, в най-лошия случай малко да позадремят, но при подходящи условия и желание от страна на човека, се разцъфтяват. Да не говорим, че под кариера тук се разбира всичко, което е различно от безработица и просто иммането на работа. Едва ли една продавачка в магазин или чиновничка в някоя фирма е кариера.
и аз да си отговоря на въпросчето - май май не ме обича, то такова животно като обич не съществува - всичко според мен е навик, като свикнеш с нещо и си мислиш че го обичаш
- май май не ме обича, то такова животно като обич не съществува - всичко според мен е навик, като свикнеш с нещо и си мислиш че го обичаш 
Бочко, горе главата! Търси начини да се отърсиш от този...от мъжа си. Хич не му се впрягай, наглава няма да излезеш- почти съм сигурна- такъв тип мъже не се превъзпитават.
няма "късно" за кариера, ако една жена е амбициозна и има качества, съчетано с късмета да е на подходящото място в подходящото време (но последното вече е извън обсега на планирането). На качествата хубавото им е, че не се изпаряват, в най-лошия случай малко да позадремят, но при подходящи условия и желание от страна на човека, се разцъфтяват. Да не говорим, че под кариера тук се разбира всичко, което е различно от безработица и просто иммането на работа. Едва ли една продавачка в магазин или чиновничка в някоя фирма е кариера.
Ти чела ли си за Даниела Симидчиева...
Много "обичам" такива заключения.... Амбициозна и с качества! Да ,бе
То ако ни питаш всички сме амбициозни, че и качества имаме, ама излез на пазара на труда на 35-40 г. тепърва и ще си останеш само с амбициите и качествата.... Дано поне готвенето и чистенето да са наред, че.... - виж за тях работа се намира, ако и на 60 да си!
Коя е тази Даниела? Ти какво мислиш, че се прави кариера на 40 в някой супермаркет? За кариера човек, мъж или жена, първо трябва да притежава качества, които не се срещат под път и над път в определена професия. Например, счетоводители във възрастовия диапазон 20-60 години много, ама единици от тях стават експерт-счетоводители или правят собствени счетоводни къщи. Повечето, независимо от възрастта, си кютат цял живот като оперативни и все някой трябва да им виси над главите. На човек трябва да му стиска да се бори и да се доказва. Ако не му стиска, и на двайсет ще е мърдА.
Препоръчани теми