Случи ми се нещо странно VII

  • 115 304
  • 743
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 76
Баси мамата  Whistling Mr. Green, всяка вечер като си легна и се оглеждам като гърмян заек, вече ми се привиждат разни неща, въображението ми си играе игрички и от тая тема ще се побъркам. Все се каня, че няма да я чета, обаче като видя нещо ново и се изкушавам.  Joy

# 376
  • Мнения: 21
А, тази светлина без определен източник как ще се движи???Защото , той е ставал на няколко пъти да гледа и да търси източника на светлина?!

# 377
  • Мнения: 1 184
не знам дали съм срещала същия "черен" мъж, но имам подобно преживяване преди много години.
Бях на село, къщата е типичната селска къща от 40-те години на миналия век. На първия етаж стая, кухня, мазе, на втория две стаи, коридор, килер и антре. Към къщата ни има пристройка, която е на полунивото. От килера по дървена стълба може да се ходи на тавана, а от тавана може да се скочи на плочата на  пристройката и през задния склад да се излезе на улицата.
Та една нощ се събуждам от шум, който идва откъм плочата на пристройката (а моята стая е долепена до нея), после стъпки на тавана и чувам как се отмества дървения капак в килера и някой слиза по стълбите. Отваря се вратата на килера, после и вратата на моята стая и влиза мъж облечен изцяло в черно - панталон, риза, пелерина и шапка. Най-обикновен мъж изглеждаше - около 175 см, с овално лице, леко мургав. Надвеси се над мен и каза "Не сега". Обърна се и излезе.
След 3-4 минути след като спрях да треперя, запалих лампата. От тогава, вече 20 години, спя ли в тази стая , винаги лампата е включена и вратата на килера заключена.

# 378
  • София
  • Мнения: 4 966
Аз не смея да говоря за моите странности...Simple Smile Сигурно ще изглеждам луда в чуждите очи Simple Smile))

# 379
  • Мнения: 11
не знам дали съм срещала същия "черен" мъж, но имам подобно преживяване преди много години.
Бях на село, къщата е типичната селска къща от 40-те години на миналия век. На първия етаж стая, кухня, мазе, на втория две стаи, коридор, килер и антре. Към къщата ни има пристройка, която е на полунивото. От килера по дървена стълба може да се ходи на тавана, а от тавана може да се скочи на плочата на  пристройката и през задния склад да се излезе на улицата.
Та една нощ се събуждам от шум, който идва откъм плочата на пристройката (а моята стая е долепена до нея), после стъпки на тавана и чувам как се отмества дървения капак в килера и някой слиза по стълбите. Отваря се вратата на килера, после и вратата на моята стая и влиза мъж облечен изцяло в черно - панталон, риза, пелерина и шапка. Най-обикновен мъж изглеждаше - около 175 см, с овално лице, леко мургав. Надвеси се над мен и каза "Не сега". Обърна се и излезе.
След 3-4 минути след като спрях да треперя, запалих лампата. От тогава, вече 20 години, спя ли в тази стая , винаги лампата е включена и вратата на килера заключена.

Дали не е бил някой мургав брат? Laughing Подшушнал е на събрата си, че сега не е момента за кражба, защото има трепереща мома в стаята. Crazy
Емма П на колко години си? Замисляш ли се да спреш хорърите и да наблегнеш над правописа? Не се заяждам просто констатирам.Напоследък има ужасно написани и измислени истории в темата.
На Фил историята ми се вижда реална, също вярвам, че може би съществуват неща(демони), след като има толкова свидетели за този Мотман или там какъвто се явяваше?!
Ако приемем, че съществува БОГ, то трябва да вярваме, че някъде се крие и Дявола.Последното по поста на съфорумката с изплашеният брат!

# 380
  • Мнения: X
Не ми се сърдете, но до преди 5 минути страшно се смях на разказите ви. Особено някои звучат много неправдоподобно, но всеки има мнение.
Сетих се обаче нещо. Бившия ми приятел живее в голям апартамент с баба си и дядо си. Спомням си, че майка му беше разказвала случка от юношеството си, която много ми напомни на вашите преживявания с този мъж, или каквото и да е било там. Каза, че се прибрала веднъж от училище и видяла един висок мъж, с черен шлифер да седи в един от ъглите на кухнята. Мисля, че нищо не й е казал, защото тя избягала бързо навън. Поне това си спомням от разказа. Е, познайте дали не съм се крила под одеалото докато съм оставала там сама  Shocked newsm43 bishop
Таа, сега като си припомних историята, не ми се струва толкова смешно това, което изписахте.

