Липсва ли ви БГ?

mai niama lek za nostalgiata. kato doidoh tuk si misleh, 4e niama da izdurja mnogo bez da se vijdam s roditelite si i s priatelite. no se okaza, 4e ne me treseshe tolkova goliama nostalgia. zavurtia me rabotata, sled tova puk razbrah, 4e sum bremenna, 4akahme subitieto s neturpenie, vsi4ko mi beshe interesno - miasto, hora, vse novi neshta i ne usetih kak se iztur4a edna godina. sega 4estno kazano tuk se 4uvstvam po-dobre, otkolkoto v BG. tuk sum s nai-lubimite si hora - suprug i dete, shtastliva sum. e, roditelite mi lispvat i vinagi shte e taka. minalia mesec si biahme v BG i da si priznaia nakraia ve4e iskah da se vrushtame. niamah turpenie da se vidia s maika i tatko, s rodninite, no ostanahme razo4arovani ot rodinata i iskahme da si doidem tuk, u doma. tuk ni e spokoino. moje bi ne me mu4i goliama nostalgia, zashtoto ne sme 4ak tolkova  daleko i znam, 4e jivot i zdrave vsiaka godina shte se vijdame s roditelite. e, na men mi se iska i dva puti godshno, no zasega shte e taka ima momenti oba4e, v koito mi se e revalo i mi se e iskalo da se pribera v BG 4as po-skoro. tova beshe nai-ve4e v na4aloto. sega mislia, 4e ne e taka. moje bi pokrai grijite i radostite s malkia ne mi ostava vreme za depresia i nostalgia.

Че как да не ми лепсва България-все още си мисля,че съм тук просто на шега и скоро ще се върна вкъщи-при всичко което ми е мило, при природата, приятелите, купоните Но след последната си отпуска останах БЕЗКРАЙНО разочарована-крадливи цигани навсякаде,озлобени хора,мръсно и гадно по улиците,измислени бизнесмени се перчат със скъпарски коли все едно света е техен,никакви правила или безопасност на движения-НЕ ТОВА НЕ Е МОЯТА БЪЛГАРИЯ, къдете в болницата първо те питат дали си осигурена ,а не как се чувстваш. Е ние по-всяко време може да се приберем-ей го къде на 2.45ч, но не е в това въпроса-тая страна все повече се скапва

Ох, и на мен страшно ми липсва България-дори незнам дали някога ще се нагодя Липсват ми най-ве4е приятелите и семейството,соц.живот и свободата да общуваш без да се налага да имаш предварителна среща,липсват хубавите ресторанти с перф.обслужване,разходките с други мами.Аз скоро си бях в Бг. 2 месеца ,4уствах се страхотно ,някак свободна Ех,пак се разме4тах,с две думи-УЖАСНО МИ ЛИПСВА  РОДИНАТА

все едно че аз съм го писала с тази разлика че не съм била в България от две години. Догодина здраве и живот ще се приберем за да видят бабите бебка, но само за това...
Дали ми липсва? -НЕ    
По-скоро даже ме е страх че ще се наложи да се върна отново да живея там... Тъжно, но е така...

ами няма да напиша по разли4но
и аз си ходих миналата година,но не останах о4арована.наистина бабите пред блока ми изкараха нервите.писнало ми е от злобни хора
липсваха ми роднините.
и спомените по младостта.не 4е сьм стара,но моминските години.....нали знаете
тук се 4уствам добре.оби4аме се вси4ки много,издьржаме се финансово спокойно,имаме си развле4ения и приятели и това е най важното.
трябват ти пове4е развле4ения и да мине време.
поздрви на вси4ки

Е, на мене пьк ми липсва...Все дребните не6та _ снега( тук сняг не е валял от 1953г.     , в смисьл така да натрупа), аромата на липите през май, това да слезе6 посред но6т до магазина долу да си купи6 сладолед...примерно...(тук няма деноно6тни магазини).Липсват ми и купоните с китарата, приятелите, семейството...И Дунава, изоб6то ние родените до тая велика река никога не можеме да се откьснеме от нея. Е, уте6ава ме един пеизаж на "Баба Вида", които си донесохме последният пьт...
Абе изоб6то в Бьлгария и вьздуха си е друг

липсва ми и то много само от една седмица съм си тук(в БГ бях 3 месеца)и все още не мога да свикна...
отказвам да излизам,тъпо ми е,в депресия съм!
нищо,че в нас си е една малка България -гледам си само нашенска телевизия.., дал бог избор на програми.
изляза ли на терасата обаче и като ми заджарат се връщам в действителността .Ще свикваме ,няма как.
Онзи ден излизахме и бях си поръчала бира на една бирария ,келнера попита за кой е бирата ,а аз му отвърнах на нашенски :  "за мен !"

