Какво има след смъртта?

Ей с това съм напълно съгласна. Моралът в нашия свят може да те подведе в много грешна посока.  Вътрешният радар също е подвластен на втълпени правила. И тогава кое е правилно и кое не....

Според мен важното е да не тръгваш с лоши намерения. Не знам, може би най-общовалидно ми се струва да не се причинява на друг това, което не искаш да причинят на теб.

Безспорно! Но какъв е приносът на "духа" тук? Според мен опираме по-скоро до ценностна система на индивида.

 

Кой и какво формира ценностната система на индивида?Безспорно родителското тяло и социалната среда.Е,как тогава става така,че при буквално златни условия се формират чудовища?

Не знам каква е статистиката, но доколкото съм запозната чудовищата идват предимно от проблемна среда.

И аз с такива впечатления съм останала. А и привидно "златната среда" може да крие неподозирани за околния свят фактори, които да отключат 'чудовището" у човека. Възможно е всички да носим този потенциал в себе си и просто да зависи дали, под влияние на какво и до каква степен ще се прояви.
Все пак никой не се ражда изначално единствено добър или единствено лош. Поне аз така мисля.

Кой говори за статистика?

Не става въпрос за статистика. Съмнявам се, че точно златната среда създава чудовища, но е възможно да има изключения, разбира се.

Ние, хората сме имали разбирането за живота и смъртта, но знанието е било загубено.
Смърт – съзнанието (като Ум), изпада в състояние на сън без сънища за 40 дни, спомените и мислите за мъртвия човек помагат на неговото съзнание да напусне тялото. Следва ново прераждане – и така до безкрай. Ситуацията днес е такава. Но не и за всички.
Картините на целия досегашен живот се виждат, когато съзнанието в момента на смъртта достигне до слоевете в които се съхранява информацията за всички наши дела.
Енергията е т.н. прана и тя поддържа живота на тялото. След смърта тя частично остава в тялото 40 дни и това държи съзнанието в него, в спящо състояние.
Когато умрем от нас остава съзнание, което носи оковите на самскарите си (карма). Именно те дърпат съзнанието към ново прераждане.
Съзнанието се преражда, заедно  с всички спомени (карма).
Духа е човешка същност, дадена ни на заем. Някога духът е бил безсмъртен, но вече не е така. Само човек с индивидуалност има душа и след смъртта.
Всяка „духовност”, която говори за сливане работи против нас. Борбата е жестока и е против придобиване на Индивидуалност.
Тялото ни е безценно, защото то е инструмент за придобиване на индивидуалност.
Нямаме свободна воля и свободен избор докато сме подвласни на натрупаните самскари (карма).
Можеш да видиш как е отвъд материалната реалност и преди да си умрял. Нужна ти е индивидуалност.
Вярата е продукт на Ума. И е базирана на знание. Аз знам, че съществува колело и вярвам, че мога да го карам. В един момент се научавам да карам колело и вярата умира, защото вече не ми е нужна. Защо да вярвам, че мога, след като знам, че мога? Друг въпрос е, когато вярата се облече в емоция, тагава следват огромните проблеми, които хората си създават, като вярват в непорочни зачатия и др. религиозни глупости,  и са щастливи и доволни с вярата си.

И откъде е изворът на цялата тази мъдрост?


За хомогенизирането,си права.Но борба там няма.Индивидуалността ни е факт,и няма как да бъде променен.
Тялото е само апарат,служещ на духа..не е  нищо повече от"свещенна" торба с фекалии ..Да служи ни..и какво?Рейса с който ходиш на работа свещен ли е?
  

Точно вярата,не се базира на знание.За това се казва и вяра,а не знание..
п.п.Тези неща дето ги пишеш(и изобщо онова което пишем тук)...Не е ли вяра?Ето пример..кой  доказа,че духът ни е даден на заем и,че е смъртен?!?И на кого ще го връщам после?

eksipnos,
Мирча Елиаде казва „Борбата между Бал и Ехова още не е завършила.” и тази борба е за индивидуалност.
Всички световни религии се стремят да убият и най-малкото раличие между хората. Заповядват любов, заповядват вяра, заповядват подчинение и обещават наказание при непослушание, възнаграждават сляпата вяра. За каква индивидуалност може да се говори изобщо? Човека е длъжен да е част от масата.
В наши дни с манипулациите на съзнанието са се заели всички медии. Осъзнаваш ли, че решенията които взимаш се основават на информация за събития, които ти не си видял лично? И че тази информация рядко е чисти факти, а е манипулирана, за да ти влияее по определен начин? В тази връзка препоръчвам книгата (има и филм) на Виктор Пелевин „Поколение П”.
Човек с индивидуалност е свободен от оковите на карма, и за него няма разлика между материалния, менталния, психичния и духовния свят и може да пребивава във всеки от тях, без да е нужно първо да умира, и да губи връзка с материалното си тяло във физическата реалност.
Тялото е инструмент за придобиване на индивидуалност и като такова заслужава уважение и грижа. Моето тяло не е просто приносител (автобус), и не е торба с феклаии, съжалявам, че мислиш така за своето тяло.
Вярата – ти не можеш да вярваш в нещо, за което нямаш знание. Самият корен на вярата е знание. В училище ти получаваш много знания и сляпо им вярваш. Не си проверявал лично каква е скоростта на светлината или силата на земното привличане, нали? Вярата е инструмен на ума, който позволява да опознаваш новото и да вървиш напред. Но когато придобиеш умения, вярата става ненужна и умира. Пак обръщам внимание на вярата смесена с емоция „любов”, която кара религиозните хора сляпо да вярват в глупости и това да им е достатъчно, за да се чувстват добре.

Това, което аз пиша не е вяра, а е знание. Т.е. потвърдена от опита вяра.

Аз знам, че духът е човешка същност (не е енергия, сила и т.н.), нещото което ни прави хора, и е даден назаем. Засега можеш да ми повярваш, а един ден сам да провериш и да превърнеш тази вяра в знание.

Поредният гуру, тръгнал да пръска "знание", за което "още не сме дорасли". Аман. 

Странна реакция! Къде видя поучения или претенции за гуровщина? Или твърдение, че някой не е дорасъл?
Напротив, всеки, който си задава тези въпроси е готов.
Как според теб човек може да твърди, че знае нещо, ако лично не го е проверил? Да четеш в книжки и да го преразказваш е едно, личният опит е друго, нали?

Първо, личният опит е субективен. Моят личен опит, например, говори за това, че след смъртта няма нищо. Но съзнавам, че няма как да го проверя и не се опитвам да поучавам останалите и да им обяснявам, че няма начин един ден да не се съгласят с мен. Защото ми е ясно, че всички може и да грешим накрая.

Поради субективността на личния опит, всеки си има своя истина, а за изграждането на истински полезни модели на реалността се ползват по-формални и обективни методи и критерии.

Един шизофреник или човек под въздействието на опиати може такива неща да ти разкаже от личен опит, че да се чудиш в една и съща вселена ли живеете. И, между другото, някои от тях разказват твърде убедително. И, разбира се, всички те си вярват.