# 381
  • Мнения: 13
Хора моите случки след тези мотмани и батмани изглездат нищо ама все пак ще си кажа:
И двете са от онзи ден - прибирам се от работа и вече като стигнах до блока, виждам че мъжът ми храни малката в кухнята. Качвам се горе и ... никой. Всъщност аз видях човек, който стои до масата и реших че е мъжът ми де, но реших че ми се е привидяло нещо и си останах спокойна. Вечерта обаче вече изтръпнах. Лягаме си и мъжът ми изтърсва, че детето вижда духове. И аз пак си седя спокойна, защото знам, че е възможно, но след като ми разказа се уплаших. Той я приспива всяка вечер и ми каза, че няколко вечери поред малката е говорила за някаква кака. Но снощи му казала "тати виж каката, лети. Дай млякото, каката иска да пие" и е сочила към тавана. Сега като вляза в спалнята само се оглеждам като гърмян заек, да не би и аз пък случайно да не го видя този дух  Simple Smile

# 382
  • София
  • Мнения: 4 966
Айде,ще се включа само заради последното мнение и по повод това,че децата наистина виждат духове.
Особено развито е до 5 годишната им възраст.
При малкия също го имаше.
И в къщи е разправял,че има разни неща над леглото му,понякога до цветята в хола...
Но най-силно впечатление ми е правило,когато ходихме на вилата.
Почти всеки път той се будеше в спалнята и ревеше страхотно.
Аз много често съм усещала присъствие там(но това е друга тема и няма да я повдигам).
Та малкия се будеше насън и сочеше едната стена и казваше"Коя е тази баба???"А бебето кое е ?"

След месец пак на вилата,историята се повтаря...буди се ,става...и същото"Тук има баба"...

Тогава беше доста мъничък.Не го отдавам на фантазиите му.Може би беше на около 3 годинки.

# 383
  • Sofia
  • Мнения: 4 888
Може и да съм го писала преди, и дъщеря ми говореше на около 2-4 г. за някаква розова жена, която седи на дървото пред балкона ни. Няколко пъти ми беше забавно, но почна да ми става зловещо, като говореше все за нея.

# 384
  • Мнения: 11
Моето момченце духове не е виждало или не ми е споделяло, но други странни случки
ми поднася понякога.На 4 години е и още разбира се не може да чете, няколко пъти
се случва да взема някакъв хранителен продукт и да ми заявява дата на изтичане на срока на годност в точност.
Месеца и годината, няма как да го види или прочете, като не умее това действие?! Shocked

# 385
  • Варна
  • Мнения: 25 841
Според мен на 4 може и да може да чете, а ти да не си разбрала Wink Или поне цифрите да познава. Моята племенница става на 2 след няколко дни и миналата седмица ми демонстрира колко добре познава цифрите. До 7 ги различава без грешка.

# 386
  • Мнения: 11
Според мен на 4 може и да може да чете, а ти да не си разбрала Wink Или поне цифрите да познава. Моята племенница става на 2 след няколко дни и миналата седмица ми демонстрира колко добре познава цифрите. До 7 ги различава без грешка.
Той цифрите до 15 и някой букви ги познава много добре, но ми заявява примерно, че изтичал февруари месец тази година, и като погледна наистина така пише. Като го попитам , ти как разбра какво пише? Той ми отговаря, ами не знам, просто си го знам?! Shocked

# 387
  • Мнения: 897
Прекалено се взираш в детето. Моето повтаря заучени фрази като папагал.
Отделно децата познават цифрите на 4 години. Моят брои до 30. Опознават цифрите бързо, защото на всякъде се срещат с тях. Блокът в който живее е със съответен номер. На звънците има цифра. На входната врата цифра. На автобуса цифра. Парите са с цифри. Общо взето цял свят е математика.
Няма нищо странно. Точната наука се усвоява лесно, заради все още малкия материал в мозъчетата им.

# 388
  • Варна
  • Мнения: 25 841
И аз така мисля. Предполагам е забелязал, че проверявате срока на годност на храните и скоро е направил връзката къде да гледа и какво означава написаното.

# 389
  • Мнения: 897
На морето избирах картички, когато той самият си избра една с карта на България. Когато го попитах защо точно тази картичка той отвърна "За да знам къде отивам". А аз направо замръзнах. У дома нямаме атласи, карти и т.н. От къде може да знае, че това е карта, която отговаря на някакво пространство. Реших, че е гении.  Joy Докато не се усетих, че гледахме ден преди това картите на Бургас и курорта. От онези, които са поставени на улиците.
Но все пак все още го мися за гении, защото направи връзката от едната карта и другата, въпреки, че нямат нищо общо като форма.
Децата са адски наблюдателни, адски запомнят и бързо обработват.

Общи условия

Активация на акаунт