Глоба ако оставите детето си само

Кейси, представи си, че ти се наложи да оставиш седемгодишно дете само вкъщи за известно време. Няма да уточнявам при какви обстоятелства, но да кажем, че се наложи по някаква спешност.
Представи си какво би му казала, преди да излезеш.
Първо...
Второ...
Трето...
Сега си представи кога би му казала тези неща, ако никога не се е налагало да го оставяш само и ако знаеш, че няма и да се наложи, понеже законът ти го забранява в следващите, да кажем още толкова години и ти просто си знаеш, че до него винаги ще има някой, най-вероятно самата ти. Е, кога ще му ги кажеш?
За това става въпрос, не че има значение.

При майка, стояща вкъщи и две баби дете на три и малко години е само по цял ден навън, през това време си играе с по-големите, пресича, усвоява техния език, а често бива наранявано, защото няма кой да го предпази.

Често съм съжалявало това второ дете в семейството, а майката/не е ромка/ гледа на него с безразличие, направо плаче за социалните.

В това отношение съм за глоби за подобни родители, възраст до 7 г., свидетели сме на много случай на отвличания и гавра с малките деца и в по-малките населени места.

А, ти, Елора си представи, че децата могат да се научат на самостоятелност, дори и да има някой наоколо.

Знаех си, че няма смисъл 
Все пак при какви обстоятелства би казала същите неща на детето си, ако знаеш, че то няма да остане само в близките години?

кои са тези неща, на които няма да го научиш и ако си там...
за това пък едно по-голямо дете, може да се спре и да обмисли малко или много действията си, за разлика от 2-3-5-6 годишното...така че много от притесненията автоматично вече са отпаднали на една  възраст.

Разбира се, че няма смисъл  Както няма смисъл от отработване на сценки, сценарии, кой какво ще каже и т.н. Родителството се прави в движение, не на сухо. 

Да носи отговорност, да разчита на себе си, да спре и да обмисли малко действията си, поради предните две причини 
Разликата между ситуацията, в която ти носиш отговорност и тази, в която някой друг отговаря за теб и ти го знаеш, е много голяма.
Ще спре и ще се замисли, ако се е научило на това предварително. В една по-голяма възраст детето не става отговорно и разумно само заради датата на календара. Уменията се учат постепенно с времето.
Естествено, че двегодишното няма да го оставиш само и да разчиташ на разума му. Но ако на 8 се налага да го държиш за ръка, за да не се нарани, значи много неща са били пропуснати и на 2 и на 3 и на всички години до 8. Но държенето за ръка (образно казано) не е решение, защото все в един момент ще го пуснеш (или то ще се изплъзне) и ще бъде безпомощно заради пропуснатото.
Иначе е ясно, че един родител би могъл да предпази детето си много по-добре, отколкото то само би се пазило, той би бил много по-съобразителен и разумен, само дето детето няма да се научи на нищо в резултат на пазенето.

ами те нещата си се учат във времето...то не седи все бебе...то и сега виждам разум и мисъл, на осем ще е много повече...
освен това някои от нещата просто си отпадат, защото вече са минали, пробвани обяснени...ако за едно 2 годишно ме притесняват да го оставя 100 неща, за едно 5 годишно те биха били 10, а за 8 - 1-2...
Както мога да го науча да пресича улицата внимателно докато е с мен и после да му се доверя, че на определена възраст ще може достатъчно добре да го направи и когато ме няма....

Да не говорим, че  има страни, в които отдавна го има това в законодателството...че май и по-голяма възраст...пък хората си израстват съвсем нормални и отговорни индивиди, дето не се претрепват безпомощни, на първото излизане от къщи.

Елора, написаното от теб напълно се припокрива с образа на средностатистическа майка на 3-годишно. Можеш повече.

Надценяваш ме 
Съвсем същите неща пишех в Родители и деца в дир.бг още преди 10 години, в една тема за малко по-големи деца. Като се замисля, почти се самоцитирах, така че никак не ми е еволюирало мнението през годините. Пфу!
И не обичам офтопици.

