Дали е спестовност или скъперничество

  • 19 320
  • 359
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 457
Снобария ги тресе някои...
А понеже някой спомена за абитюриентските балове и че българите затъвали в дългове покрай тях -  вчера една позната ми каза, как с ужас разбрала, че дъщеря й парите които е получила от роднини и приятели за абитюриентският си бал, ги дала на прошляк - приятеля си да си купел кола Crazy

# 16
  • Мнения: 5 370
Всички дрешки за новородено за единствения ми син бяха подарени от мама с 2 близначета , от форума е. Тооолкова съм им се радвала, все едно са чистак бърсак нови. После наследявахме от едно братовчедче, никога не съм се питала дали сме скъперници. НЕ караме Мерцедес, и мъжът ми не е шеф на представителство, но съм далеч от оплакванията за нямане и АйФоун на изплащане.

Но е истина също, че много родителници обичат да парадират с детето и облеклото, обувките и количката му.

# 17
  • Мнения: 2 563
Това абсолютно бих го направила и аз. На бебето не му пука какво носи, дрехите умаляват адски бързо и играчките омръзват. Има къде-къде по важни разходи в живота на едно дете. Да харчиш за първите дрешки на детето наистина е разхищение.

# 18
  • Мнения: 7 947
Скъперничеството казват бил един от седемте смъртни гряха. В същото време спестовността се приема за позитивно качество, нещо като практичност. За себе си не съм намерила отговор на въпроса дали една и съща ситуация, която аз квалифицирам като скъперничество, за други е прагматизъм? Има ли разлика? Има ли граница?

Конкретен повод напоследък са наблюденията ми над действията на чужденец (западноевропеец, живеещ в България). Човекът е шеф на представителство. Има скъпа и представителна кола. Носи само скъпи и маркови дрехи, хобито му е скъпо и отчасти показно. Роди му се бебе (жена му е българка). Не  му купиха нито една дреха, нито едно одеалце, нито количка, нито легълце....нищо. Всичко беше събрано от негови приятели. Естествено на майката половината неща не и харесват най-малкото от естетична гледна точка. Това не е "нейният" начин на живот. Не и харесва, ядосва се, но и като гледам лека-полека започва да свиква и да го приема като свой мироглед.

Дали не е въпрос на битие, на възпитание на народопсихология?

Това е начин на живот и разбирания, няма нищо общо със скъперничество или спестовност!
Но само ако познаваш чужденци - можеш да го разбереш.

# 19
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Ако се изхожда само от случката, че всичко за бебето е било подарено от приятели, не може да се каже дали е скъперничество или спестовност. Чужденците имат традиция, а вярвам това се налага вече и в България да се прави baby shower.

# 20
  • Мнения: 348

Отговарям по принцип, на за конкретния чужденец и бебето му:

Имаше една поговорка : "Дозата различава лекарството от отровата."
Също така - прекалената доза спестовност става скъперничество.

# 21
  • София
  • Мнения: 337
Имаше една поговорка : "Дозата различава лекарството от отровата."
Също така - прекалената доза спестовност става скъперничество.

Много ми хареса!
Мисля, че намерих отговора на моя въпрос. Hug

# 22
  • Мнения: 2 222
Какво значение какъв е мъжа, жена му да си накупи сама каквото иска за бебето и това е.

# 23
  • Мнения: 2 032
Не разбрах защо ти влиза в работата какво купуват други хора за собственото си бебе, ама ще отговоря, просто защото въпросът предполага две крайности, а това не е така.

Ако имаш няколко деца, ще знаеш, че бебешкия период е безкрайно кратък и как човек ако се полакоми, може да натрупа сума ти ненужни вещи, които може да ги ползва за няколко месеца, а много от тях може и хич да не ги ползва. Да не говорим пък колко бебешки дрешки и играчки ти подаряват хората, без да ти трябват. Особено който има момичета, ще си спомни купищата неносени роклички. Има какви ли не легълца за пърите месеци, легълца за първата година, колички за лято/пролет/есен/зима  Wink, уреди за стерилизане, столове, столчета и столища, бейби-джимове и калво ли още не. Цяла индустрия, която разчита на неувереността на новите родители. И насъбираш купища предмети за кратко ползване. Защо трябва да се трупат тези вещи?

Това не е нито спестовност, нито скъперничество, просто прагматизъм.

# 24
  • Мнения: X
Идеята да купуваш за Себе си най-доброто ,а близките  около теб да се задоволяват с боклуци,никога и никъде не се е приемала добре.
Не знам скъперничество ли е,спестовност ли е,егоизъм ли е .....
Достойно е за НЕуважение.