Има лек за носталгията и това е времето. Живея извън БГ веЧе близо 10 години и твърдя това от опит. ПовеЧето време прекарах в Германия, а в момента съм в Австрия. И ако трябва да съм съвсем Честна в момента Германия ми липсва повеЧе от България. Така добре си бяхме уредили живота в Германия, Че сега тука много неща ми се струват примитивни и ми е трудно да ги приема.

Първите 3 години, обаЧе ми бяха много трудни. Прекарвах буквално всеки ден от отпуската си в БГ, а когато се връщах в Германия плаЧех и не можех да се съвсема по 1 месец. Сега обаЧе се прибирам по веднъж на 1-2 години. Докато съм в БГ всиЧко е наред и се забавлявам, но нямам пеоблеми след това да си тръгна и докато съм тука не изпитвам носталгия. Голяма Част от отпуската си прекарвам в други страни и континенти. ЗапоЧна да ми харесва да виждам нови места, нови страни, как живеят хората там. С теЧение на времето в БГ просто не ми останаха приятели. ПовеЧето също живеят някъде по широкия свят, пишем си, телефонираме си, ходим си на гости. За краткото време през което съм в БГ не мога да създам нови познанства, за приятелства да не говорим. А и в БГ купона веЧе съвсем не е същия. Малкото хора които са останали си имат я деца, я проблеми и хиЧ не им е нито до веселба, нито до купони. Даже имам приятели, които сами си признават Че не се събират заедно докато не се прибера и не организираме нещо заедно. А и нали съм близо до БГ, къщата ми се е превърнала на хотел. Редовно имаме гости от БГ, та няма как да ми залипсват.   Това което определено ми липсва е хубавото време през лятото. Понякога ми се иска майка ми да е малко по-близо до мене, да можем да излезнем и да пиййнем по едно кафе. Но усещам Че и тя веЧе не е в състояние да ме разбере, защото проблемите ни са съвсем разлиЧни. А и успявам да я накарам отвреме на време да доиде и тя до тука и тогава си го наваксваме.

Така Че бъдете търпеливи, с времето всиЧко ще се си доиде на мястото. Аз мислех Че никога няма да се адаптирам, но съм бъркала. Човек е склонен да идеализира много неща и да забравя лошото когато е далеЧе от родината си. Но и това е до време.

Az imam spomen ot balgaria podoben na razkaza ot maria. Ne sam imala finansovi problemi tai kato imah kasmet rabotata mi da e dobre platena a i magat mi vse po chugbina raboteshe ne na balgarska zaplata. Deteto na chastno detska gradina hodeshe. No ot rabota, grigi po doma i okolo deteto ne mi ostavashe da vidia priatelite si ili da otida da si poharcha parite dori. Kogato doidohme v UK biah mnogo depresirana v nachaloto. Taka beshe parvite 2 godini dokato svikna s ezika, s povedenieto i tradiciite na horata. Sega veche se chuvstvam kato v kashti tuk. Imame si kashta, deteto se adaptira chudesno i az zapochnah rabota taka che ne mi ostava mnogo vreme za nostalgia. Namerihme mnogo novi poznati s koito si organizirame zabavlenia. Razbira se ne se otkazvam ot pochivkite si v Balgaria

На мен ми липсват родителите, баба ми и брат ми, защото с тях имам много добри взаимотношения. Хубавото е, че те ме посещават общо взето веднъж в годината. А и цените на телефонните разговори намаляха съществено. Така че поддържаме редовно връзка. Пък и се свиква...
Може би наистина е така, че хората си спомнят само доброто и идеализират спомените си. Аз се радвам, когато посещавам България и когато се виждам с приятелите, които са там. Обаче те също са се променили. Все пак детските и младежките спомени и преживявания не могат да се повторят. Затова и се радвам, когато се връщам обратно в Германия. Тук също се чувствам добре, имам добри приятели и съм щастлива. Хубаво би било поне веднъж в годината да отивам натам, но нещо не се получава . Отпуската я изполzвам да разгледам други страни и континенти.  

Ина, ти отскоро ли живееш в САЩ? Защото все пак носталгията е най-силна през първата  година, после се свиква.