Поредният напън да стане и тук като на запад, а там с децата се държат като с идиоти и те отговарят адекватно на отношението - стават точно такива.
Не може пребиваването по цял ден в институция, само и само да не си сам вкъщи или пред блока, и после водене за ръка на дангалак с косми по краката и по-висок от мен, да донесе нещо добро.
Децата трябва да се научат и на самостоятелност, и на отговорност, това не става като постоянно са под надзор.

Много грозно изказване! 

В квартала ни има над 10 обира в рамките на година приблизително.

 Само като си го представя самичък на 7 годинки /пък и като знам колко е палав и изобретателен/ и лошо ми става!

За мен дете под 7 години оставено само е пълна безотговорност от страна на родителите. Нахокайте ме, но това мисля. Дори и на 7 с леки резерви. Детето може да се учи на самостоятелност и отговорност и без да се оставя само. Децата се оставят сами, не защото родителите се опитват да възпитават у тях определени качества, а защото на родителите така им е по-лесно.

Дете под 7 години не може да прецени трезво как да реагира в определени ситуации. Всичко може да се случи, може да стане пожар, може да го удари ток, може у съседите бойлера да гръмне, може земетресение да стане, може да падне и да се удари лошо... може толкова много неща да се случат. За това сме възрастните, защото сме отговорни за здравето и живота на децата си и всякакви оправдания са си ... просто оправдания, нищо повече.

Един познат като дете за малко не остана без пръст, след като решил да разтопи олово на газовия котлон вкъщи. Успял, но се залял с оловото. Друго познато дете, решило да види как може дезодоранта да се използва като горелка и това вкъщи, над мокета. Става въпрос за много интелигентни деца, на които обаче всичко им е интересно и всичко искат да опитат сами, за да се убедят в полезността или вредата им.

До тук и законът бе цитиран наполовина и разговорът бе воден сам със себе си.
 
Когато законодателят прецени, че ще санкционира, когато родител остави детето си само, без други допълнения по текста, ще бъде различно. Сега, към днешна дата, не е така.
Който прочел и имал възможност- разбрал.

Ако аз имах възможност да наема бавачка за децата, то съм напълно наясно, че това не е по силите на горе- долу 80% от българите. Затова за хората е жизнено важно у нас да има ДГ с много /достатъчно/ места. Ако се приеме това, за същите хора ще е жизнено важно да има занимални за втората половина от деня, заплатени от държавата. В противен случай и да имат желание, те не могат да спазят закона. Все едно да задължат всеки българин да кара автомобил до 5 години. Аз ще си купя, но съседката- не, ако и да го иска.
Докато държавата не създаде възможност родител да стои вкъщи или да се организира престоят на децата  през работния ден в училище за тези, които не могат да го организират по друг начин няма да имаме решени проблеми. Държавата не може да има претенции в повече от това, което хората реално могат да дадат. Ще имаме преписани методи с опит за прилагане в среда, която не го позволява.
Нищо, няма да ни е за първи път. Няма как да проработи норма, която не е съобразена с етапа, на който се намира обществото.
А който иска- нека ръкопляска на квази- мерките. Всеки си решава.
И за мен много неща изглеждат безотговорни, но ако се поставя в позицията на други хора почвам да разбирам тяхната логика. Съзнавам, че мисленето и поставянето в чужда позиция, обаче, не е за всеки. И това знам.

хххххххххххххххххххххххххххххх
Останали без пръсти, пияни, дрогирани, шофиращи без книжка, правещи бомбички- самоделки и т.н. деца са на всяка възраст. Виждам лично 14-15 годишни такива. Ако имам бебе на годинка или дете на три и не мога да погледна по- далеч от това- жалко.

Почнах с това, че на пръв поглед звучи добре. Подчертах- на пръв поглед. Ще реши проблемите на практика толкова, колкото затварянето на институциите за деца.