Което не значи ,че трябва да похарчат за бебето парите за една гарсониера....

# 25
  • Мнения: X
Този татко от историята с бебето просто е практичен. И е възпитан така.
И на мен зълвата ми пращаше кашони с дрехи от нейното дете, в началото като типична българка вътрешно се инатих, но като ми дойде акъла в главата, после им се радвах. И първата количка ни натрапиха, сега след време го оценявам като положително деяние Mr. Green

И да - за себе си бих купила Гучи, но за бебето никога. Наречете ме скъперница и егоистка.

# 26
  • Бургас
  • Мнения: 1 201
Това е начин на живот в конкретния случай и донякъде спествовност.
Ми да ви дам друг пример да прецените аз дали съм скръндза или спестовница:
Зле сме с финансите откакто се помня.Лятото даваме на почиващи 2 стаи.Мъжа ми е готов да даде и майчиното си мляко, защото му е приятно да си има и компания.Но някои хора просто си злоупотребяват, а аз бивам наричана скръндза.Ползват си лятна кухня, навес с телевизия, посудата, която е долу, осигуряваме котлон за готвене.Остава им да си вземат олио, оцет, сол, захар, кафе и разните му там неща и като споменат само, че отиват да купуват и моя мъж казва:"донеси нашите".След това ходи купува им риба, пържи, чисти, правим рибена чорба, купува ребра и т.н.А в същото време няма пара и наближава да се плаща ток и аз естествено се муся.Зимата се канят приятели и аз пак трябва да се подготвя - да купя и сготвя и да сложа на масата.Аз естесвено пак съм недоволна, защото примерно имаме 20 лева до края на месеца и ще трябва да ги дам за гостите.И не мога да разбера в мен ли е проблема или съм скръндза наистина?

Друг пример, който мога да дам е несъобразителността на гостите.Идват вкъщи с деца и децата абсолютно винаги праскат като бесни вратите, оставят винаги и навсякъде светнато /баня, тоалетна, стая, която ползват, коридор и това с часове/, ама аз не съм свикнала на такова разхищение на ток и отново в очите на мъжа ми понеже съм свидла и това ми се е досвидяло.Не мога да разбера отново в мен ли е проблема?

# 27
  • Мнения: 2 865
Старото си е старо, новото - ново. Лично аз - ако както е описано в темата нямам финансови ограничения бих купила за детето си нови качествени неща (за марки не говоря).
А използваните дрешки нищо не пречи да отидат за социално слаби и по-нуждаещи се семейства.

# 28
  • Мнения: 627
Нямам никакви предразсъдъци по отношение на подарени употребявани дрешки. Но не струва милиони да купиш на детето си и нови дрешки, особено ако нямаш финансови проблеми.

На мястото на жената, описана в първия пост, бих обиколила магазините без въобще да чакам разрешение от заможния татко. Той нали не се нуждае от разрешение да харчи пари за себе си, защо тя чака неговото разрешение, за да купи нещо на детето си?

# 29
  • Мнения: 655
Аз пък имам позната, която пред мен купи от магазин в Лондон бебешка количка bugaboo  за почти хиляда британски лири! Е, нужно ли беше, питам деликатно. А тя: ха! баща му се вози в скъпа кола...Ами баща му да не е новороден, какво ги сравнява!

Само да ти кажа, че тук всяка трета е с Бугабу, малко по-малко е от 1000 (зависи дали е обикновенния Хамелеон или някой от специалните и зависи дали всъщност е Хамелеон или пчеличката), и не е нещо кой знае какво.  Whistling Whistling И аз съм с няколко от тези, но имам мн деца. А и именно, че е новородено бебе, то искаме най-доброто!!! Не че праляв реклама на марката, де. Mr. Green

По темата-не пестя. Нито аз нито съпруга ми. Но и не търча пък да купувам всичко, защото не обичам да съм затрупана с много неща. Мога да дам петцифрена сума за неща малко и да ми се досвидят 20 паунда за друго нещо, но не защото ми е за парите, тях все някак ще ги изхарча, но просто защото не си заслужава даденото нещо.

Не разбирам хората които имат и пак пестят за да не им свършат, видиш ли.
Но, ако е бедно семейството, то тогава е напълно разбираемо и не егрях, а инстинкт за оцеляване в днешния свят.

А мисля, че повече би се приело за грях ако имаш на разположение и не помогнеш на приятел в нужда.

Общи условия

Активация на акаунт